Решение № 273 от 17.10.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Смолян, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Гечев при участието на секретаря З. Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 32/12.05.2022г., постановено по гр.д.№ 209/2021г. по описа на Зл.ския районен съд са отхвърлени предявените от С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Зл., ул. „Б.“ № 97 срещу З. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Зл., ул.„Б.“ № 16, осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване на владението върху самостоятелен обект с идентификатор *****.**.***.*.* (приземен етаж) находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор *****.**.***.*; върху сграда с идентификатор *****.**.***.*, както и върху на ¼ идеална част от ПИ с идентификатор *****.**.*** по КК и КР на гр. Зл.; осъдителен иск с правно основание чл. *** ЗС, за осъждане на ответницата да преустанови действията си, с които препятства упражняването правото на собственост на ищеца, върху приземен етаж с идентификатор *****.**.***.*.* и стопанската сграда обозначена като МС с идентификатор *****.**.***.*, находящи се в сграда с идентификатор *****.**.*** по КК на Зл., като премахне и освободи от същите складираните вещи; както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца, обезщетение под формата на месечен наем на ползваните от нея приземен етаж с идентификатор *****.**.***.*.* и стопанската сграда обозначена като МС с идентификатор *****.**.***.*, както и на ¼ идеална част от ПИ с идентификатор *****.**.*** по КК и КР на гр. Зл., в общ размер на сумата от 137 лв., /90 лева за приземния етаж, 25 лева за стопанската сграда и 22 лева за ¼ идеална част от поземления имот/, считано от датата на предявяване на иска до освобождаване на имотите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателно изплащане на сумите.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 950/30.05.2022г. от С. А. К. чрез 1 пълномощника му адв.Гр. Дж. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че поради обособеността на приземния етаж като самостоятелен обект може да е годен обект на прехвърлителна сделка, респективно правото върху него може да бъде притежавано самостоятелно,като тези изводи важат и за селскостопанската сграда. По делото безспорно е доказано, че ответницата З. К. е продала жилищния си етаж.

Спорното е дали продавайки жилището си е загубила собствеността и върху приземния избен етаж и стопанска сграда. Безспорно е установено по делото, че първия жилищен етаж има принадлежности - приземен избен етаж и стопанска сграда, прилепена към избения етаж. Не се спори, че същите са изградени по одобрени архитектурни проекти. Спорното е, че същите са „отразени в кадастъра“ със сменено предназначение, за чиято смяна не са представени никакви строителни книжа, обосноваващи смяната на предназначение. Освен това в кадастралната процедура не са участвали всички заинтересовани лица, в това число и другите собственици на жилища в сградата. В случая е извършено кадастрално отразяване, без да бъдат одобрени архитектурни проекти. Принадлежността на избения етаж и стопанската сграда е определена от архитектурните проекти, които обекти, като принадлежност към главната вещ /първия жилищен етаж/ са били изпълнени по проект. В тази насока е заключението и на вещото лице, че сградата е изпълнена по проект. Неправилно вещото лице е приело, че приземния етаж може да се ползва за жилище и е обособен като жилищен. Сградата е построена като еднофамилна. Това, че сградата е отразена в кадастъра като многофамилна, не следва, че може да бъде сменено и предназначението на приземния избен етаж и да бъде определен като самостоятелен обект, годен за прехвърлителна сделка. Този приземен избен етаж не може да бъде придобит от трето лице, извън собствениците на жилища в сградата. След като ответницата З. К. се е разпоредила със жилището си, тя се е разпоредила и с принадлежностите към това жилище - избения етаж, селскостопанската сграда и земята. В жалбата се твърди, че приземният етаж е идентификатор *****.**.***.*.* и стопанската сграда с идентификатор *****.**.***.*, както и на остатъка от 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор *****.**.***, представляват прилежащи части към закупения от ищеца с нотариален акт № 48, том I, per. № ***, дело № 44/ 2017г първи жилищен етаж с идентификатор *****.**.***.*.1, с площ 92,13 кв.м., ведно с 14.10 кв. - стълбищна клетка, състоящ се от: входно антре, кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, перално помещение и две тераси, при описаните грани. От заключението на вещото лице е видно, че жилищната сграда е построена по одобрения проект като еднофамилна с общо вътрешно стълбище.Сочи се още, че с нот.акт № 49, том ***, дело № ***/1977г. М. и М. К.и са дарили на сина си Ас. К. втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ 93 кв.м., построена в имот пл.№ ***, за който е отреден парцел *** с площ от 203 кв.м. в кв.***, ведно с ½ ид.част от дворното място. По този начин е обособена етажна собственост.През 1980г. е построена стопанската постройка, която е към избените помещения.Така разделена етажната собственост е продължила и след като през 1992г. на ответницата З. К. с нот.акт № 76,т.ХІ,д.№ ***/1992г. е прехвърлена срещу задължение за издръжка и гледане ½ ид.част от дворното място с площ от 335 кв.м., ,съставляващо имот пл. № ***, за който имот и за имот пл. № *** в съсобственост е отреден парцел І-***, ***, кв. *** по плана на гр.Зл., ведно с приземен етаж и първи жилищен етаж /този над приземния/ от построената в посочения имот жилищна сграда, и прилепения до същата сграда гараж със застроена площ 14 кв.м. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че З. К. е владяла и заключвала първи жилищен етаж, избения етаж и помощната постройка, като към тях е има общ електромер с една партида и общ водомер за избен и първи жилищен етаж, а за втори жилищен 2 етаж отделни партиди, електромер и водомер и това е така от 1977г. до сега. В избения етаж не е имало обособени жилищни помещения, а същия от показанията на свидетелите се установява, че е използван за складиране на строителни материали и е обслужвал първи жилищен етаж. В него в момента съществуват стари строителни материали, стари вещи и обзавеждането от първи жилищен етаж. Същото е положението и със залепената до жилищната сграда стопанска сграда с идентификатор *****.**.***.*, която е със застроена площ 14 кв.м. и по строително разрешение и виза за строеж е построена като стопанска. Това се потвърждава и от св. Ас. К., който твърди, че е била строена за отглеждане на крави. Сградата е нанесена като стопанска в кадастъра, до момента на завеждане на делото, когато ответницата е променила предназначението й видно от скица № 1512***45/19.11.2021г., с последно изменение засягащо сградата е от 19.11.2021г. Както всички свидетели, така и вещото лице потвърждават че тази сграда не е гараж и не може да служи като такъв, а е обслужваща и в нея са складирани материали. От Удостоверение за данъчна оценка, изх.

