Решение № 121 от 21.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. С., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200122 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалбата на В. Ф. Д., с ЕГН **********, от гр. С. против НП № 25-0338-000243 от 03.07.2025 г. издадено от В. Н. П., Началник на РУ С.. С обжалваното НП, на основание чл. 174, ал. 2 вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 месеца, както и са отнети 20 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР. В жалбата се сочат оплаквания за съществени процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на НП. Твърди се, че фактическата обстановка не е ясна и е противоречиво описана, че липсват фактически данни и доказателства за наличие на квалифициращия пирзнак „повторност“, както и че санкционната норма е посочена неправилно, без конкретизиране на възможните хипотези по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва се начина на установяване на концентрацията на алкохол.

В съдебното заседание жалбоподателя се представлява от упълномощен адвокат - повереник, който поддържа подадената жалба. Ответникът по жалбата не се явява, не се представлява. Становище е представено в придружително писмо, с искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 05 юни 2025 г., служителите на РУ С. - Д. В. и Г. С., осъществявали патрулно постова дейност и контрол на пътното движение в гр. С.. Около 01:45 часа – 02:00 часа, на кръстовище на улици „Ц. С.“ и „В.“, спрели за проверка товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № СА 1581 ТХ, управляван от жалбоподателя. При проверката водача бил изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, фабричен № ARNA 0161, което в 02:01 часа отчето показания от 1,33 на хиляда алкохол в издишания въздух. На място мл. автоконтрольор Д. В., съставил на водача АУАН, серия GA № 4102605 от 05.06.2025 г., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На водача бил издаден талон за изследване № 135713. Началникът на РУ С. е прекратил административнонаказателното производство, на основание чл. 54 от ЗАНН, поради данни за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Материалите били изпратени на РП С., където било образувано БП № 168/2025 г. по описа на РУ С., пр. пр. № 971/2025 г. на РП С.. В рамките на ДП била изготвена химическа експертиза № 2025/ХИ-110 от 10.06.2025 г. в лаборатория към „БНТЛ“ при ОДМВР София. Според заключението по експертизата, в изследваната проба кръв е установено съдържание на етилов алкохол в размер на 1,01 на хиляда. С оглед установената от експертизата концентрация на алкохол, с постановление от 17.06.2025 г., прокурор при РП С. е прекратил наказателното производство, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е изпратил преписката на Началника на РУ С., за преценка за ангажиране на административнанаказателна отговорност. Въз основа на това постановление, без да се събират други доказателства, Началника на РУ С. е издал и обжалваното НП, с което е квалифицирал деянието като извършено, при условията на повторност по чл. 174, ал. 2 вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и е наложил посочените по – горе административни наказания.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване. Подадена е пред компетентния Районен съд и е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване на НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При цялостна преценка на събраните по делото доказателства и като разгледа обжалваното НП, съдът констатира, че при издаването на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразността му, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. С НП административнонаказващия орган е приложил квалифицираната санкционна норма по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, приемайки, че водача повторно управлява МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително. Съгласно дефиницията по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, повторно е нарушението извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП не са описани никакви фактически обстоятелства, относно 2 признака „повторност“. Не е посочено, кое е предходното НП, за какво точно предишно нарушение е наложено наказание и дали извършването му попада в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на предходната санкция.

Административнонаказателната преписка не съдържа нито едно писмено доказателство, установяващо сочената повторност.

Доколкото административнонаказателната отговорност, не може да почива на предположения, съдът намира, че липсата на фактическо описание и доказателства за елемент от състава на вмененото по – тежко квалифицирано нарушение, лишава наказаното лице от възможност да разбере, в какво се изразява стореното от него нарушение и да организира защитата си по това обвинение. На следващо място, като нарушена е посочена нормата по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а като санкционна общо е посочена чл. 174, ал. 2 вр. чл.

174, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП регламентира два отделни състава, на административни нарушения, които са дефинирани от обективна страна в зависимост от количеството алкохол, като по т. 1 количеството от 0,5 до 0,8 на хиляда, а по т. 2 над 0,8 до 1,2 на хиляда. НП не реферира към конкретната санкционна разпоредба, която да съответства на описание на нарушението от фактическа страна. Липсата на пълно съответствие между вменените факти и тяхната правна квалификация в НП, на свой ред също води до невъзможност наказаното лице адекватно да организира защитата си. На трето място се констатира, че в обстоятелствената част на НП фигурира произволно и неотговарящо на факти описание, което на свой ред влиза и в противоречие с правната квалификация посочена в НП, а именно, че деянието е осъществено от лицето, като „водач лишен от СУМПС“.

Установява се, че водача е притежавал валидно СУМПС, то дори му е било иззето при самата проверка. За тази констатация липсва фактическо описание в НП, също така липсва и правна квалификация, което води до вътрешна противоречивост, причинила невъзможност да разбере наказания за какво е наказан и съответно това е препятствало възможността му да организира адекватно защитата си.

Така изложените и констатирани по – горе нарушения, в своята съвкупност водят до извод, че НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Този извод на съда прави ненужно обсъждането на основателното по същество възражение на защитата, за нарушения при изготвянето на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби.

Доколкото това касае спора по същество и предвид извода изложен по – горе, тези констатации на съда за нарушения при събирането на доказателства, водещи на свой ред до недоказване на съставомерни обстоятелства, не следва да бъдат обсъждани.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски за възнаграждение на един адвокат.

Видно от представения договор, действително заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 400 евро. По възражението за прекомерност, съдът намира възражението за неоснователно. Размерът от 400 евро 3 съответства на обема, фактическата и правна сложност на предоставената правна помощ, както и съответства на размера на наложената глоба и продължителността на административното наказание „лишаване от правоуправление“, което е наложено с атакуваното НП.

Ето защо, разноските следва да се присъдят в пълния им размер.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 25-0338-000243 от 03.07.2025 г., издадено от Началник на РУ С..

ОСЪЖДА ОД МВР София да заплати на В. Ф. Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 400 евро, представляваща сторени в производството разноски, за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд София област, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4