Решение № 51 от 11.04.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Чирпан, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. В.ева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20235540100006 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцовата страна чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, че на 21.09.2022 г, е сключил с ответното дружество договор за кредит №СТСН-00004858, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 800, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 2,49837% месечно олихвяване еквивалентен лихвен процент на годишна база 29,98%, годишен процент на разходите - 34,46%. Съгласно договора, /чл.2.11.1/ съшият следвало да бъде обезпечен със следното обезпечение: поръчител-физическо лице, което да работи по безсрочен трудов договор, да не е в предизвестие за прекратяването на трудовите му отношения, да бъде осигурено минимум на 1100лв. и да няма повече от един кредит в една банкова или небанкова финансова институция,като кредитът трябва да се обслужва редовно. Съгласно чл.2.18. от процесния договор, същият се прекратява с връщането на общата дължима сума /главница, лихва и други описани в договора разходи, свързани с изпълнението на договора/ и съгласно погасителен план и разходен касов ордер №0000000358 от 21.09.2022г., доверителят ми дължи на ответното дружество 10 месечни вноски по 187.00лв. или общо сумата в размер на 1 870лв. Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за обезщетение в размер на 95.60лв. месечно или общо сумата в размер на 956лв. на следните правни основания:

За да заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит 1 лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство, изисквания на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можело да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки, обезщетения или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки или обезщетения за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на. фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за неустойка или обезщетение и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на БКС по т.д, № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка или обезщетение произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на обезщетението, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с обезпечение, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговореното обезпечение и на неизпълнението, съотношение на размера на уговореното обезпечение и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че тя можела да има и санкционна функция.

Обезщетението за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители било загубило присъщата на обезпечението обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния 2 длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвиденото обезщетение в размер на 960 лева било загубило присъщата си обезщетителна функция, доколкото то е над 50% от заетата сума в размер на 800, 00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от 800,00 лева и обща сума за плащане 914,00 лв. заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най-малко 1100 лв., т.е. лице, които месечно получава доход в повече от предоставената в заем сума;Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица;- Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход над сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Обезщетението било договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и било излязло извън присъщата й обезпечителна функция.

В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от 3 гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било след като заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното обезщетение, съгласно погасителния план към процесния договор и според разходен касов ордер №0000000358, се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, обезщетението е включено като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга -същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - обезщетението представлява над 50% от заетата сума.

Моли съда, да прогласи нищожността на предвиденото обезщетение, включено в погасителен план към договор за потребителски кредит №СТСН0 0004858 сключен с ответника„Кредиленд" ЕООД, ЕИК 201022749 на 21.09.2022г. и отразено в разходен касов ордер №0000000358 от 21.09.2022г. предвиждащо заплащане на обезщетение в размер на 956,00 лева, като противоречащо на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващо договорното равноправие между страните и нарушаващо предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна КРЕДИЛЕНД" ЕООД, ЕИК201022749, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов" № 14, ет. 2, представлявано от управителя Теодора Тодорова Маринова, чрез адвокат В. К., вписан в регистъра на адвокатите при Софийската адвокатска колегия срещу В. И. Ч., ЕГН **********, село Свобода, ул. Дружба" № 8, с който заявяват, че оспорва предявената искова молба от В. И. Ч., като смята същата за недопустима, а по същество и неоснователна и недоказана. Поради това моли, ако съда приеме, че искът е недопустим, да прекратите производството, а в случай, че е допустим - да го отхвърли като неоснователен като излагат подробни съображения. Моли съда, да прекрати производството по установителения иск, евентуално - да го отхвърлите като неоснователен, както и да присъди на ответната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски, в т. ч. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

4

По делото не е спорно, че ищеца В. И. Ч. е страна по договор за потребителски кредит № CTCH-00004858 от 21.09.2022 г. (договора), подписан с ответното дружество "Кредиленд ЕООД", по силата на който ответникът - кредитодател се е съгласил да кредитира ищеца кредитополучател със сумата от 800 лева – чл. 2. 1 от договора, която сума ищеца е получил в деня на подписването на договора в брой.

Не се спори, че съгласно раздел "Параметри на получения кредит", договора е влязъл в сила от датата на неговото подписване, сключен за срок от 10 месеца, при ГПР – 29,98 %, годишен лихвен процент – 34,46 %. В чл. 3.

2 от договора е посочено, че кредитополучателя е удостоверил, че е получил копие от погасителния план на кредита, съдържащ информация за всички погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 2. 14, изречение 2 от договора е уговорено, че кредитодателя има право на обезщетение при предсрочно погасяване на кредита: 1 % от размера на предсрочно погасената сума, ако оставящия срок е по-голям от 1 година и 0. 5 % от размера на предсрочно погасената сума, ако оставящия срок е по-малък от 1 година.

Разпечатката съдържа 17 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a41602e-597a-4323-a652-8df0883efbc1