Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 08.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 374/2026
Вид
Решение № 251
Подписан
08.06.2026
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5-10 · Закон за наследството
  • чл.28,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.29 · Закон за наследството
  • чл.30 · Закон за наследството
  • чл.30,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.30,ал.2 · Закон за наследството
  • чл.31 · Закон за наследството
  • чл.5-10 · Закон за наследството
  • чл.5-10 · Закон за наследството
  • чл.69 · Закон за наследството
  • чл.5-10 · Закон за наследството
  • чл.5-10 · Закон за наследството
  • чл.5-10 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Плевен, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20264400500374 по описа за 2026 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №315/10.03.2026г., постановено по гр. дело №6931/2025г. по описа на същия съд на осн. чл.34 от ЗС е допусната съдебна делба между Г. В. П., ЕГН **********, С. В. П., ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН ********** върху следния недвижим имот:Поземлен имот с идентификатор ***,по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***,Община Плевен, област Плевен, одобрени със Заповед РД-18-166/20.03.2019г.на изп.директор на АГКК,адрес на поземления имот: с. ***,ул. „***“ №6, с площ: 820 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 22, квартал: 7, парцел: XI, при съседи: ***, ***, ***, заедно с построените в този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18166/20.03.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,с площ: 78кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор ***.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18 166/20.03.2019 г. на изп.директор на АГКК, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ: 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор 1

***.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-166/20.03.2019 г. на изп.директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ:22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: гараж и сграда с идентификатор ***.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-166/20.03.2019 г. на изп.директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,с площ: 162 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:селскостопанска сграда, като описанието е съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Плевен, а съгласно документ за собственост представлява: Урегулиран поземлен имот УПИ XI-22, с площ от 820 кв.м., в кв. 1 по плана на с. ***, заедно с построените в урегулирания поземлен имот: жилищна сграда с 70 кв.м. застроена площ, лятна кухня с площ 20 кв.м. и стопанска сграда, която съгласно Разрешение за ползване №8 от 06.11.1998 г. на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Плевен е преустроена в „кафе- аперитив“ с площ от 60 кв.м., както и гараж с площ от 18 кв.м., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ XII-23 на н-ци на М.П.П., УПИ Х-21 на н-ци на Н.К.

Д., К.В.М..

Със същото решение на ПРС е отхвърлено като неоснователно и недоказано направеното от С. Г. Д. възражение по чл.30 от ЗН срещу Г. В. П. и С. В. П., за намаляване на дарствено разпореждане ,обективирано в нотариален акт за дарение №37, том V, рег.№3245, дело №362 от 11.06.2013 г. на нотариус с peг. №*** и възстановяване на запазена част на от наследството на Г.А. П., поч.***г.

С решението на ПРС е постановено от допуснатия до делба имот да се образуват 12 равни дяла, от които: за Г. В. П. – 5 равни дяла, за С. В. П.-5 равни дяла и за С. Г. Д. -2 два равни дяла.

Назначена е съдебна експертиза,която да даде заключение за пазарната стойност на допуснатия до делба имот и неговата поделяемост.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от С. Г. Д., чрез пълномощника й адвокат Р. М. от ПАК ,с която същото се обжалва в частта,в която е отхвърлено възражението й по чл.30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане в полза на ищците Г. В. П. и С. В. П.

