Решение № 3465 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3465 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100508479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 7238 от 23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 68412/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 43-и състав, са отхвърлени предявените от Е. Г. С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 1 670,97 лева, представляваща главница, сумата от 564,74 лева - договорни лихви, сумата от 593,09 лева - наказателни лихви, сумата от 156,58 лева - разноски, за събирането на които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 26465/2011 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20118410410353 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

С решението са оставени без разглеждане предявените от Е. Г. С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД искове за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 551,14 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело и за сумата от 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство, като недопустими и прекратено производството по гр.д.№ 68412/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав в тази му част.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК Е. Г. С. е осъдена да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона през 2015 г. когато е изтекъл двугодишният срок от последно извършеното действие – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като след тази дата не били извършвани каквито и да било изпълнителни действия, поради което през 2017 г. производството по делото ибло прекратено поради настъпила перемпция. Поддържа, че 1 вземането е погасено по давност, както и че след погасяване на вземането по давност взискателят няма право да образувано ново изпълнително дело. Счита, че не са били налице предпоставките за конституиране на ответното дружество като взискател доколкото не се установявало, цедентът да е предприел действия по уведомяване на длъжника за извършената цесия. С оглед изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна подробно е посочила извършените изпълнителни действия, които са прекъснали давността. Счита, че решението на СРС е постановено при съобразяване на практиката на Върховния касационен съд. Оспорва твърденията на въззивника, че не е бил уведомен за извършената цесия, доколкото по делото са налице доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера с правата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от ищцата, чрез адв. С. А., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

С разпореждане от 26.09.2026 г. е върната въззивна жалба с вх. № 178196/21.05.2025 г., с характер на частна жалба срещу Решение № 7238 от 23.04.2025 г., постановено по гр. д.

№ 68412/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 43-и състав, в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от Е. Г. С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД искове за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 551,14 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело и за сумата от 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство, като недопустими и прекратено производството по гр.д.№ 68412/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав в тази му част. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича вземането на ответното дружество по издаден изпълнителен лист от 08.09.2011 г. по ч. гр. д. № 26465/2011 по описа на Софийски районен съд, 58-и състав, за следните суми: 1670,97 лева – главница, с договорна лихва от 564,74 лева за периода 15.05.2008 г. – 15.03.2010 г. и лихва за забава от 593,09 лева за периода 15.06.2008 г. – 03.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и 156,58 лева разноски по делото.

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на ал. 1 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е 2 издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение и произвежда ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Поради това и от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който винаги е петгодишен.

Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Не е спорно между страните, а и от приложеното изпълнително дело се установяват следните обстоятелства:

С молба от 02.12.2011 г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2011 г. по ч. гр. д. № 26465/2011 г. по описа на Софийски районен съд.

На 07.02.2012 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Обединена Българска банка“ АД.

Н а 06.11.2013 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в няколко банкови институции.

На 10.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Интернешънъл контакт сървисес“ ЕООД.

Н а 28.08.2015 г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която уведомява съдебния изпълнител за сключен договор за прехвърляне на вземания между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Към молбата е приложено извлечение от договора за прехвърляне на вземания, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента в полза на „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. С молбата ответникът в производството моли съдебния изпълнител да бъде конституиран като взискател и му възлага на основание чл. 18 ЗЧСИ извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

На 17.09.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимото имущество на ищцата.

На 30.11.2015 г. е депозирана молба за пристъпване към принудително изпълнение и извършване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.

На 02.11.2016 г. е насрочен опис на движимото имущество на длъжника.

На 19.04.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.

На 28.09.2017 г. взискателят е подал молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

Н а 12.07.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Ефект 2002“ ООД.

С молба от 17.07.2018 г. взискателят е поискал извършването на справки в НОИ за валидно сключени трудови договори, както и предприемането на съответните изпълнителни 3 действия.

С молба от 23.07.2019 г. взискателят е поискал извършването на справки в регистъра на БНБ, както и предприемането на съответните изпълнителни действия.

Н а 25.09.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в няколко банкови институции.

На 12.03.2020 г. взискателят е поискал извършването на справка в НОИ за наличието на трудови договори на длъжника, както и пристъпването към принудително изпълнение, като бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.

На 21.06.2021 г. взискателят е поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника, както и пристъпването към принудително изпълнение, като бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на всички длъжници по делото.

Н а 14.01.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Ефект 2002“ ООД.

С молба от 25.09.2023 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и пристъпването към принудително изпълнение.

С молба от 16.10.2024 г. взискателят е поискал налагането на запор върху получаваните трудови възнаграждения от длъжника, както и върху неговите банкови сметки.

На 16.10.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във „Ванилла-С“ ЕООД.

На 16.10.2024 г. е насрочен опис на движимото имущество на длъжника.

С оглед възприетото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г., тъй като до този момент е било обвързващо тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., че давността спира да тече на основание чл.