Решение № 2818 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2818 гр. София, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110147534 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Кредито“ ООД, с която срещу Н. С.

П. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване вземане в размер на сумата от 500 лева – главница по договор за кредит № OL00109863/05.11.2024 г., ведно със законна лихва от 11.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 22,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.12.2024 г. до 10.04.2025 г., за които вземания по ч.гр.д. № 23247/2025 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 05.11.2024 г. между страните бил сключен договор при общи условия за предоставяне на кредит от разстояние № OL00109863. Договорът бил сключен онлайн, като кредитополучателят го подписал в профила си в платформата на кредитора, въвеждайки уникален код. Страните се съгласили в договора въвеждането на кода да имa силата на саморъчен подпис. На потребителя е била предоставена сума в размер на 500 лв., за която ищецът сочи, че прилага платежно нареждане. Лихвен процент на заема бил 0 %, ГПР също 0 %. Падежът на договора настъпил на 05.12.2024 г. Кредитополучателят не изпълнил задълженията си. Поради неизпълнение от страна на ответницата, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, но тъй като длъжникът – настояща ответница подала възражение, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Излага, че след издаване на заповедта, ответницата е извършила две плащания, едно на 05.05.2025 г., в размер на 102 лева и второ - на 23.06.2025 г., в размер на 200 лева, които суми били отнесени за погасяване на присъдените в полза на ищеца/заявител разноски в заповедното производство, които били в размер на 425 лева, съответно останала дължима сума за разноски в размер на 123 лева. Макар и да не се претендира такса за експресно разглеждане, ищецът излага доводи защо същата не следвало да се включва в ГПР. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

1

Ответницата оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, като намира същите за неоснователни. Излага, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, което е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно от това, подобна услуга не била предоставена на ответницата. Счита, че уговорката за тази такса противоречи на закона и на добрите нрави, както и че се заобикалят императивни разпоредби. Заявява, че договорът е недействителен, тъй като таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, с което се нарушавали редица императивни правни норми. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане за задължаване на ищеца да представи справка за извършените плащания.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран с установителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски кредит, сключен от разстояние, на ответницата е била предоставена сума в претендирания размер, че същият е усвоен от ответницата и за последната е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, дължимостта и размера на лихва за забава.

При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на ответницата е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават отговорността /противоречие на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане с добрите нрави, със закона, както и че наличието на същата заобикаля императивни разпоредби/ като съобрази, че в случая не се претендира такса за експресно разглеждане на кредита.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С доклада по делото на основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът е изпълнил задължението си да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави и т.н.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит № ОL00109863/05.11.2024 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави в заем на ответника сума в размер на 500 лева, а последният се е задължил да върне сумата до 05.12.2024 г. на една вноска, при годишен лихвен процент 0 % и годишен процент на разходите 0 %. Съгласно вписаното в договора потребителят е избрал и се възползва от експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, с оглед което е била начислена такса експресно разглеждане в размер на 110 лева.

Описано е, че таксата за експресно разглеждане представлява „индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата в срок до 20 минути от постъпване при кредитора, ако е постъпило в работен ден от 09:00 до 18:00ч., а ако е след този срок, искането се разглеждане в 2 първия следващ работен ден“.

В преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр) е посочено, че разходите по кредита включват само лихвения процент, който в случая е 0 % (на ответницата формално е предоставен безлихвен заем).

По делото не е спорно, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 0 %, общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 0 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не отразява вярно действително приложимият към правоотношението ГПР – в същия не е включен разходът такса експресно разглеждане.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

3

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.