№ 7105002905/06.02.2017г. е видно, че избеният етаж е деклариран като избен и след като е обособен с отделен идентификатор. Достъпът до избения етаж се осъществява от две места-от главния вход на жилищната сграда, през вътрешното общо стълбище и от външна двойна врата, от която се влиза директно в избения етаж за по-лесно обслужване на дворното място.Избения етаж е полуподземен, в южната и западната част е с 50-60 см. под нивото на терена.Височината му е между 235-240 см, като е на замазка в складовите помещения, и мозайка в тоалетната и фаянс по стените. Избеният етаж се състои от голямо складово помещение, две малки помещения, коридор и тоалетна. Дограмата е сменена, след саниране на сградата по проект от ищеца С. К..

Заснетия като самостоятелен обект с идентификатор *****.**.***.*.* етаж е избен, по проект е предвиден като избен, изпълнен е и се използва като избен. Няма одобрени инвестиционни проекти за преустройството му в жилищен, поради което вещото лице не се е съобразило с нормативните изисквания за жилищен етаж. Според Наредба № 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, избения етаж е полуподземен, тъй като подът на първи надземен етаж трябва да е на 0,30м. над нивото на прилежащия терен, а в случая този етаж е вкопан 50-60 см под нивото на терена, поради което в него не може да съществуват жилищни помещения, за които има специални изисквания- допустими светли площи, определена височина 2,50м в редакцията от 1990г., а по действащата от 1977г. до 1990г. - височина 2,60-2,70м. Подобна е уредбата и по Наредба № 7/22.12.2003г. ,съгласно която не може да съществува жилищна сграда без складови помещения, както и жилищен етаж, без да има прилежащо складово помещение към него. Нито по проект, нито по констатации в първия жилищен етаж, няма склад, което логично води до извода, че прилежащите складове към жилищния етаж са в приземения етаж.В случая приземен етаж и стопанска сграда отговарят на строителните правила и норми за складови помещения, каквото е и предназначението им по одобрения архитектурен проект, поради което както отделните складови помещения, така и целият приземен етаж не могат да бъдат самостоятелни обекти на правна сделка, тъй като по своята същност представляват принадлежност към жилището,съгласно чл. 37 от 3С и поради това следват собствеността на главната вещ съгласно чл. 98 от ЗС. Според чл. 62 от ЗТСУ /отм./ и чл. 202 от ЗУТ, за да се обособи като самостоятелен обект и да бъде предмет на прехвърлителна сделка, обособените обекти трябва да отговарят на одобрен за това архитектурен(инвестиционен) проект, какъвто в случая липсва. В жалбата се твърди, че неправилно е издадено удостоверението по чл.202 от ЗУТ, което е съставено въз основа на архитектурния проект от 1971г., в който етажа е избен и се състои от три избени помещения, атомно укритие, тоалетна и коридор, като в удостоверението е 3 записано, че се състои от 4 стаи, коридор и тоалетна. На основание удостоверението по чл.202 ЗУТ в кадастъра избеният етаж е отразен като самостоятелен и записан като друг вид самостоятелен обект, т.е. не отговарящ на жилищен. Ответникът не твърди, че етажът е жилищен и има такова предназначение, а само твърди, че е самостоятелен и никъде не посочва какво е предназначението му. Обстоятелството, че избеният етаж е заснет в кадастъра като самостоятелен обект, не го превръща в такъв. След като приземен етаж с идентификатор *****.**.***.*.* е доказано, че е избен и не отговаря на нормативните изисквания за жилище, след като ответницата не притежава друго жилище в сградата, то тя не може да притежава складови помещения без да притежава жилище, в който смисъл е Решение № 1184/1979 г. на I г.о., в което е прието,че избените помещения не могат да бъдат самостоятелен обект на право на собственост, а могат да принадлежат само на собствениците, притежаващи самостоятелни обекти в сградата. Обособените като самостоятелни помещения в избата, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, не представляват обща част по смисъла на чл.37 от ЗС, а принадлежност към жилищните обекти и като такива следват съгласно разпоредбата на чл.98 от ЗС главната вещ, освен ако не е постановено или уговорено друго,тъй като строителните правила и норми изискват към всяко жилище да бъде придадено поне едно складово помещение.

Твърди се, че избеният етаж по своя характер и предназначение, представлява принадлежност към първи жилищен етаж, като такова е предназначението и на стопанска постройка, прилепена към избения етаж, поради което дори да не е посочено в нотариалния акт при извършеното разпореждане с правото на собственост върху самостоятелния обект, то попада в обхвата на извършеното разпореждане, в който смисъл е Решение №207/16.06.2011г. по гр.д.№867/2010 г. на ІІг.о. и Решение №81/04.04.2014 г.по гр.д.№5556/2013г. на Іг.о., като преценката следва да се извършва към момента на съответния придобивен способ-Решение №26/23.02.2017г. по гр.д.