Решение № 105 от 04.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.а

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000050 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №296/29.08.2024г., постановено по т.д. №303/2023г. по описа на окръжен съд С.З., „З.”АД, с ЕИК ..., е осъдено да заплати на С. М. К. с ЕГН ********** сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП от 27.01.2023г., изразяващи се в счупване на пубиса /срамна кост/, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 07.08.2023г., до окончателното й изплащане, сумата от 3 552,41лв., представляваща лихва за забава в плащането върху цялата главница от 60 000лв. от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя 08.02.2023г. до 07.08.2023г. - датата на депозиране на исковата молба в съда и сумата в размер на 274, 95лв., представляваща обезщетение за имуществени 1 вреди за закупени медицински изделия, консумативи и лекарства, както и за заплатени потребителски такси – подробно и конкретно посочени.

„З.”АД, с ЕИК ..., е осъдено да заплати на С. М. К. с ЕГН ********** направените в производството разноски в общ размер на 3 982,10лв. /като е посочена банкова сметка, по която могат да се изплатят сумите/.

„З.”АД, с ЕИК ... е осъдено да заплати на адв. М. И. З. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 5 700лв.

С определение №960/11.11.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на „З.”АД за изменение на решение №296/29.08.2024г., по т.д. №303/2023г. по описа на окръжен съд С.З..

Срещу решение №296/29.08.2024г. е подадена въззивна жалба от „З.”АД.

Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 20 000лв. до присъдените 60 000лв., ведно със съответната част лихви и разноски тази разлика. Въведени са подробно оплаквания за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Анализирани са депозираните по делото писмени доказателства, като се твърди, че те не удостоверяват приетите за установени от първоинстанционния съд увреждания. По повод на счупването на лявата срамна кост на таза, се твърди, че нито в представената Епикриза, нито в представеното рентгеново изследване на таза от 06.03.2023г. не е уточнено каква характеристика има това счупване - едното или двете рамена; счупване с разместване или без разместване или само пукване, както и че в цялостната медицинска документация липсват важни подробности, необходими за уточняване на вида на счупването. Твърди се, че съгласно медицинската документация е засегнато едното рамо на костта, като никъде не се споменава разместване на фрагментите или фрактурна линия по цялата дебелина на костта. В тази връзка се позовава на заключението от СМЕ, съдържащо констатация за „две фрактури с лека деформация“, като са наведени съображения, че ако от страна на ищцата на вещото лице са предоставени рентгенови снимки под формата на дискове, то се касае за несвоевременно представени и приобщени по делото доказателства.

Коментирани са разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 2

04.04.2024г., като е изразено съмнение в обосноваността на съдебномедицинската експертиза и безпристрасността на вещото лице. По отношение на посочените в исковата молба като травматични изменения на двете тазобедрени стави вследствие на процесното ПТП, се сочи, че на представената рентгенография от 10.04.2023г. са описани дегенеративни изменения в двете тазобедрени стави, т.н. двустранна коксартроза, при което тези изменения са от дегенеративен характер и, според жалбоподателя, нямат отношение към процесното ПТП. Въведено е и оплакване, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическата конюнктура към датата на деликта, както и със задължителната съдебна практика /ТП №7/78г. на ВС – т.9; ППВС №4/68г., както и със константната съдебната практика, като са цитирани множество съдебни решения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 20 000лв., с произтичащите от това последици.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – С. М. К., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

От въззиваемата страна е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.

От „З.”АД е постъпила в срок частна жалба и срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №960/11.11.2024г. Твърди се, че липсва основание/липсват доказателства за предоставяне на безплатно процесуално представителства. Частната жалба съдържа позоваване на решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, като се твърди, че адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. М. З., е несъответно на оказаното процесуално представителство, предвид фактическата и правна сложност на делото, което, според жалбоподателя, включва само едно проведено съдебно заседание. На следващо място се твърди, че при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, 3 следва да се съобрази действащата нормативна уредба към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло искането за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА или същото да бъде намалено под минималните стойности на НМРАВ.

С представения отговор от насрещната страна, частната жалба се оспорва изцяло.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като пренесен пред въззивната инстанция е само спорът досежно обезщетението за неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – С. М. К., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 27.01.2023г., около 12:30ч., в град С.З., на кръстовището на бул.

