Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1682 от 16.10.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1776/2023
Вид
Решение № 1682
Подписан
16.10.2023
В сила
16.10.2023
Състав
ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 58, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 62, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 62, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 62, ал. 3, изр. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1682 гр. Пловдив, 16.10.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова като разгледа АД № 1776 по описа за

2023г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното :

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е.С.С., с ЕГН **********, против Заповед № Л-2466 от 28.06.2023г. на Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, с която е наредено лишеният от свобода Е.С.С., с ЕГН **********, да бъде настанен в затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата . Посочва, че преместването му в затвора гр. Пазарджик би затруднило свижданията със семейството му, тъй като има четири непълнолетни деца. Твърди, че има вражда с други затворници в затвора гр. Пазарджик. Претендира отмяната на оспорената заповед.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.

Представено е и писмено становище от процесуалния представител на ответник на 08.08.2023г. Посочва се, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС лишените от свобода и осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода съобразно възможността да изтърпят наказанието най-близо да постоянния адрес.

В съдебно заседание се оспорва жалбата, поддържа се писмения отговор от 08.08.2023г. и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Е.С. е лишен от свобода, като търпи наказание в затвора – Пловдив, в размер на 11 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №22915/2023г. по описана Районен съд-Пловдив. Първоначално определен строг режим, закрит тип.

С оспорената Заповед № Л-2466 от 28.06.2023г. на Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, на основание чл. 58, ал.2 от ЗИНСЗ и на основание чл. 4.7 от

Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, е наредено лишеният от свобода Е.С.С. да бъде настанен в затвора гр.

Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

По делото са приложени: заверен препис от Заповед № Л-2466 от 28.06.2023г. на Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“; Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН; удостоверение за настоящ адрес на лицето Е.С.С., с ЕГН ********** с дата 12.06.2023г.

От удостоверение за настоящ адрес на лицето Е.С.С., с ЕГН ********** с дата 12.06.2023г. се установи, че заявеният последен адрес на С. ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: оспорената заповед съдът намира за обжалвана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима.

Същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“ и съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в предвидената писмена форма по чл. 59 от АПК. С нея е преместен лишеният от свобода Е.С. *** в затвора в гр. Пазарджик.

Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Съобразно нормата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. В съответствие с разписаното в т. 4. 7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГД "ИН", осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, в Затвора гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без Пловдив –град и Кърджали.

В процесния случай, административният орган, при издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности.

Видно от приложените писмени доказателства, лицето разполага с настоящ адрес ***, но не и с постоянен такъв.

Не са ангажирани доказателства за семейното му състояние за сочените непълнолетни деца.

Съдът намира, че разстоянието от гр. Пловдив до гр. Пазарджик не е голямо и има осигурен различен вид транспорт, така че твърдението, че за семейството му, ще бъде трудно да го посещават е напълно неоснователно.

Обстоятелството, че С. ще изтърпява наказанието лишаване от свобода в затвора гр. Пазарджик, с нищо не го лишава от правото на свиждане.

В процесния случай, при издаването на заповедта е спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим .В случая не са налице предпоставките, изрично изброени в чл. 62, ал. 2 от ЗИНЗС.

При това положение оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.

2 АПК, Административен съд- Пловдив, трети състав

Р Е Ш

И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата Е.С.С., с ЕГН **********, против Заповед № Л-2466 от 28.06.2023г. на Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“.

Решението, съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: