Определение № 908 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. София, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601264 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по депозирана жалба от защитника на осъденото лице Н. А. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – ***, срещу Определение Рег.№ 4693/31.08.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 11-ти състав, постановено по НЧД № 5332/2026 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Н. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, което търпи понастоящем.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.

Позовавайки се на приложената по делото справка от ГД„ИН” Затвора- град ***, от която е видно, че А. е постъпил в Затвора на 04.06.2024 г. за изтърпяване на едно общо наказание от три години и три месеца “лишаване от свобода” по НЧД 817/24г. по описа на ОС-Благоевград. Към датата на съдебното заседание остатъка за изтърпяване на наказанието от 5 месеца и 9 дни обосновава предпоставката на член.70 от НК, поради изтърпени повече от 2/3 от наложеното му наказание “ лишаване от свобода “.

Според защитника, предвид приложените по делото доказателства, следва да се приеме наличие и втората предвидена в закона предпоставка за условното му предсрочно освобождаване, а именно, поправянето на осъдения, изразено чрез стремежа му за полагане на труд от него в затвора и на външен обект, за което получил награди, липсата на наказания и наличие на доброто поведение да се социализира в обществото.

Според защитника, оценките за риска от рецидив, дадени от ръководството на затвора не следвало да се разглеждат изолирано от целия доклад, тъй като те бил само част от характеристиката на осъденото лице, още повече, че стойностите му, за сравнително кратък период от време, намалели от 63 на актуалните в момента 54 точки. В заключение, защитникът моли за отмяна на атакуваното определение.

1

Съдът, като съобрази материалите по първоинстанционния съд определение, прие следното: делото с постановеното от

Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите - предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни. Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Молителят Н. А. А. е постъпил в Затвора гр. *** на 04.06.2024 г., за изтърпяване на едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 3 години и 3 месеца, при определен „общ“ режим на изтърпяване, определено по НЧД № 817/2024 г. на ОС-Благоевград, за престъпление, извършено при условието на опасен рецидив.

Към датата на разглеждане на делото пред Софийски градски съд – 28.08.2026 г., А. е изтърпял фактически 2 години, 9 месеца и 21 дни. Зачетен предварителен арест – 1 месец и 3 дни. От работа – 5 месеца и 24 дни. Всичко изтърпяно – 2 години, 9 месеца и 21 дни. Остатък за изтърпяване към датата на постановяване на определението – 05 месец и 09 дни.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически две трети от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и последващите текущи доклади, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, както първоначално така и в хода на корекционната дейност, се е запазил в средните стойности, като от 63 точки до депозирането на молбата на А. за УПО, независимо от двугодишния му престой в затвора, е редуциран незначително – до 54 точки.

Според доклада, рискът от вреди при предсрочно освобождаване на А. е предимно за обществото, но и за самия лишен от свобода и е определен като среден, не само предвид тежкия характер на престъпленията, наказанията на които са групирани, а и от обстоятелството, че и към датата на депозиране на молбата му за УПО, са налични проблемни зони, по които с осъденото лице следва корекционната работа да продължи.

Такива зони са управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. По отношение на всяка една от тези, посочени в доклада зони, са отразени дефицити, макар и с известен напредък за преодоляването им.

Наличието на тези дефицитни зони, обосновават извод за липсата на достатъчно категорични и убедителни доказателствата за неговото поправяне, независимо от участието на А. в спортни и образователни програми.

В негативна насока са всички изготвени окончателни доклади и становища по мястото, където понастоящем изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“ по повод на депозираната от осъденото лице молба по чл.70 от НК.

Твърди се в жалбата, че осъденият Н. А. посещавал образователна програма, но това негово поведение, не води до промяна в неговото мислене и позитивни нагласи, които да доведат до справяне с коментираните по-горе проблемни зони. Твърдението, че осъденият 2

А., спазвал реда в затвора и на местоработата му, както и, че се отнасял с уважение и респект към служителите на затворническата администрация, не може да се приеме като меродавно обстоятелство, доказващо поправяне на осъдения, защото участието на лишените от свобода в образователни и други мероприятия, също са част от корекционната работа с тях, а освен това е и едно обичайно, изискуемо от лишените от свобода поведение и не е изключително такова, каквото би следвало да е при евентуалното условно предсрочно освобождаване. От друга страна, твърдяното уважение и респект към служителите на затворническата администрация и спазването на реда в затвора, е дължимо поведение на осъдените лица, за нарушението на което са предвидени съответни санкции в специалния закон /ЗИНЗСС/.

Не могат да се приемат като показател за поправянето на осъдения А., твърдените в жалбата трудови навици и умения, и положително отношение към труда, тъй като работил в затвора. В тази връзка следва да се подчертае, че положителното отношение към труда не означава пълно поправяне на осъденото лице, още повече, че не следва да бъде подминат и факта, че във фактически изтърпения срок на наказанието /съгласно представената пред първия съд справка Рег. № 2170/28.08.2026 г., е включено и времето, през което осъденият А. е полагал труд – 5 месеца и 24 дни. Това обаче съвсем не е индикатор за добро поведение, а по-скоро е в интерес на осъдения, тъй като полагането на труд се приспада от срока на наказанието „лишаване от свобода“.

Вярно е изложеното в жалбата твърдение, че лишеният от свобода Н. А., по време на престоя си в пенитенциарното заведение, е награждаван 2 пъти с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, но също така е бил и дисциплинарно наказван.

Всички тези факти затвърждават извода, че визираните в чл.36 от НК цели не са изпълнени. Гореизложеното обосновава и извод за липсата на категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот от страна на осъдения Н. А..

Дебело трябва да се подчертае, че режимът за изтърпяване на наказанието на осъдения А., не е променен от „общ“ на по-лек, от което следва, че корекционна дейност, при по-облекчен режим на изтърпяване на наказанието, с осъдения не е провеждана, поради което и поведението му в тези условия не е наблюдавано.

Всички изложени обстоятелства са пречка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Н. А.. В тази насока е и отрицателното становище на началника на Затвора – *** и изразеното му мнение молбата на Н. А. за УПО да не бъде уважена.

Не на последно място, не може да бъде игнориран и факта, че остатъка от неизтърпяната част от определеното на осъдения А. наказание от 3 години и 3 месеца, която е 5 месец и 09 дни, съвсем не е малък, като се има предвид, че от този срок на определеното му от съда наказание „лишаване от свобода“ при условията на опасен рецидив, е приспаднато времето, през което той е полагал труд, както и предварителния му арест – време през което корекционна работа с осъдения А. не е била провеждана.

Освен изложеното по-горе, следва дебело да се подчертае, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е 3 такъв.

С оглед изложеното, САС намира извода на Софийски градски съд, че по отношение на осъдения Н. А. А. не са налице едновременно и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70, ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване, за правилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение Рег.№ 4693 / 31.08.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 11-ти състав, постановено по НЧД № 5332 по описа за 2026 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Н. А. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, определено му по НЧД № 817/2024 г., по описа на ОС-Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4