Решение № 8 от 10.01.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И Е

№

Гр.Плевен 10.01.2020 г.

Плевенския окръжен съд, втори въззивен наказателен състав , в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА

МЪЛЧИНИКОЛОВА.

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАН ИВАНОВ

ГЕОРГИ

ГРЪНЧАРОВ

СЕКРЕТАР: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА

ПРОКУРОР:

АННА БАРАКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов ВНОХД № 793/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Районен съд гр.Плевен, с присъда №116/18.09.2019г., постановена по НОХД №813/2019г.:

Признал подсъдимият Л.Т.Ц. - ЕГН: ********** за невиновен в това, че през периода от 11.10.2011 г. до 21.01.2017 г. включително, в гр. Плевен, като осъден с влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение по гр.д. № 4093/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и споразумение №639/2016 г. влязло в сила на 26.02.2016 г. по гр.д. № 5141/2015г. по описа на РС - Плевен да издържа свой низходящ – детето Х.Л.Ц., ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лв. по гр.д. № 4093/2011 г. и по 150,00 лв. по гр.д. № 5141/2015 г., чрез неговата майка и законен представител – С.Р.Ц. от гр. Плевен, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 бр. месечни вноски по гр.д. № 4093/2011 г. в общ размер на 3360,00 лв. плюс неизплатена сума в размер на 48,00 лв. за една поредна вноска и 2 бр. месечни вноски по гр.д. № 5141/2015 г. в общ размер на 300,00 лв., плюс неизплатена сума в размер на 23,31 лв. за една поредна вноска, или общо 44 бр. пълни ежемесечни вноски в общ размер на 3660,00 лв. плюс задължение от общо 71,3 лв. за неизплатени пълни поредни месечни вноски за двата периода - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Признал подсъдимия Л.Т.Ц. - за невиновен в това, че през периода от 11.10.2011 г. до 31.07.2018 г. включително, в гр.

Плевен, като осъден с влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение по гр.д. № 4093/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен и споразумение № 639/2016 г. влязло в сила на 26.02.2016 г. по гр.д. № 5141/2015 г. по описа на РС - Плевен да издържа свой низходящ – детето М.Л. Ц., ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка в размер на 70,00 лв. по гр.д. № 4093/2011 г. и по 120,00 лв. по гр.д.

№ 5141/2015 г., чрез неговата майка и законен представител – С.Р.Ц. от гр.

Плевен, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 бр. месечни вноски по гр.д. № 4093/2011 г. в общ размер на 2940,00 лв. плюс неизплатена сума в размер на 42,00 лв. за една поредна вноска, и 4 бр. месечни вноски по гр.д. № 5141/2015 г. в общ размер на 480,00 лв., плюс неизплатена сума в размер на 98,25 лв. за една поредна вноска, или общо 46 бр. пълни ежемесечни вноски в общ размер на 3420,00 лв. плюс задължение от общо 140,25 лв. за неизплатени пълни поредни месечни вноски за двата периода - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Разноските по делото в размер на 270.09 лева, съдът постановил да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата е подаден протест от Борислав Дамянов - прокурор при РП-гр.Плевен.

В протеста, се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като не кореспондира със събрания по време на съдебното следствие доказателствен материал.Излагат се факти приети и посочени в обвинителния акт, като се преразказва съдебното производство. Акцентира се на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, като се счита, че тя потвърждава вече направените на досъдебното производство заключения за размера на неплатените суми за издръжка, от подсъдимия Л.Ц..Твърди се , че показанията на бившата съпруга на подсъдимия и майка на двете деца-свидетелката С.Р.Ц., са достоверни , за това, че подсъдимия не изпълнявал задълженията си за месечна издръжка, в съответствие със съдебното решение и по-късно споразумението между тях.Не се дава вяра на показанията на брата на подсъдимия-свидетеля Н. Т.Ц., че изпратените му суми, установени от вещото лице в размер на 7168.11 лева, са били предназначени за издръжка на тогава непълнолетните Х.Л.Ц. и М.Л. Ц..Твърди се, че съдът е постанавил присъда при не напълно изяснена фактическа обстановка и най–вече, че преведените пари на брата на подсъдимия са били за двете деца.Пряко с това се възразява срещу приетото от съда да се приспадат получените от свидетеля Н. Ц. суми пари, от общото задължение за издръжка, посочено като размер в обвинителния акт.Счита се , че тези пари са били за други цели и дейност.Твърди се и за неправилиен анализ на доказателствата от първоинстанционния съд, като е дал вяра на показанията на свидетеля Н. Ц., както и , че вътрешното убеждение на съда не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.С протеста се иска отмяна на постановената оправдателна присъда, признаване на подсъдимия за виновен и съответно осъден по повдигнатите му обвинения.

В съдебното заседание протеста се поддържа. Представителя на ОП-гр.Плевен.Отново се акцентира, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетеля Н. Ц., тъй като същият е заинтересован.Счита се, че при установения начин на плащана на издръжката, е нелогично да се пращат парите чрез брата на подсъдимия.Отново се твърди, че не следва да се приспадат сумите, размера на които е установен с експертиза, изпращани на брата на подсъдимия, той да ги предава на бившата съпруга. Твърди се, че това не са доказателства за плащане на издръжката, както и, че периодичните плащания и подаръци не се свързват с обичайните потребности на децата.Счита се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, налице са изършени престъпления по чл.183, ал.1 от НК, поради което следва същата да се отмени и признае подсъдимия за виновен.

