Решение № 15376 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15376 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20251110102543 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 14079/16.01.2025г., с която ищецът Р. Д. К. е предявила против ******* осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80,00 лева (след допуснато увеличение на първоначалния размер на частичния иск от 5,00 лева по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 23.06.2025г.), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между ******* и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г., въз основа на който е предоставена сума в общ размер от 400 лева, със задължение на кредитополучателя да я върне на 6 месечни вноски, без да е посочен размер на месечния лихвен процент по договора. Поддържа, че в чл. 11 от договора е било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение – осигуряване на поръчител или застраховка в полза на кредитодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че при сключване на договора ответникът е начислил неустойка в общ размер на 403,98 лева за непредставяне в седемдневния срок на обезпечения- банкова гаранция или застраховка, посочени в договора.

Поддържа, че задължението по преценка кредитоспособността на длъжника е вменена на кредитора, но въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараства. Излага, че договорът е недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. Намира, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Поддържа, че с уговорената неустойка по чл. 11.4 и чл.11.3 от договора се накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите обезпечителна,

1 обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по договора. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се посочвал процентът на ГПР по кредита и липсвали компонентите, които са включени в него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба са заплатени всички задължения по договора, като с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, сумата от 80 лева е получена от ответника без правно основание. Вземанията по договора за кредит били прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.10.2024г., сключен между цедента *******, ЕГН ********** и цесионера Р. Д. К., ЕГН **********, с който цедентът прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответника в размер на 80 лева – платена без основание сума по процесния договор кредит, като ищецът счита, че исковата молба съставлява надлежно уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД относно извършеното прехвърляне на вземането. Предявява осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от 5 лева, частично предявен иск от сумата от 80 лева, който впоследствие с молба от 16.06.2025г. е увеличен до размера от 80,00 лева, като изменението на иска е допуснато с определение от 19.06.2025г.

Посочената сума съставлява недължимо платена сума от цедента ******* по процесния нищожен договор за потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до окончателното плащане.

Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Поддържа, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания по ЗПК, с което оспорва доводите на ищеца, като заявява, че оспорените клаузи от договора са валидни. Твърди, че на 06.03.2023г. на кредитополучателя е предоставена сумата по кредита, както и че на 10.03.2023г. Александра И. е внесла сумата от 480,00 лева в офис на ответника, без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения договор или молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит. Излага, че клаузата по чл. 11 от процесния договор определя седемдневен срок за изпълнение на условието за представяне на обезпечение, но тъй като от сключването до прекратяването са изминали само четири дни, не е начислявана и не е заплащана неустойка по т.11 от договора, с оглед на което поддържа да е неоснователно твърдението на ищеца за приложение на чл.71 от ЗЗД относно неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г., от който се установява, че на посочената дата между ******* (кредитополучател) и **** (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на 2 насрещната страна сума в размер на 400 лева, със срок на издължаване от 6 седмични вноски, последната от които на 06.09.2023г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 38,01% и годишен процент на разходите (ГПР) – 45,27%.

Съгласно чл. 11 от договора в 7-дневен срок от подписването му, кредитополучателят се задължава да осигури на финансовата институция някое от следните обезпечения относно изпълнението на задълженията му по договора: 1) Сключването на договор за поръчителство/встъпване в дълг между ФИ и трето лице, с който третото лице се задължава да отговаря солидарно, заедно с кредитополучателя за изпълнение на уговорено с договора за потребителски кредит и връщане/заплащане на всички дължими суми по главница, лихви и евентуални обезщетения, неустойки и разходи. Страните приемат, че поръчителят/встъпилият в дълг - физическо лице, следва едновременно да 1 отговаря на следните изисквания: а) да бъде дееспособно физическо лице, б) да е на възраст над 20 години; в) да е с минимален брутен осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора в размер не по-малък от 1200,00 лева на месец; г) да е работещ по трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключването на този договор; д) да има стабилна кредитна история и е) да не е страна по друг договор за кредит или встъпване в дълг /поръчителство с финансовата институция, който не е приключил и погасен изцяло към датата на сключване на настоящия договор или договора за встъпване в дълг /поръчителство. Страните приемат, че поръчителят юридическо лице следва да бъде одобрено от ФИ дружество, което извършва гаранционни сделки; 2) Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на КП във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховката за срока на договора.

В чл.11.4 от договора е уговорено е, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл. 11 от договора, същият дължи неустойка в размер на 403,98 лева, която се заплаща на части, заедно с всяка от погасителните вноски по Приложение 1.

Представена е разписка от 06.06.2023г., от която се установява, че на посочената дата кредитополучателя ******* е получила в брой от ответника сумата в размер от 400 лева по процесния договор за кредит, както и разписка от 10.03.2025г., от която се установява, че кредитополучателят е заплатил на ответното дружеството сумата от 480 лева.

Приет е договор за цесия от 03.10.2024г., сключен между ******* – цедент и Р. Д. К. цесионер, въз основа на който цедентът е прехвърля на цесионера вземането си срещу ******* в размер на 80,00 лева, представляващо платена без основание сума, произтичаща от договор за потребителски кредит № 6003372/06.03.2023г. В т.5 от договора за цесия и съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Представено е и потвърждение за извършената цесия на основание чл. 99 ЗЗД от *******.

По делото е изслушано и прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че действителният ГПР, при включване в него на възнаградителната лихва и неустойката в размер от 403,98 лева, възлиза на 286,27%. По процесния договор цедентът е заплатил в полза на ответника на 10.03.2025г. обща сума в размер от 480,00 лева, от която 400,00 лева – главница; 2,11 лева – възнаградителна лихва и 77,89 лева – обезщетение за предсрочно погасяване.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства: 1./ че между *******, ЕГН ********** и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 6003372 от 06.03.2023г. с твърдените в исковата молба клаузи, по който е усвоена сумата от 400,00 лева; 2./ че на 10.03.2023 г. кредитополучателят ******* е заплатила в полза на ответника сума в общ размер от 480,00 лева за погасяване на вземания по процесния договор за кредит.

3

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 06.03.2023г.

******* е сключила с ответника процесния договор за потребителски кредит № 6003372; че кредитополучателят е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, както и наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане. В тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидността на договора и оспорените клаузи, установяващи размер на ГПР и неустойка, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите са равноправни и не излизат извън присъщите на неустойката функции.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Цедентът ******* е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът ******* е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а цедентът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът се е задължил да предостави на цедента парична сума срещу задължението на последния да я върне.