Решение № 925 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330108744 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Д. С. Б. се твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в *********** Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.

Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № ***** по описа на **** за ******г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № **** от ******г., с която е разпоредено Д. С. Б. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 1349.49 лв. главница - стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2022г. до 31.10.2022г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2022г. до 12.04.2023г., в размер на 59.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до пълното й изплащане, както и 28,17 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представен е препис - извлечение от сметка на Д. С. Б., за обект на потребление ИТН:

****, **********за дължима главница в размер на 1349.49 лв. за периода от 01.06.2022г. до 31.10.2022г., както и за лихва от 59.09 лв. за периода от 02.08.2022г. до 12.04.2023г.

Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в.

„Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период 01.06.2022г. - 31.10.2022г. АС обслужваща жилищния блок в ******* е работила, като е подавала ТЕ за БГВ. В ап.** няма присъединени отоплителни тела към топлопреносната мрежа в блока и абонатната станция не е подавала топлинна енергия за отопление, а само за БГВ. Отопляемият обем на имота е 145 м3. През имота не преминава щранг лира. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела и АС не подава топлоенергия за отопление в блока. В имота има монтиран 1 бр. водомерно устройство за отчитане изразходваното количество ТЕ за БГВ. Същият е с изтекла метрологична годност и не е от същия модел и вид като останалите средства за дялово разпределение в сградата - уред с дистанционен отчет. На същия е начислявано служебно топлоенергия за БТВ за 1 бр. лица по 140 л/денонощие, като са прилагани изискванията на т.

6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което неплатената сума за топлинна енергия за имота на ответника възлиза на 1349,49 лв., а лихвата за забава за периода 02.08.2022г. до 12.04.2023г. възлиза на 72,35 лв. Фактурите, издадени от ищеца, са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № **** по описа на П. районен съд за ***г., че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от Д. С. Б., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

2

По делото не се спори, че ответницата е собственик на недвижимия имот, за който е начислена топлинна енергия, поради което съдът намира за установено, че същата има качеството на потребител на топлинна енергия. С оглед на това съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните по делото.

В случая за имота на ответницата се претендира стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. От приетото по делото заключение на изготвената съдебнотехническа експертиза се установява, че начисляването на консумираната топлинна енергия за БГВ става служебно за 1 бл. лице по 140л/денонощие. Според разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя по този начин - по норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл.52, ал.4 и ал.6, т.4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане.

Задължението на всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, клиенти на топлинна енергия, да монтират такива устройства, е регламентирано в разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, поради което съдът намира, че е налице една от предпоставките по цитираната разпоредба на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за извършеното служебно начисляване на изразходваното количество гореща вода. По отношение на твърдяното от ищцовата страна неосигуряване на достъп съдът намира Поради което съдът намира, че исковете за главница и лихва за забава са установени по основание и размер.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. По представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 78,17 лв. по заповедното производство, от които 28,17 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско 3 възнаграждение, както и сумата от 525 лв. по исковото производство, от които 75 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, 250 лв. възнаграждение за СТЕ, 150 лв. за ССчЕ.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Б., ЕГН ********** от **********дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г Данов“ № 37 сумата от 1349 лв. /хиляда триста четиридесет и девет лева/ главница - стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ******** за периода от 01.06.2022г. до 31.10.2022г. и сумата от 59,09 лв.

/петдесет и девет лева и девет стотинки/ обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2022г. до 12.04.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от ****** г.

- дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № **** от ******** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******по описа на **РС за ***г.

ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН ********** от ************ да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 78,17 лв. /седемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ разноски по ч.гр.дело № *****по описа на **РС за *****г. и сумата от 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4