Решение № 43 от 14.04.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Враца, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Н. Х.в при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Х. Н. Х.в Търговско дело № 20251400900072 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.

Постъпила е искова молба от Н. В. И., с ЕГН **********, с адрес: обл. Враца, *** срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори - А. Л. и Р. Д..

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2024 г. около 14,30 часа на кръгово кръстовище свързващо ПП I-1 /Е-79/ с път II-15 /Враца - Борован - Мизия - п.к Сараево Оряхово/, лек автомобил марка „Опел Зафира“ с peг. № ВР **** СА, управляван от Г. Д. В., поради движение с несъобразена скорост, с оглед пътните условия, релефа на пътя и мокра пътна настилка, при десен завой, водачът губи контрол над автомобила и излиза извън пътното платно в дясно по посока на движението и се блъска в бетонна отводнителна канавка. Н. В. И. е била пътник в автомобила. Пътувала е на задна дясна седалка и вследствие настъпилия удар получава травма в областта на дясно рамо и десни ребра.

Ползвала обезопасителна система - колан, което предотвратило настъпването на допълнителни увреждания, като получените наранявания напълно отговарят на механизма на ПТП. Произшествието е посетено от служители при ОД на МВР - Враца. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 248 от 15.05.2024 г.. По отношение на виновният водач е съставен АУАН cep. GA № 743184 от 15.05.2024 г.. След настъпване на произшествието на Н. В. И. била оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което била транспортирана с частен превоз, със силни 1 болки в десни ребра, дясно рамо и ключицата и болки и ограничени движения в горен десен крайник в Спешното отделение при МБАЛ „Х. Ботев“ АД. След извършените прегледи, изследвания и рентгенографии на ищцата била поставена следната диагноза: Множество фрактури на 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро в дясно по средната аксиларна линия, закрито. С оглед вида, характера на причинените контузии и наранявания на ищцата била предложена хоспитализация с цел провеждане на лечение и наблюдение. Поради лични причини, Н. В. И. отказала хоспитализацията и на същата дата била изписана от лечебното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

Дадени й били препоръки за контролен скенер на главата след 28 дни и повторна консултация с неврохирург. Въпреки проведеното домашно лечение, изпитвала болки в шийнопрешления пояс вдясно, отиващи към дясната плешка и дясното рамо, също така появили се изтръпвания в областта на пръстите в двата горни крайника с постоянен характер. С оглед на това на 23.07.2024 г. Н. В. И. потърсила помощ от лекар специалист.

При прегледите било установено палпаторна болка в 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро вдясно, лек отслабен стилорадиален рефлекс вдясно и отслабена сетивност. След прегледа на Н. В. И. й били дадени указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Издадени й били болнични листи, удостоверяващи период на неработоспособност от 59 дни. По своя медико-биологичен характер, множеството фрактури на 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро вдясно било състояние причинило силни болки и страдания, довело до продължително затруднение движението на снагата и на дишането с период на лечение и възстановяване около 2 месеца. По своя медико-биологичен характер, контузията на дясна ръка, дясно рамо и ключицата било състояние причинило силни болки и довело до временно ограничение движението на горен десен крайник с период на възстановяване около 2 месеца. Особено силни били болките в първите седмици на домашно лечение, ищцата търпяла неудобства, трудно ставала от леглото, не можела да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни дейности. Болките в ребрата и горния десен крайник били с голям интензитет и Н. В. И. нямала и миг покой, не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Причинените контузии и наранявания вследствие на претърпяното ПТП довели до лек отслабен стилорадиален рефлекс вдясно, отслабена сетивност и изтръпване на пръстите на горните крайници.

