Определение № 979 от 23.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. Варна, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900054 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 15237/14.06.2024 г. на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с която се отправя искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 246/27.05.2024 г. чрез намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв в полза на адвокат Н. Д. възнаграждение от 5015,86 лева с ДДС на 2058,70 лв. с ДДС.

Искането се обосновава с довода, че стойността на хонорара следва да бъде определена съобразно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.), приложима към момента на упълномощаването и инициирането на съдебното производство /ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./, а не на база тази, приложима вследствие настъпилата след образуването на производството нормативна промяна на същата разпоредба /ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г/. Пояснява се, че изменението на нормативния акт действа занапред, а не ретроактивно.

В отговора, постъпил в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, се изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата, доколкото договорът за правна помощ е бил сключен на 11.01.2024 г., т.е. след датата на влизане в сила на 08.11.2022 г на изменението на Наредба № 1/2004 г. В тази връзка се сочи, че в съглашението е било уговорено възнаграждение съобразно новата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, а съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон между страните по тях.

Доколкото молбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, същата се преценява като допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 246/27.05.2024 г., постановено по делото, съдът е осъдил ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на ищеца Р. К. Ш. сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от последния вследствие на ПТП, реализирано по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил; сумата от 362.53 лв. - законна лихва за забава върху 1 главницата от 45 000 лв. за периода 30.12.2021 г. – 27.01.2022 г.; законна лихва върху сумата от 45 362.53 лв., считано от 28.01.2022г. до окончателното заплащане на задължението; сумата от 4358,44 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди; сумата от 34 лв. - законна лихва за забава върху главницата от 4358,44 лева за периода 30.12.2021 г.- 27.01.2022 г.; законна лихва върху сумата от 4392.44 лева, считано от 28.01.2022г. до окончателното плащане на задължението.

Съобразно уважената част от исковете, съдът е осъдил ответника да заплати на адвокат Н. Д. сумата от 5015.86 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл.38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв процесуално представителство в производство пред първата инстанция.

Настоящият състав съобразява, че при предоставяне на безплатна правна помощ в случаите, предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв, адвокатът по собствена воля се съгласява да получи хонорар, само доколкото поставеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява и то едва след влизане в сила на акта, с който му се присъжда възнаграждението. Размерът на дължимата от насрещната страна сума, съобразно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв се определя от съда на база уважената/ отхвърлената част от исковете.

Договорът за предоставяне на правна помощ е от категорията на неформалните съглашения, като сключването му в писмена форма служи само за доказване на постигнатите между страните уговорки, включително за предоставянето на адвокатските услуги безвъзмездно.

Правните последици на договора се пораждат от момента на неговото сключване, независимо дали за уговорените защита и съдействие е уговорен хонорар или не. Меродавен за приложението на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. е не моментът на предоставяне на услугите, а датата на постигане на уговорката за представителство.

В разглеждания случай, като съобрази неформалния характер на договора за правна помощ, съдът намира, че съглашението за безплатно съдействие и защита е било постигнато към момента на извършването на упълномощителната сделка, т.е. на 22.12.2021 г., видно от представеното към исковата молба пълномощно. Това е и датата относима за преценката досежно релевантната редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Представеният по делото договор за правна помощ от 11.01.2024 г. (л. 376) следва да се цени само като доказателство, че между ищеца и неговия представител е било уговорено, че страната ще бъде представлявана безвъзмездно, но не и като доказателство за датата на сключването му, доколкото по делото е очевидно, че същият е съществувал и изпълняван още от самото образуване на делото на 31.01.2022г.

С оглед гореизложеното съдът намира, че дължимото възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. възлиза на 4611.83 лева с вкл. ДДС, изчислено съобразно относимата хипотеза на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията й към момента на неформалното сключване на процесния договор – 22.12.2021 г., при съобразяване и на разпоредбата на чл.7, ал.9 относно броя на проведени заседания. В полза на процесуалния представител се следва сумата от 2171.71 лева с вкл. ДДС, пропорционално с уважената част от иска.

Посочената сума представлява адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга, която отразява вида на производството, правната и фактическа сложност, вида и естеството на извършените процесуални действия, броя на проведени открити съдебни заседания и 2 явяването на процесуален представител само в едно от тях. За да формира този извод съдът съобрази Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС, според което разпоредбите на Наредба № 1 противоречат на правото на ЕС. Поради това, така посочената Наредба № 1 не обвързва съда и не следва да бъде прилагана при определяне на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за това. Определеният в настоящия съдебен акт размер на възнаграждението за безплатна правна помощ отговаря на всички тези критерии, като се има предвид, че при наличието на влязла в сила присъда единственият спорен предмет се свежда до размера на претенциите и степента на съпричиняване.

В обобщение съдът намира, че са налице предпоставките на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноски чрез намаляване на присъденото в полза на адвокат Д. възнаграждение от 5015,86 лв. на 2171.71 лв. с ДДС, а за разликата до 2058,70 лв. с ДДС молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 246/27.05.2024 г., постановено по т. д. № 54/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв процесуално представителство в производството пред първата инстанция от 5015,86 лева с ДДС на 2171.71 лв. с ДДС, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като оставя без уважение отправеното от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, искане за намаляване на възнаграждението до сумата от 2058,70 лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок, считано от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3