,обективирано в нот.акт за дарение №37,том V,рег.№3245,,дело №362/11.06.2014г.и за възстановяване на запазената й част от наследството на баща й Г.А. П. в размер на 8/36 ид.части.Изложени са доводи,че в обжалваната част ,решението на ПРС е в противоречие на смисъла на разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН и в противоречие с практиката на ВКС по аналогични спорове.Между страните няма спор ,че 4/6 ид.части от имота,предмет на делбата е било единственото имущество на наследодателя Г.А. П. преди смъртта му,с която част се изчерпва изцяло наследството на наследодателя.След приемане на ТР №1/2005г.на ОСГК на ВКС е възприето становището,че нормата на чл.30,ал.2 ЗН не намира приложение ,в случаите,в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един 2 надарен,наследодателят е изчерпал цялото наследство, като хипотезата е аналогична на тази с разпореждане с универсално завещание.И в този случай липсват свободни имущества,от които лицата по чл.28,ал.1 ЗН биха могли да получат онова,което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30,ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН,а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.29 ЗН,съставляваща размера на запазената част.В този смисъл е посочена и практика на ВКС-решение №28/21.02.2014г.,постановено по гр.д.№825/2012г.,II г.о.;решение

№165/08.07.2014г.по гр.д.№568/2014г.,I г.о; решение №55/26.04.2016г.по гр.д.

№6020/2015г., II г.о.

В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС в частта,в която е отхвърлено възражението на С. Д. по чл.30 от ЗН срещу ищците Г. В. П. и С. В. П. за намаляване на дарственото разпореждане, обективирано в нот.акт №37/2013г. и за възстановяване на запазената й част от наследството на баща й Г.А. П. до размер на 8/36 ид. части от недвижимия имот ,предмет на делбата.Моли съда делбата на съсобствения недвижим имот да се допусне при 36 равни дяла,от които 14 дяла за С. Г. Д.,11 дяла за Г. В. П. и 11 дяла за С. В. П..

Въззиваемитте Г. В. П. и С. В. П. ,чрез своя пълномощник адвокат Н. Д. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК,в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна. Изложени са доводи за неоснователност на оплакването,че решението е постановено в противоречие на смисъла на разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН и в противоречие на практиката на ВКС.С петитума на исковата молба ищците са предявили иск за делба по отношение на процесния недвижим имот между съделителите Г.

В. П., С. В. П. и С. Г. Д. ,като при делбата се образуват 12 равни дяла,от които по 5 дяла за Г. П.,5 дяла за С. П. и 2 дяла за С. Д. ,като с оспореното искане съдът се е произнесъл именно в рамките на така заявеното искане.Правилно съдът е отхвърлил възражението на ответницата по чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената й част от наследството на Г.А. П..Твърди се,че по делото не са събрани доказателства,доказващи твърденията на ответницата,че с извършеното дарение,с което Г.А. П. е дарил на своите внуци Г. П. и С. П. 4/6 ид.ч.от процесния недвижим имот,се изчерпва цялото наследство на същия.Правилно ПРС е приел,че в случая ответницата е следвало да приеме по опис наследството на своя баща и наследодател Г.А. П..Съгласно чл.30,ал.2 ЗН когато наследник с право на запазена част упражнява това свое право спрямо лица, които не са наследници по закон ,какъвто е настоящият случай,наследникът следва да е приел наследството по опис.В този смисъл е и ТР на ОСГК на ВКС №1/04.02.2005г.,с което е определено,че наследници по закон са само тези лица,които са призовани да наследяват .Ищците като внуци на техния дядо Г.А. П. имат качеството на наследници,но не са призовани да наследяват,тъй като след смъртта си Г. П. е оставил низходящи наследници,а именно син В. Г.ев П./баща на ищците/и дъщеря С. Г. Д.,които на осн.чл.5,ал.1 3

ЗН са били призовани да наследяват.Правилни са изводите на ПРС,че в случая е приложима нормата на чл.30,ал.2 ЗН,при съобразяване задължителните указания, дадени с ТР №1/04.02.2005г.на ОСГК на ВКС,съгласно което под термина“наследници по закон“следва да се разбират наследниците, които са призовани да наследяват,а не всички лица по чл.5-10 ЗН.Правилно съдът е приел,че след като ответницата не е приела наследството по опис,същата е загубила възможността да се ползва от изгодите на приемането на наследството по опис,респ.да иска намаляване на направеното в полза на ищците дарение и за възстановяване на запазената й част от наследството.В този смисъл направеното възражение по чл.30,ал.1 ЗН правилно е отхвърлено от съда като неоснователно и недоказано.