Предвид възрастта на ищцата, нанесените травми, както и стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие, щели да окажат негативно влияние върху нормалния й начин на живот, на трудоспособността й и упражняването на любимите й занимания за дълъг период от време, като последиците от настъпилото пътнотранспортно произшествие оставали за цял живот. Настъпилото пътнотранспортно произшествие оказало силно въздействие върху психиката на ищцата, което довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента Н. В. И. изпитвала силен страх и неувереност при пътуване с превозни средства, което се отразявало в нормалното й общуване с нейните близки, приятели и всички 2 други хора. Лек автомобил марка „Опел Зафира“ с peг. № ВР **** СА има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на застрахователно покритие на риска от 16.10.2023 год. до 15.10.2024 год. и номер на полицата BG/23/123003152449 в ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД. Водачът му Г. Д. В. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица. На основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, Н. В. И. предявила писмена застрахователна претенция, с която иска от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД да определи и заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. Претенцията била заведена с вх. № 21-2238/03.06.2024 год. по описа на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД. В срока за произнасяне, посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ, Застрахователното дружество с писмо изх. № 21-3580/30.08.2024 год. уведомило Н. В. И., че Застрахователно- експертната комисия при ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е определила обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата от 7 000 лева и сумата от 177,42 лева, представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди, като определените обезщетения ще бъдат преведени по банкова сметка на ищцата при сключване на извънсъдебно споразумение. Независимо, че извънсъдебно споразумение не е сключено между Н. В. И. и ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, дружеството превело сумата от 7 177,42 лева по банковата й сметка. Така определеното и изплатено обезщетение за причинените неимуществени вреди било несправедливо с оглед причинените контузии, наранявания, емоционални и психически страдания, както и с периода за лечение и възстановяване.

Предвид изложеното ищцата претендира осъждане ответника да й изплати допълнително обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер сумата от 28 000,00 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.06.2024 год. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД до окончателно изплащане на обезщетението. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал. 1, т. 2 ЗА.

В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Ответника счита, че процесният пътен инцидент и евентуалните увреждания при ищцата не са настъпили по вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС. Оспорва твърденията за вина на водача Г. Д. В. за причиняване на вредоносния резултат, оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Представеният от ищцата констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила спрямо фактите и обстоятелствата относно настъпване на ПТП, тъй като неговите съставители не ги възприели непосредствено, поради което оспорва същия изцяло в частта „обстоятелства и причини за ПТП". Без да е установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Във връзка с гореизложеното твърди, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача Г. Д. В., 3 като за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва твърдението, че водачът В. е управлявал л.а. „Опел Зафира” с несъобразена за пътя и условията скорост, доколкото липсват доказателства, които подкрепят насоченото твърдение. Счита, че вина за ПТП има лицето, задължено да поддържа процесния пътен участък, като събитието настъпило поради лошото състояние на пътя, недобра маркировка и липсваща сигнализация и осветление. Твърди още че пътят е бил непочистен и осеян с дупки, като липсвала подходяща хоризонтална и вертикална пътна маркировка, указващи необходимостта от внимание, което довело до загуба на контрол над МПС за водача В.. Поддържа че на пътя са били налице условия за насъбирането на вода, което довело до аквапланинг и загуба на устойчивост за МПС „Опел Зафира" и станало причина за събитието. Доколкото противоправно поведение се установило, счита че процесният пътен инцидент не настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС. Поддържа че за събитието допринесло и лицето, задължено да поддържа процесния пътен участък, като същото настъпило поради лошото състояние на пътя, недобра маркировка и липсваща сигнализация и осветление. Поддържа че в участъка било налице и лошо отводняване, което довело до натрупване на вода, което от своя страна довело до аквапланинг, поради което водачът предприемайки завой надясно бил в невъзможност да реагира, което значително допринесло за настъпване на ПТП. Твърди, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина имала и пострадалата, тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП се возила в МПС без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото й свободно се движило из купето, в резултат на което настъпил и вредоносният резултат. Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка между липсата на правилно поставен предпазен колан от страна на ищцата и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото й противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или нямало да настъпят или щели да бъдат в значително по-лека степен.

Изложеното се потвърждавало и от обстоятелството че видно от констативния протокол у ищцата настъпили само натъртвания. Приносът на пострадалата бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай И. създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, тя не положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалата, обезщетението се намалявало, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределяла между лицата на принципа на съвина. Оспорва твърденията, че за пострадалата Н. В. И. възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва, че същите са резултат на реализираното ПТП. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорва всички твърдения на ищцата в тази насока. Оспорва наличието на описаните фрактури (контузия на дясно рамо, дясна ръка и 4 ключица) в исковата молба. Същите не отговаряли на приложената документация и не обективирали състоянието на ищцата. Счита, че получените фрактури на десните ребра са от умерен тип доколкото за същите било предвидено единствено консервативно лечение.