Решение № 419 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100504986 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. И. И. срещу решение № 2314 от 16.02.2023г., постановено по гр. д. № 25104/2021г. на СРС, 144 с-в, в частта, в която са отхвърлени предявените от П. И. искове срещу „ У.Е.У. Црт.“ (W.A. Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в ТР на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, извършващо търговска дейност в РБ чрез клон с фирма „У.Е.У. Црт. – клон България“, вписан в ТР с ЕИК ******* искове с правно основание чл. 128, ал.

1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8 799.30 лева като обезщетение за забава върху главницата от 40 364.96 лева за периода от 10.05.2018г. до 10.06.2020г. и за сумата от 759.28 лева като обезщетение за забава върху главницата от 2903.56 лева за периода от 10..05.2018г. до 10.06.2019г., както и исковете с правно основание чл.121 от КТ чл.220, ал.1 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 и 3 от КТ, чл.224 от КТ за следните суми: 33 618.58 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по чл.

177 от КТ за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск; сумата от 12 351.73 лв., увеличена на 13 078.73 лева и представляваща сбора от удръжките от възнагражденията за разстояние; сумата от 11 662.11 лв., представляваща сбора от неплатените от ответника командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от НСКСЧ; сумата от 21 273.12 лв., представляваща 1 неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ ведно с обезщетение за забава в размер на 1778.67 лева за периода от 30.06.2020г. до 27.04.20201г.; сумата от 7913.75 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал.1 от КТ за периода от 05.05.2020 г. до 31.05.2020 г.ведно с обезщетение за забава в размер на 615.76 лева за периода от 30.06.2020г. до 27.04.20201г.; Сумата от 42 546.24 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с обезщетение за забава в размер на 3 557.34 лева за периода от 30.06.2020г. до 27.04.20201г.; сумата от 26 208.98 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 191.36 лв. за периода от 30.06.2020г. до 27.04.2021г. включително, както и законната лихва върху всяка от присъдените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че СРС неправилно е приел, че възнагражденията (плащанията) за разстояние, респективно плащанията за кацане, не представляват допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер по смисъла на Кодекса на труда и чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на рабоната заплата („НСОРЗ"). Поддържа, че решението на първоинстанционния съд противоречи и на практиката на Съда на Европейския съюз („СЕС"), обективирана в Решение от 15 септември 2011 г., Williams и др., 0-155/10, EU:C:2011:588, т. 22, 24 и 28. Излага доводи, че Софийският районен съд неправилно е отхвърлил исковете за заплащане на законната лихва върху присъдените с решението суми в резултат на неправилното прилагане (или неприлагането) на разпоредбата на чл. 162 от ГПК, според която, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Намира, че първоинстанционният съд е следвало да определи размера на дължимото обезщетение за забава след изслушване на заключението на вещо лице, а не да отхвърли исковете като „недоказани". Поддържа се, че СРС е нарушил разпоредбата на чл. 12 от ГПК, като не е обсъдил задълбочено възраженията и доводите, наведени от ищеца в първоинстанционното производство, включително доводите, изложени в представените от ищеца писмени бележки относно въведената смесена система за заплащане на труда на служителите на Уиз Еър, характера на плащанията за разстояние и плащанията за кацане като такива над основната заплата по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НСОРЗ и противоречието на приетата от работодателя политика с договорения в трудовия договор размер на плащането за кацане. Моли решението да бъде отменено в обжалваните 2 части и исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.

Претендира направените разноски във въззивното производство.

Срещу решение № 2314 от 16.02.2023г., постановено по гр. д. № 25104/2021г. на СРС, 144 с-в е подадена въззивна жалба и от „У.Е.У. Црт.“, в частта, в която на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „У.Е.У. Црт.“ (W.A. Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в ТР на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, извършващо търговска дейност в РБ чрез клон с фирма „У.Е.У. Црт. – клон България“, вписан в ТР с ЕИК ******* е осъдено да заплати на П. И. И., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, *******, ап. 10, чрез адв. К. с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „******* следните суми: 40 364.96 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника „плащания за кацане“ за периода от 01.03.2018г. до 04.05.2020г. по договор за курс за първоначално обучение и заетост от 13.04.2010г. и анекси към него - анекс 2 от 02.02.2011г.; анекс 1 от 01.04.2015г., анекс от 18.03.2016г. от 14.12.2018г., и анекс от 19.07.2019г./ 29.04.202г., по които ищецът е заемал длъжността „Летец – пилот, командир, капитан на самолет“ с място на работа на Летище София ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 2903.56 лева – сбор от неизплатени на П. възнаграждения за работа през дните на официални празници за периода от 01.04.2018г. до 04.05.2020г вкл. ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на иска – 05.05.2021г. до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като работодател на ищеца е клонът, а не дружеството.

Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено, а исковете изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски.

Всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на другата страна, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивна жалба на насрещната страна.

Предмет на въззивна проверка е и въззивна жалба, подадена от П. И. И. срещу решение № 242 от 05.01.2024г., постановено по гр. д. № 25104/2021г. на СРС, 144 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. И. И., ЕГН **********, гр. София, бул. *******, *******, ап. 10 чрез адв. К. с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „*******, против „У.Е.У. Црт.“ (W.A. Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в ТР на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление 1103 *******р. I1-V, представлявано от 3

Й.Я.В., извършващо търговска дейност в РБ чрез клон с фирма „У.Е.У. Црт. клон България“, вписан в ТР с ЕИК *******, със седалище и адрес гр. София, п. к. 1540, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 ГПК за прогласяване за недействителни, поради противоречие със закона – чл. 16, ал. 2, респективно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на следните клаузи от допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. към сключения между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно: 1. „плащането за разстояние няма да бъде включено при изчисляване на каквото и да е възнаграждение, което следва да бъде заплатено на служителя по отношение на който и да е период, през който служителят не изпълнява полети“; 2. „плащането за кацане не се включва, когато се изчислява каквото и да е възнаграждение, което следва да се изплати на служителя, във връзка с който и да е период, през който служителят не изпълнява полети“.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и инцидентният установителен иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Претендира направените разноски във въззивното производство.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, съдът намира следното.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

4

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното.

Неоснователни са възраженията на ответника, че искът е предявен срещу ненадлежна страна. Съгласно § 1, т.1 ДР КТ, “Paбoтoдaтeл” e вcяĸo физичecĸo лицe, юpидичecĸo лицe или нeгoвo пoдeлeниe, ĸaĸтo и вcяĸo дpyгo opгaнизaциoннo и иĸoнoмичecĸи oбocoбeнo oбpaзувaниe (пpeдпpиятиe, yчpeждeниe, opгaнизaция, ĸooпepaция, cтoпaнcтвo, зaвeдeниe, дoмaĸинcтвo, дpyжecтвo и дpyги пoдoбни), ĸoeтo caмocтoятeлнo нaeмa paбoтници или cлyжитeли пo тpyдoвo пpaвooтнoшeниe, вĸлючитeлнo зa извъpшвaнe нa нaдoмнa paбoтa и paбoтa oт paзcтoяниe и зa изпpaщaнe зa изпълнeниe нa paбoтa в пpeдпpиятиe пoлзвaтeл. Страни по трудовия спор са работникът и работодателят, съгласно чл. 357 КТ.