Решение № 4313 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4313 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №

20221100500301 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 20. 10. 2021 год., постановено по гр. д. № 30103/2021 год. на СРС 35 състав, е отхвърлен предявеният иск от Н. Г. Д. срещу С.в. АД с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 798.11 лева главница за потребена вода за посочен период, сумата 109. 23 лева лихва за период посочен, за които е издаден изпълнителен лист, като недоказан и неоснователен.

С решението разноските са възложени на ищеца.

С въззивна жалба ответникът обжалва решението в неблагоприятна за него част от същото, като счита изводите на районния съдия за неправилни и незаконосъобразни, а решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, поради което моли да се отмени и да се постанови ново, с което да отхвърлят предявените искове.

Разноски пред въззивен съд се претендират в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд, както и че не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Ищецът представя становище по делото, с която поддържа жалбата и заявява да няма други доказателствени искания.

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ответника жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 1 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ищеца, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като в исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са се явили, редовно призовани, с изключение на адвокат Н. за ищеца, и не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ищеца и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.

С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условия на пълно главно доказване, че има правен интерес от заявяването на претенциите, както и възраженията си срещу спорните права, а ответникът следва да установи положителните факти, на които основава своите възражения, включително, че е предприел действия по прекъсването на давността – както правилно е постановил районният съдия в проекта за доклад.

Спорът е сведен до решаване на въпроса погасено ли е по давност вземането на ответника към ищеца. Районният съдия правилно е отговорил на база чл. 124 ал. 1 ГПК по отрицателния установителен иск, както и съдебната практика, приложима и меродавна за случая, че при посочените изпълнителни действия изпълнителното дело не е перемирано, нито задължението е погасено по давност.

Въззивният съд не приема нещо различно в решението си – отчита се течението на новия давностен срок от подадената от 17. 01. 2017 год. молба на взискателя – ответника и настоящ въззиваем, за което е установено, действията са извършени по молби и искания на кредитора в период, в който изпълнителното дело не е перемирано.

Изложените от въззивника доводи в жалбата, които преповтарят тези в исковата му молба, с първата за неправилност на решението на районния съдия, са несъстоятелни изцяло. Твърди, че изпълнителното дело е перемирано, тъй като взискателят е бездействал или действията не са такива, които да прекъсват давността.

Правилно е установено по делото от районния съдия, че в хода на изпълнителното производство са предприемани и поисквани многократни изпълнителни действия от взискателя, поради което вземането не е погасено по давност.

2

Доколкото в жалбата ищецът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са неоснователни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са неоснователни, защото са недоказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, поради което първите следва да бъдат отхвърлени, както е сторил районният съдия в обжалваната част.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

При наличие на тези доказателства – писмени, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ищецът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът ищец иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ищеца е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната на ищеца жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ищец част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя ищец разноски не се следват и не се присъждат.

Въззиваемият ответник не е претендирал разноски.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

3

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20. 10. 2021 год., постановено по гр. д. № 30103/2021 год. на СРС 35 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4