„....“ е станало ПТП. Ищцата, заедно със съпруга си М.К.К., са предприели пресичане по обозначена за целта пешеходна пътека в посока от юг на север, когато са били ударени от л.а. „..., управляван от водача Н.С.К.в, движещ се от изток на запад, който нарушава разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. В резултат на удара, ищцата и нейният съпруг са получили травматични увреждания. Позовава се на образувано ДП №1228-зм-31/2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - С.З. и пр. пр. №1182/2023г. по описа на РП - С.З.. Изложени са подробно факти относно претърпените в резултат на ПТП увреждания, тяхното диагностициране, проведеното лечение и неудобствата, съпътстващи телесните увреждания, по време на болничния 4 престой и в домашни условия, както и негативното им отражение в социално – битов аспект. Описаните травматични увреждания са: травма в областта на лявата тазобедрена става, съпроводена с болка и невъзможност да стъпва на левия долен крайник; наличие на палпаторна болка по лявата ингвинална гънка, като под инфилтрационна анестезия на ищцата е било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация; след извършено рентгенологично изследване на 06.03.2023г. е поставена основна диагноза „счупване на пубиса /срамната кост/, описано обективно състояние „Лека палпаторна болка в областта на пубиса, по-изразена в ляво; след извършено рентгенологично изследване на 10.04.2023г. е поставена основна диагноза „счупване на пубиса /срамната кост/, като е описано обективно състояние „Ходи с 1 помощно средство. Лека палпаторна болка в областта на пубиса, поизразена в ляво. Активните движения в лява ТБС са неограничени, леко болезнени в крайните фази“. Посочено е, че с последното рентгенологично изследване на таз се установява, че освен счупване на пубисна кост, са налице „изшипени вежди на двата ацетабулума. Остеофит по горният ръб на големият трохантер в ляво. Начални изшипявания по ставните ръбове на главите на двете бедрени кости. Двустранна коксартроза по-добре изразена в ляво“.

Твърди, че след изписването й от болницата /постъпила е на датата на ПТП – 27.01.2023г. и е изписана на 31.01.2023г./, ищцата е продължила лечението си в домашни условия, като е била изключително зависима от чужди грижи, а инцидентът драстично нарушил обичайното й ежедневие и ритъма й на живот.

В резултат от претърпяното ПТП пострадалата е изпитвала силни болки в долните крайници и пубисната кост и придвижването й е било затруднено и ограничено за период от около 6 месеца, като се е осъществявало единствено чрез помощни средства и не е налице пълно възстановяване. След инцидента ищцата е изпитала и силен стрес и страх за здравословното си състояние.

Значително е ограничила социалните си контакти поради затрудненията да излиза навън, а в началния период от възстановяването си е имала нужда и от болкоуспокояващи и чужда помощ, което я е накарало да се чувства непълноценна. Така, освен на физическото здраве на ищцата, процесното ПТП се е отразило неблагоприятно и върху нейната психика, като споменът за инцидента предизвиква у ищцата негативни емоции, изпитва страх да пресича. /Изложени са фактически твърдения и за понесени имуществени вреди, които не са предмет на настоящето производство./ 5

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „..., с начална дата на покритие 20.11.2022г. и крайна дата на покритие 19.11.2023г. С молба, получена от ответното дружество на 08.02.2023г., по която е образувана щета №2310004272, ищцата е предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответника, което не е сторено от страна на последния.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на пубиса /срамна кост/, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни емоции - в размер на 60 000лв. /след допуснато увеличение на иска в ОСЗ от 23.05.2024г./, ведно с лихва за забава, от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя 08.02.2023г. до 31.07.2023г. - датата на депозиране на исковата молба в съда с посочен размер - 3 552,41лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Фактическите твърдения и заявената претенция се поддържат и с допълнителната искова молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът „З.”АД е оспорил предявения иск. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до размера на претендираното обезщетение и са поддържани с въззивната жалба, като с отговора на исковата молба е изразено становище, че еквивалетното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би било в размер на 15 000лв. /С отговора на исковата молба е заявено и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, което не се поддържа с въззивната жалба./