Решение № 693 от 12.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Бургас, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100500748 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Дени Лайтинг“ – ЕООД – гр.Бургас – ответник по предявения иск, срещу Решение №443/11.03.2022г., постановено по гр.д.№7044/21г. по описа на БРС, в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на Б. Г. А., сумата от 10000 лева – обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, в следствие на получени увреждания в резултат на трудова злополука, станала на 08.02.2021г., установена с Разпореждане №5104-02-9/19.02.21г. на длъжностно лице от ТД на НОИ – Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.02.21г., до окончателното й изплащане; 800 лева – съдебно – деловодни разноски; 750 лева – по сметка на БРС, разноски за държавна такса и експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен частично. На първо място подробни съображения развива относно наличието на съпричиняване на вредите от страна на работника, който не е изпълнил задължението си за спазване на безопасни условия на труд, чрез монтиране на обезопасителен кош, за който самият той е инициирал изработването и използването му. Според въззивника, налице е и изрична заповед на работодателя, работните дейности да се извършват по безопасен начин с обезопасителен кош, който е бил наличен, но въпреки това не е използван от работника. В тази връзка излага съображения, че без този кош стакерът не може да се използва за работна площадка и превод за хора, но с коша това е допустимо и възможно; работникът с дългогодишния си опит и практика е знаел това, самият той е инициирал изработване на коша, ползвал го е многократно, но в случая сам е избрал да извърши работата без кош, като е смятал, че е способен да предотврати вредоносни последици, поради което е налице груба небрежност.

Въззивникът излага съображения за прекомерност на присъденото обезщетение от 10000 лева, с оглед временния характер на травматичното увреждане, липсата на 1 доказателства за причинно – следствена връзка между вредата и психологичното й въздействие върху пострадалия.

Въззиваемият - ищец Б. Г. А. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на обжалваното решение. Подробно анализира предпоставките за наличие на груба небрежност от страна на работника, водеща до съпричиняване на вредите, за да обоснове тезата, че в конкретния случая такава не е налице. Според въззиваемия, превенцията на риска от трудова злополука е задължение на двете страни по трудовото правоотношение; задължение на работодателя в тази връзка е провеждане на инструктаж, какъвто в случая не е бил проведен – в тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд. Според ищеца, посоченият в жалбата кош, не е задължителен аксесоар към машината, а е направен допълнително, което сочи, че работодателят не упражнява ефективен контрол върху техническата изправност на работното оборудване.

На последно място, съображения въззиваемият излага и досежно размера на присъденото обезщетение, с оглед на травмите – разкъсно – контузна рана на главата, счупване на втори лумбален прешлен, продължителността на възстановяването – повече от година и очакваната занапред неврологична симптоматика, като счита така присъденият размер за покриващ критерия на чл.52 ЗЗД за справедливост.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно съществуващо между страните трудово правоотношение, по силата на което ищецът работи като „монтажник електрооборудване“ в ответното дружество. Установил е, че на 08.02.2021г., работодателят възложил на ищеца да смени датчици в склад на 9-ти километър, намиращи се на височина 3 метра от земята. За изпълнение на задачата, ищецът се качил на товароподемна машина „Стакер“, управлявана от друг работник. В процеса на изпълнението, ищецът паднал от височина около 2 метра. В резултат на падането получил счупвания на гръбначния стълб и таза и открита рана на главата, за което бил приет за лечение в болнично заведение; лечението продължило и при домашни условия. Злополуката била призната за трудова с Разпореждане по реда на чл.55, ал.1 КСО. Първоинстанционният съд е установил, че при закупуване на товароподемната машина „Стакер“, която е предназначена за повдигане на товари, не и на лица, работодателят обучил работници за работа с нея; ищецът не е бил сред тези работници. За изпълнение на възложената задача по смяна на датчиците, работодателят не е провел инструктаж на ищеца. Съдът е установил, че по инициатива на работниците бил изработен кош, който поначало е бил използван за обезопасяване на работата им, като е бил монтиран на Стакер-а, когато последният е бил използван за извършване на технически дейности на височина. Този кош не е сертифициран от производителя и не е част от принадлежностите към съоръжението.

На осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

Бургаският окръжен съд, след служебна проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно чл.269 ГПК намира, че то е валидно и допустимо.

При така установената фактическа обстановка, като взе пред вид становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. И в тази им част, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение, по изложените във въззивната жалба оплаквания, за наличие на съпричиняване на вредите от страна на работника, поради груба небрежност, следва да се каже: Според нормите на чл.281 КТ, всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на 2 труда. Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.

В настоящия случай при закупуване на електрокара „Стакер“, работодателят е провел обучение на някои работници, но ищецът не е бил сред тях. След като възложената на ищеца задача е била високо рискова и изпълнението й е създавало опасност за здравето и живота му, съобразно посоченото по-горе, работодателят е следвало задължително да проведе инструктаж както за начина по който следва да се изпълни задачата, така и за мерките за безопасност, които следва да се вземат от работника. Така ищецът е следвало да бъде инструктиран как да достигне височината от 3 метра, за да смени датчиците; доколкото Стакера е съоръжение за повдигане на товари, не на лица, на работникът е следвало да се проведе нарочен инструктаж как безопасно да го използва, независимо дали той е знаел, инициирал или изработил допълнителното предпазно съоръжение – кош.

Обстоятелството, че ищецът и друг път е използвал машината, с помощта на допълнително изработения за повдигане на хора кош, не освобождават работодателя от задължението за провеждане на инструктаж. Поради това и след като на работника не е проведен такъв, същият не е действал при груба небрежност при изпълнение на възложената задача.

Ето защо, като взе предвид вида на уврежданията, които е претърпял ищеца, проведената терапия, времето за възстановяване, въззивният съд намира, че определения от първоинстанционния размер на обезщетението отговаря на критериите за справедливост, посочени в чл.52 ЗЗД. И в тази част мотивите на първоинстанционното решение следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.

По изложените съображения, първоинстанционното решението, с което искът е уважен за 10000 лева, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №443/11.03.2022г., постановено по гр.д.№7044/21г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА „ДЕНИ ЛАЙТИНГ“ ЕООД, ЕИК – 102816373, да заплати на Б. Г. А., ЕГН – **********, сумата от 1000.00 лева – съдебно – деловодни разноски във въззивното производство.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в 30 – дневен срок от съобщението до всяка от страните за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3