Определение № 34300 от 18.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34300 гр. София, 18.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110155965 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 229 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК установителни искове от „**************“ ЕООД срещу О. Н. за установяване дължимостта на суми по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-18364008 от 15.01.2021 г., задълженията по който договор са прехвърлени в полза на „**************“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК О. Н. прави искане за спиране на делото до приключване на гр.д. № 48027/2024 г. на СРС, образувано въз основа на подадена от него искова молба, с която е предявил главен иск за прогласяване нищожността на процесния договор и евентуални искове за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи.

Съдът, като взе предвид данните по делото:

Видно от служебна изискана информация О. Н. е подал искова молба и уточнителна молба към нея на 13.08.2024 г., с която е предявил горепосочените искове срещу цедента на процесните вземания – „*****************“ АД, като е образувано производство по гр.д. № 48027/2024 г. на СРС, намиращо се на етап насрочване на делото по реда на чл. 140 ГПК.

От служебно приложени актове по горепосоченото дело се установява висящност на същото дело с оглед изпращането му в горна инстанция по въззивна жалба на „*****************“ срещу постановеното решение.

Решението по главния иск относно прогласяване нищожността на процесния договор е обуславящо относно претендираните от ищеца в настоящото производство вземания, основани на същия договор, доколкото ответникът може да противопостави на цесионера всички възражения, които е имал по отношение на цедента (чл. 26, ал. 2 ЗПК). В случая такова е възражението за нищожност на договора, предявено в обуславящото производство с отделен иск, съответно и възражението за недължимост на процесното задължение при липса на материалноправна легитимация на „**************“ ЕООД поради непораждане прехвърлителния ефект на договора за цесия между цедента „*****************“ АД и цесионера „**************“ ЕООД, като по обуславящото производство е въпрос на преценка на „*****************“ АД, както и на „**************“ ЕООД дали последното дружество следва да участва като трето лице-помагач на страната на „*****************“ АД с оглед разпоредбите на чл. 223 ГПК.

С молба от 06.01.2025 г. ищецът твърди, че са налице предпоставките не на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, а на чл. 213 ГПК, тъй като настоящото производство било с поширок предмет от другото дело, след като в настоящия спор се разрешава въпросът не 1 само за размера на вземането, но и за действителността на процесния договор. Поради това, че страните по двете дела били „на практика еднакви“, иска присъединяване на двете дела за постановяване на общо решение по тях.

Неоснователно е оспорването на ищеца относно спирането на настоящото производство по гореобсъдените съображения, както и искането за процедиране по реда на чл. 213 ГПК при липса на субектен и обектен идентитет между двете дела, по които се разглеждат правоотношения между страни, които не са еднакви и по двете дела, съответно по настоящото производство – между цесионер и длъжник, а по преюдициалното дело – между длъжник и цедент.

Предвид изложеното, следва спиране на производството до приключване с влязъл в сила акт на обуславящото производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д.№ 55965/2024 г. на СРС до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 48027/2024 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „**************“ ЕООД по чл.

213 ГПК за съединяване на двете горепосочени дела в едно производство и постановяване на общо решение по тях.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2