Определение № 3306 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3306 гр. София, 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Е. Арнаучкова като разгледа докладваното от Е. Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002901488 по описа за 2024 годинаи, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Гаранционен фонд, подадена чрез адв.Г. П. и адв.С. М., срещу решение № 109 от 18.03.2024г. по възз.т.д. № 21/2024г. Апелативен съд - Пловдив в частите, с които, след частична отмяна на решение № 379 от 11.10.2023г. по т.д. № 855/2021г. на ОС - Пловдив, са отхвърлени предявените искове по чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) против К. К.Г., Д. К.Г. и В. К.Г. за размера над 8 422.84лв. до 86 472.04лв., ведно със законната лихва и са присъдени разноски по съразмерност.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно, поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за неправилен извода, че основна причина (90%) за ПТП са действията на водача на мотоциклета, тъй като според него е извършен в нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Оспорва извода, че не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.588, ал.7 КЗ направените разноски по воденото срещу него изпълнително дело. Процесуалната незаконосъобразност на решението е обоснована с доводи за неправилна преценка на гласните доказателства заключението на КСМАТЕ и показанията на св.Д. Г.. Според касатора 1 въззивният съд не е обсъдил и анализирал заключението на експертизата и не е изложил мотиви защо го приема в една част, а в друга –не и не го е съпоставил с всички останали писмени и гласни доказателства. Поддържа, че въззивният съд е ценил неправилно показанията на св.Д.Г. при формиране на извода, че водачът на товарния автомоил е спрял на знака „Стоп“, като не е взел предвид, че свидетелката не е присъствала при настъпване на инцидента и показанията й представляват преразказ на факти и обстоятелства, а и е заинтересована да даде показания в полза на ответниците, и не е обсъдил показанията й във връзка с останалите доказателства по делото. Касаторът намира решението за необосновано, тъй като според него не са изложени мотиви относно приетото от въззивния съд съотношение на приноса на двамата участници в ПТП. Искането е за отмяна решението в обжалваните части и за уважаване изцяло на исковете.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните? Следва ли съдът да преценява заключението на експертизата съобразно всички докадзателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост? Следва ли оценката на заключението на вещото лице във всички случаи да се мотивира от съда? По тях касаторът се позовава на решение № 108/16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г., IV г.о., решение № 118/15.05.2012г. по гр.д.№ 588/2011г., II г.о., решение № 60/25.03.2013г. по гр.д.№ 475/2012г., II т.о., решение № 117/28.10.2020г. по т.д.№ 1034/2019г., II т.о., решение № 77/22.06.2020г. по т.д.№ 684/2019г., II т.о. и др.

2. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.172 ГПК? По него касаторът се позовава на решение № 176/28.05.2011г. по гр.д.№ 759/2010г., II г.о., решение № 700/28.10.2010г. по гр.д.№ 91/2010г., IV г.о., решение № 140/23.03.2010г. по гр.д.№ 4755/2008г., II г.о., решение № 131/12.04.2013г. по гр.д.№ 1/2013г., IV г.о и др.

3. Какви факти и обстоятелства следва да съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД?

2

При определяне степента на съпричиняването, длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите? Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП и свързаните с него вреди? Касаторът поддържа, че по тези въпроси решението е постановено в противоречие с ППВС № 17/63г., ППВС № 1/13.07.1953г., ТР № 1/2014г. ОСТК на ВКС, ТР № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 19/20.07.2018г. по т.д.№ 1748/2017г., I т.о., решение № 54/22.05.2012г. по 316/2011г., I I т.о., решение № 117/08.07.2014г. по т.д.№3540/2013г., I т.о. и др.

4. До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхващащо грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната локгика или на емпиричното и научно-теоретичното знание? По него касаторът се позовава на т.12 ТР № 1/2001г. ОСГК, ТР №1/2001г. ОСГК, ТР № 1/2013г. ОСГТК, решение № 103/09.11.2020г. по т.д.№ 2546/2019г., ТК и др.