В заключение въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното решение на ПРС като правилно,законосъобразно и обосновано.

В съдебното заседание на 13.05.2026г.пред ПОС въззивницата С.

Д.,чрез своя пълномощник адвокат Р. М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.Не се претендират разноски за въззивната инстанция.

В съдебното заседание на 13.05.2026г.въззиваемите Г. В. П. и С. В. П. не се явиха.От техния пълномощник адвокат Н. Д. от ПАК е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на страните и техния пълномощник,в която се поддържат изложените в отговора съображения.Със същата моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС.

Окръжният съд като прецени посочените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск за делба по чл.34 ЗС във вр.с чл.69 ЗН от Г. В. П. и С. В. П. срещу С. Г. Д. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по плана на с.***,с адрес на имота с.***,ул.“***“№6 с площ от 820 кв.м., ведно с изградените в имота сгради,а именно еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м.с идентификатор ***,лятна кухня-сграда с идентификатор ***.2,сграда с идентификатор ***.3/стопанска постройка/ и сграда-гараж с идентификатор ***.4 .

С писмения отговор ответницата С. Д. е направила възражение по чл.30 ,ал.1 ЗН за намаляване на извършеното дарение от нейния баща Г.А.

П.,дарил на своите внуци-ищците Г. П. и С. П. 4/6 ид.части от гореописания недвижим имот,предмет на делбата и за възстановяване на запазената й част от наследството.

Фактическата обстановка правилно е изяснена от първоинстанционния 4 съд и не е спорна между страните.

Безспорно е,че процесният недвижим имот първоначално е бил собственост на съпрузите А. П. П. и Г.Д. П.а /родители на Г.А. П./.С договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.12.1986г.,обективиран в нотариален акт №3, том VI, дело №1003/1986г. на нотариус при PC Плевен, А. П. П. лично и като пълномощник на съпругата си Г.Д. П. са прехвърлили процесния недвижим имот на сина си Г.А. П. срещу задължението на последния да поеме изцяло гледането и издръжката на своите родители.Не се спори,че към момента на сключване на гореописания алеаторен договор приобретателят Г.А. П. е бил в брак с Н. Д.

П.. Н. Д. П. е починала на *** г. и оставила за свои законни наследници - Г.А.

П. /съпруг/, С. Г. Д. /дъщеря/ и В. Г.ев П. /син/.

Безспорно е,че имотът е придобит чрез възмездна сделка,по време на брака на съпрузите Г. П. и Н. П.а , като след смъртта на Н. П.а през 2017г. частите на наследниците са били както следва: 4/6 ид. части за съпруга Г. П., по 1/6 ид. част за всяко от двете деца С. Д. и В. П..

Няма спор,че съпругът Г.А. П. приживе се е разпоредил с притежаваните права на собственост върху процесния имот, като с договор за дарение от 11.06.2013г.,обективиран в нотариален акт за дарение №37, том V, рег.№3245, дело №362 от 11.06.2013 г. на нотариус С.Л. ,с per. №*** на НК е дарил на своите внуци Г. В. П. и С. В. П. /ищци пред ПРС/ своите 4/6 идеални части от гореописания недвижим имот.

От представените удостоверения за наследници,безспорно е установено,че Г.А. П. е починал на ***г., като е оставил за законни наследници – ответницата/сега въззивник/ С. Г. Д.,негова дъщеря и В. Г.ев П. син. В. Г.ев П. ,който е разведен е починал на 14.07.2025г., като след смъртта си, е оставил за свои законни наследници ищците Г. В. П. и С. В. П. ,негови деца.Всеки от ищците наследява поравно оставената в наследство 1/6 ид. част от имота от техния баща В. П. или по наследство всеки от тях е станал собственик на 1/12 ид.ч.от имота.