Решение № 239 от 19.04.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Горна Оряховица, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120101805 по описа за 2021 година

Предявени обективно съединени искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД; -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.92 от ЗЗД; -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Теленор България“ЕАД с ЕИК:****(чрез чрез адв.Н.Ш. от САК ) твърди в исковата си молба, че на 16.07.2019г. между Н.К. М.(Н.) и „Теленор България“ЕАД било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок от 24 месеца по абонаментен план „ Total + 39.99 promo 35.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 39.99лв., и промоционален такъв в размер на 35.99лв. Н. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 154.36лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период: 15.07.2019г.-14.09.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III чл.2 чл. 2, б.“а“ от споразумението, доколкото б.„б“ обхваща хипотеза, в която е предадено устройство на потребителя, а в настоящия случай ищецът не твърди такова обстоятелство. мобилният оператор начислил неустойка в размер на 107.94лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура№7296648247/15.11.2019г.

Стандартната месечна абонаментната такса е в размер на 39.99лв.(39,99*3-119,97). Задълженията са индивидуализирани във: фактура№7292579837/15.08.2019г. за отчетен период: 15.07.2019г.14.08.2019г. - срок за плащане - 30.08.2019г.. издадена за сумата 113.32лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****(претендира се сумата 103.72лв., поради извършено плащане в размер на 9.60лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги); фактура№**********/15.09.2019г. за отчетен период: 15.08.2019г.-14.09.2019г.. - срок заплащане - 30.09.2019г., издадена за сумата 50.64лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****; фактура№7296648247/15.11.2019г. за отчетен период: 15.10.2019г.-14.11.2019г. - срок за плашане - 30.11.2019г.. издадена за сумата 107.94лв.. представляваща неплатена неустойка за 1 предпочетен номер +****. Неустойката се дължи за неизпълнение на договорни задължения, като неустоечната клауза съдържа както хипотеза на прекратяване по вина или инициатива на потребителя, така и при нарушение на задълженията му по споразумението. Неплащането в срок на месечните задължения за абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява нарушение на договорно задължение. Съгласно т.23 б.„б“ от ОУ на „Теленор България“ЕАД, които били приети от потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1448/2021г. на ГОРС и е била издадена Заповед№777/19.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Н.К. М.(Н.) към „Теленор България“ЕАД, за: суми в общ размер на 262.30лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение от 16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с предпочетен номер +****(154.36лв. - представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период: 15.07.2019г.-14.09.2019г., както и 107.94лв. представляваща начислена неустойка по издадени фактури, както следва: фактура№7292579837/15.08.2019г. за сумата 103.72лв.; фактура№72**********/15.09.2019г. за сумата 50.64лв.; фактура№7296648247/15.11.2019г. за сумата 107.94лв.), ведно със законната лихва, считано датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 385.00лв. – разноски в заповедното производство. Н.К. М.(Н.) е подала възражение в законоустановения срок. Предвид гореизложеното, на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК за „Теленор България“ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по Заповед№777/19.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1448/2021г. на ГОРС, за суми в общ размер на 262.30лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение от 16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с предпочетен номер +****, ведно със законната лихва, считано датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответницата Н.К. M.(Н.)(чрез служебен адвокат - адв.Ц.Ст.Д.), оспорва предявените искове. Възразява срещу обстоятелствата, изложени в исковата молба. Ищецът не бил доказал възникването на валидна облигационна връзка между страните - че по силата на договорите ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги, предоставяни от ищеца, както и останалите твърдени факти, формиращи основанието на заявената претенция, че далекосъобщителните услуги, за които са издадени процесиите фактури, действително са доставени на ответника. В приложените по делото фактури - частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не било отразено кое задължение по кой договор е. Фактурите не били подписани от ответницата, поради което същите сами по себе си, без да са подкрепени с други доказателства, не били достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува. Не се доказвало от ищеца, че фактурираните услуги били доставени и използвани от ответницата през процесния период, индивидуализирани по вид, количество и стойност. Претенциите за неустойки от страна на ищеца почивали на неравноправни клаузи и като такива същите са нищожни. Доказателствената стойност на счетоводните книги била производна, което следвало от изискването, установено в чл.182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното вписване и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги не била равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Във фактурите се включвали друг вид задължения, представляващи неустойки и напълно неясни остатъчни задължения „от 2 предходен период“, без този период да бил посочен. Прехвърлянето на останалите от предишни периоди задължения, не кореспондира с принципите на ЗСч. за документална обоснованост на първичните счетоводни документи, каквито са приложените по делото фактури по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗСч. и чл.3 ал.3 от ЗСч. Искът за неустойка се основавал на клауза в индивидуалния договор и ОУ. При недоказване на извършено плащане в срок, налице било виновно поведение на ответника, посочено и в ОУ, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца.

Счита, че е налице нарушение на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. - ОСТК на ВКС. Клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост. По съществото си клаузата за неустойка замествала дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да можел да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора(занапред).

Следователно клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение(какъвто е процесният) била нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.III oт ЗЗД, тъй като създавала условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка(таксите за оставащия период) и нарушавала принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Тълкувана съгласно чл.20 от ЗЗД, клаузата регламентирала неустойка, но само при разваляне, като в тази хипотеза надлежното разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като била уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не било уговорено друго, договорите подлежат на прекратяване с изявление в същата форма - чл.87 ал.2 от ЗЗД. Дори исковата молба да е изявление за разваляне на договора, то било направено след съставянето на процесните фактури, с които била начислена неустойка, така че към момента на начисляването не е имало основание за това. Липсвали доказателства, който и да е от договорите да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до ищеца. Операторътищец се възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, като се следвало това да стане съобразно чл.87 ал.1 от ЗЗД - да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се считал развален. Такова писмено предупреждение липсвало.

Не било ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който е база за формиране размера на неустойката и за какъв период е била начислена неустойката.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

На 16.07.2019г. между Н.К. М.(Н.) и „Теленор България“ЕАД („Йетел България“ЕАД) било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Total + 39.99 promo 35.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 39.99лв., и промоционален такъв в размер на 35.99лв. Н. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 154.36лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период: 15.07.2019г.-14.09.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III чл.2 чл. 2, б.“а“ от споразумението, доколкото б.„б“ обхваща хипотеза, в която е предадено устройство на потребителя, а в настоящия случай ищецът не твърди такова обстоятелство. мобилният оператор начислил неустойка в размер на 107.94лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура№7296648247/15.11.2019г. Стандартната месечна абонаментната такса е в размер на 3

39.99лв.(39.99*3-119.97). Съгласно т.23 б.„б“ от ОУ на „Теленор България“ЕАД („Йетел България“ЕАД), които били приети от потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“. Според Раздел III чл.2 б.(а) от Допълнителното споразумение за мобилни услуги, неустойка се дължи при прекратяването на споразумението за мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя по него. Неплащането в срок на месечните задължения за абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява нарушение на договорно задължение. Задълженията са индивидуализирани във: фактура№7292579837/15.08.2019г. за отчетен период: 15.07.2019г.-14.08.2019г. - срок за плащане 30.08.2019г.. издадена за сумата 113.32лв. , представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****(претендира се сумата 103.72лв., поради извършено плащане в размер на 9.60лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги); фактура№**********/15.09.2019г. за отчетен период: 15.08.2019г.14.09.2019г.. - срок заплащане - 30.09.2019г., издадена за сумата 50.64лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****; фактура№7296648247/15.11.2019г. за отчетен период: 15.10.2019г.-14.11.2019г. - срок за плащане 30.11.2019г., издадена за сумата 107.94лв.. представляваща неплатена неустойка за предпочетен номер +****.