5. Попадат ли в хипотезата на регресните права по чл.558, ал.7 КЗ разноските, които Гаранционният фонд е направил в образуваното срещу него изпълнително производство? Касаторът намира, че по него решението е постановено в противоречие с решение № 24/30.03.2022г. по т.д.№ 255/2021г., I т.о

В подадения чрез адв.Е. Г. съвместен писмен отговор ищците поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и оспорват основателността на подадената касационна жалба. Не е заявено искане за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

С въззивното решение е прието за установено и беспорно, че ПТП е настъпило на 24.07.2013г.в населено място на път с предимство, обозначен със 3 съответния знак, между товарен автомобил, чийто водач не е имал задължителна застграховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и мотоциклетист, който в резултат от получените при ПТП травматични увреждания е починал. С влязло в сила решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на близките на починалия мотоциклетист обезщетения за неимуществени вреди и по образуваното въз основа на издадените изпълнителни листове изпълнително дело ГФ е заплатил на 21.08.2017г., на 15.05.2018г. и на 10.09.2018г. сума в общ размер 259 416.43лв.

Относно предпоставките и фактическия състав на възникване на суброгационното и регресно право на Гаранционния фонд е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 2 от 02.02.2011г. по т. д. № 206/2010г., II т. о., решение № 15 от 04.02.2011г. по т. д.

№ 326/2010г., II т. о. и мн. др., която приема, че правото на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Правната уредба на това право на ГФ в сега действащия Кодекс на застраховането не е различна от тази по отменения КЗ, като разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ е аналогична на чл.288, ал.12 КЗ/отм./

За да се произнесе по спорния пред въззивната инстанция въпрос относно съпричиняване на вредите от страна на пострадалия мотоциклетист, съставът на апелативния съд, въз основа на доказателствата по делото – заключението на КСМАТЕ и свидетелските показания на св.Д. Г., е приел за установено, че водачът на товарния автомобил, движейки се по пътя без предимство, е спрял на знака „Стоп“, след което е потеглил бавно и е навлязъл в платното за движение на пътя с предимство, по който се е движил мотоциклетистът в момента, в който мотоциклетистът е бил на ок.46-47м.; Виждайки товарния автомобил, мотоциклетистът е задействал ефективно спирачната система, при 4 което е загубил устойчивост и е паднал на пътната настилка и след ок.2.28 м е настъпил удар между предната част на мотоциклета и задната част на товарния автомобил, който е бил неизбежен при установената скорост на мотоциклета. Решаващият състав е приел, че водачът на товарния автомобил е допуснал нарушение на чл.50, ал.1 ЗДП, тъй като е следвало да отложи преминаването си през кръстовището и да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклетист, като, ако беше изпълнил задължението си, е щяло да избегне настъпването на произшествието.Установил е, че мотоциклетистът също е допуснал и то няколко самостоятелни нарушения на правилата за движение по пътищата:1/ в нарушение на разпоредбата на чл.21 ЗДП, се е движил със скорост от 75 км/ч, която не само е над разрешената скорост в населените места от 50 км/ч, но и е над технически безопасната скорост, която в случая е била под 62.81 км/ч, при която е имал възможност да спре и за избегне настъпването на произшествието; 2/ в нарушение на чл.5, ал.3 ЗДП е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1.16 промила -лека степен на алкохолно опиване, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията и вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени концентрационни нарушения, вегетативни смущения и др., което е счетено, че несъмнено е дало отражение в дадената ситуация и 3/в нарушение на чл.137 ЗДП, мотоциклетистът не е носил предпазна каска, което е прието, че най-вероятно би довело до избягване на леталния изход. При тези данни решаващият състав е счел, че приносът на мотоциклетиста значително превишава приноса на водача на товарния автомобил, съответно не е възприел установената с влязлото в сила решение по преките искове, а и в първоинстанционното решение, степен на съпричиняване на вредите от страна на мотоциклетиста/40%/, а приел, че тя е в размер на 90%. По отношение на направените от ГФ разноски в изпълнителното производство в размер на 6731.30лв. въззивният състав е приел, че са недължими, тъй като не са необходими и обичайни. Като краен резултат, след частична отмяна на първоинстанционното решение, дължимите на ГФ суми са намалени от 86 472.14лв. на 8 422.84лв. за всеки от ответниците.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на апелативния съд.

5

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Обобщени и конкретизирани, в изпълнение на правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите към т.1 на № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, въпроси от № 1 до № 4 касаят правомощията на въззивния съд при извършване на преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и при определяне степента на съпричиняване. Тези въпроси са обусловили крайния изход на спора, поради което удовлетворяват изискването на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.