Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28493 от 15.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 43193/2022
Вид
Определение № 28493
Подписан
15.08.2023
В сила
15.08.2023
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28493 гр. София, 15.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20221110143193 по описа за 2022 година С разпореждане от 10.04.2023 г. на заявителя е указано по реда на чл.415 ГПК, че издадената заповед за изпълнение от 17.08.2022 г. е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на вземанията му към Р. С. Б., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.08.2022 г., като довнесе дължимата държавна такса в размер на 30, 69 лв. по сметка на СРС, и в същия едномесечен срок да представи по настоящото дело доказателства за предявяване на иска.

Следователно заявителят има задължение: 1) да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и 2) да представи доказателства за това пред заповедния съд по образуваното ч.гр.д.

№ 43193/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Указана е и последиците от неизпълнение на указанията на съда, а именно – обезсилване на заповедта за изпълнение.

Указанията са съобщени на заявителя на 09.05.2023 г., видно от приложеното по делото съобщение (л.139), с оглед на което срокът за изпълнението им изтича на 09.06.2023 г. (петък).

С молба с вх. № 137931/17.05.2023 г., депозирана чрез ССЕВ, заявителят сочи, че представя препис от искова молба срещу Р. С. Б.. Към молбата е приложена искова молба срещу Р. С. Б., която не носи белези да е представяна на служба „Регистратура“ на съда и въз основа на същата да е образувано исково производство. Същата е представена във вид на 1 приложение на молбата по частното производство, без да носи отделен входящ номер, от който да е видно, че е била заведена в служба „Регистратура“.

С разпореждане от 22.06.2023 г. съдът е дал указания на заявителя да представи доказателства, че в срока по чл.415 ГПК е предявил иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

С молба от 20.07.2023 г. заявителят прилага извлечение от ССЕВ от 17.05.2023 г. (в срока по чл.415 ГПК), от което е видно, че е налице прикачен файл „УИ 879808“. Горното е идентично с приложеното извлечение от ССЕВ по заповедното производство (л.140), т.е. заявителят е депозирал чрез ССЕВ една молба – тази по настоящото ч.гр.д., чийто номер дори грешно е посочил в самата молба като „ч.гр.д. № 193/2023 г.“, каквото дело няма образувано срещу този длъжник, като правилният номер на делото – ч.гр.д. № 43193/2022 г., по което е докладвана молбата е установен чрез служебна справка по ЕГН на длъжника, т.е. самият заявител нито в ССЕВ, нито в молбата си е посочил правилния номер на заповедното производство, по което има задължение да уведоми съда, че е предяви иск, а същият е установен служебно от съда.

Видно от изисканата справка от служба „Регистратура“, за периода 17.05.2023 г. – 21.07.2023 г. не са налице образувани искови производства срещу лицето Р. С. Б., което се потвърждава и от служебно извършената от съда справка в ЕИСС за лицето.

Съгласно мотивите на ТР по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок.

2

Съгласно нормата на чл.415, ал.5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение, т. е. законодателят изисква не само предявяване на иска, но и възлага в тежест на заявителя доказването на този факт като пречка пред обезсилването на заповедта за изпълнение /в посочения смисъл – определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г., I ТО на ВКС; определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г., IV ГО на ВКС; определение № 319 от 29.03.2011 г. по ч. т. д. № 88/2011 г., II ТО на ВКС; определение № 360 от 19.05.2010 г. по ч. т. д. № 282/2010 г., II ТО на ВКС; определение № 337 от 04.05.2012 г. по ч. гр. д. № 273/2012 г., IV ГО на ВКС; определение № 315 от 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 314/2011 г., III ГО на ВКС определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г., II ТО на ВКС; определение № 291 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 253/2011 г., IV ГО на ВКС; определение № 452 от 25.06.2010 г. по ч. т. д. № 241/2010 г., II ТО на ВКС; определение № 476 от 05.07.2013 г. по ч. т. д. № 2174/2013 г., I ТО на ВКС; определение № 944 от 16.12.2010 г. по ч. т. д. № 795/2010 г., I ТО на ВКС; определение № 924 от 19.10.2012 г. по ч. т. д. № 646/2012 г., II ТО на ВКС; определение № 897 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2010 г., II т. о., определение № 483 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 444/2009 г., I ТО на ВКС, определение № 442 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 494/2010 г., II ТО на ВКС/ В настоящия случай съдът приема, че в преклузивния едномесечен срок ищецът не е предявил иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Към постъпилата молба с вх. № 137931/17.05.2023 г. е приложена искова молба без входящ номер, като след допълнителните указания на съда, дадени с разпореждане от 22.06.2023 г., заявителят не ангажира доказателства иск да е бил предявен в срока по чл.415 ГПК.

Ето защо, на основание чл.415, ал.5 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 17.08.2022 г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 43193/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав .

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 43193/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

3

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4