Ответника по протеста Л.Т.Ц., не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.Представлява се от защитника си-адвокат В.П. ***.Защитника на подсъдимия изразява становище да се потвърди първоинстанционната присъда.Счита, че не са налице от обективна и субективна страна признаците на съставите на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.В подкрепа твърди, че подзащитния му почти изцяло е изплатил дължимата издръжка, чрез направените парични преводи, доказани от допълнителната съдебно-икономическа експертиза.Позовава се на показанията при направената очна ставка, между свидетелите Н. Ц. и С.Ц., от които не ставало ясно какво последната претендира.Същата е получавала суми, като плащания предназначени за издръжка.В подкрепа сочи и показанията на двете деца, а именно, че нямат претенции към баща си.В противовес на търденията на обвинението сочи, че парите са изпращани чрез „Money Gram“ и „Western Union“, заради влошениете междуличностни отношение между бившите съпрузи и родители на двете децата.Твърди, че подзащитния му е плащал много по-вече от определената издръжка, като подпомагал обучението на децата и им закупувал вещи.От тук прави извод, че не е налице събективната страна на престъплението, а именно подзащитния му умишлено да не плаща определената му издръжка.Акцентира на чного добрите отношения между подсъдимия и двете му деца.Счита, че протеста следва да се отхвърпли и съответно да се потвърди постановената присъда.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, изложеното в протеста, като съобрази становищата на страните и след цялостна порверка на правилността на протестираната присъда, съобразно чл.314 от НПК, намира следното:

Протеста е подаден в срок и е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият е неоснователен.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.Т.Ц. и свидетелката С.Р.Ц. били съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод на основание чл. 50 от СК, по силата на влязло в законна сила на 11.10.2011 година съдебно решение №1477/11.10.2011 година, постановено по гр. дело № 4093/2011 година по описа на РС-Плевен. С посоченото решение родителските права върху родените от брака деца – Х.Л.Ц. и М.Л. Ц. били предоставени за упражняване на тяхната майка – свидетелката С.Р. Ц., а подсъдимият Л.Т.Ц. бил осъден да заплаща на своите низходящи ежемесечна издръжка, както следва: издръжка в размер на 80,00 лева за детето Х.Л.Ц. и издръжка в размер на 70,00лв на детето М.Л.

Ц., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта и до нейното окончателно изплащане. С оглед нарастващите нужди на децата, свързани с тяхното израстване и обучение подсъдимият Л.Т.Ц. се съгласил да заплаща на непълнолетния си син Х.Л.Ц. чрез неговата майка и законен представите С.Р.Ц. ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 13.10.2015 година до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяването и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта и до нейното окончателно изплащане и да заплаща на малолетния си син М.Л. Ц.Ц. чрез неговата майка и законен представите С.Р.Ц. ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лева, считано от 13.10.2015 година до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяването и ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта и до нейното окончателно изплащане. Така даденото от подсъдимия съгласие било обективирано в постигната съдебна спогодба, одобрена с влязло в сила на 18.02.2016 година Определение №639/18.02.2016г., постановено по гр. дело № 5141/2015 година по описа на РС-Плевен. След прекратяване на брака, отношенията между бившите съпрузи – подсъдимият Л.Ц. и свидетелката С. Ц. били влошени, а комуникацията между двамата преустановена. Подсъдимият заживял отделно, като за продължителни периоди пребивавал в чужбина – Република Гърция и ФР Германия, където работел. Редовно поддържал връзка със синовете си по телефона и се срещал с тях, когато се прибирал в РБългария. За изпълнение на задълженията за издръжка, които имал към децата си превеждал паричния еквивалент на задълженията по сметка на свидетелката С. Ц. в ПИБ – гр. Плевен през част от инкриминирания период, а впоследствие изпращал парични средства чрез системите: Money Gram и Western

Union до брат си – свидетелят – Н. Т.Ц., с когото имал уговорка да ги предава на бившата му съпруга в качеството и на майка и законна представителка на синовете му М.и Х.. За процесния период изпратените суми от подсъдимия Ц. до свидетеля Н. Ц. възлизат на 3665,00 евро или 7168,11 лева, а сумите преведни по банков път от подсъдимия Ц. на свидетелката Ц. в качеството и на майка и законна представителка на децата – М.Ц. и Х. Ц. възлизат на 2909,75 лева. Различни по размер суми свидетелят Н. Ц. предавал лично на свидетелката С. Ц. или на свидетелите М.Ц. и Х. Ц., които впоследствие предавали на майка си. В отделни случаи, когато подсъдимият пребивавал в РБългария предавал сумите за издръжка лично на децата при осъществяваните между тях срещи. През инкриминирания период подсъдимият проявявал заинтересованост относно нуждите на децата си и се стараел да ги задоволи своевременно в израз на което изпращал допълнително пари по сметките на децата и им давал лично парични средства под формата на подаръци.

Изложената фактическа е приета за установена и доказана въз основа на показанията на свидетелите Н. Т.Ц., М.Л. Ц. и Х.Л.Ц. Ц., заключението по назначената на съдебното следствие експертиза за направените преводи в лева на стойност 71168,11 лева, както и писмените писмените доказателства по делото- решението и споразумението за размера на издръжката, справка за съдимост, извлечение за превод на суми от подсъдимия на свидетеля Н. Т.Ц..Съдът се е позовал и на заключенията по назначените на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза и допълнителната такава.

Въззивния съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказанността на приетата фактическа обстановка. Първоинстанционния съд е изпълнил задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата, предмет на доказване съобразно чл.102 от НПК.

Тя по същество не се и оспорва.Основно се изразява несъгласие с анализа на доказателствените средства и приетото от съда, конкретно по отношение показанията на свидетеля Н. Т.Ц., че е предавал изпратените му парични средства като дължима издръжка от страна на брат му-подсъдимия Л.Т.Ц..Съответно възражение да се покриват сумите предмет на обвинението, за двете отделни престъпления, от установената сума по преводите чрез брата на подсъдимия.