Определение № 217 от 28.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. София, 28.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно частно наказателно дело № 20241000600274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода З. И. С.,роден на ******** година в гр.***,с постоянен адрес в село ***,община ***,български гражданин,осъждан,със средно специално образование,неженен,с установена самоличност,ЕГН

**********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ“Казичене“ към Затвор гр.София,чрез служебен защитник адв.К. Ч. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение

№741/15.02.2024 година на Софийски градски съд,28-ми състав,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№763/2024 година по описа на съда.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения С. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложеното му наказание „лишаване от свобода” по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”,определено му с присъда №22/22.11.2022 година по нохд №223 /2022 година на Районен съд гр.Ботевград.

В частната жалба се твърди,по същество,че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с установени по делото факти и обстоятелства,като едновременно с това се сочи,че е постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила.Не са 1 изложени конкретни съображения за предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НК,нито са изложени съображения във връзка с втората предпоставка,изискуема от Закона,свързана с поправянето на осъденото лице.

В подадената жалба е посочено,че допълнителни съображения ще се изложат„…в допълнителна писмена молба или до даване ход на делото пред въззивната инстанция“.

Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за процесуално допустима,но неоснователна по същество.

Съображенията са следните:

Осъденият З. И. С. е роден на ******** година в гр.***,с постоянен адрес в село ***,община ***,български гражданин,осъждан,със средно специално образование,не е женен,с установена самоличност и

ЕГН

**********.Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ“Казичене“ към Затвор гр.София.Наказанието от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“,което С. изтърпява в ЗООТ “Казичене“ при Затвор гр.София му е наложено с присъда №22/22.11.2022 година по нохд №223/2022 година на Районен съд гр.Ботевград.Видно е,че с посочената присъда,за извършено на 06.02.2021 година в гр. *** престъпление по чл.157 ал.1,пр.1 и пр.2 НК вр.чл.20 ал.2 НК на осъдения С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца с приложение нормата на чл.66 НК за срок от ТРИ години.С влязло в сила решение №69/10.05.2023 година,постановено по внохд №128/2023 година на Окръжен съд гр.София присъдата,касателно З. И. С. е изменена,като е отменено т.н.“условно осъждане„във вр.чл.66 НК и е постановен първоначален „общ“ режим на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Присъдата е потвърдена в останалата част.

Видно от приложените по делото писмени доказателства С. първоначално е постъпил в затвора гр.София на 22.05.2023 година с начало на наказанието от посочената дата и режим на изтърпяване на

2 наказанието„общ“.Впоследствие,на 02.06.2023 година,е преведен в ЗООТ „Казичене“ към затвора в гр.София.Наказанието,както се посочи и по-горе се изпълнява при първоначално определен „общ“ режим,който понастоящем не е променян.

Първоначалната оценка на риска от вреди и рецидив е определена на 57 точки, непроменяна.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-15.02.2024 година осъденият З. С. е изтърпял фактически 8 месеца и 23 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 2 месеца и 4 дни от работа или всичко10 месеца и 27 дни,вж.справка №37/15.02.2024 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София,л.20 от делото.

Остатъкът към посочената дата е 5 месеца и 3 дни.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становища изх.№37/02.02.2024 година,л.2-ри и справка №37/15.02.2024 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София,л.20 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр.София,доклад по чл.155 ЗИНЗС за лишения от свобода С. ,л.4л.6,изготвен от инспектор СДВР на 16.01.2024 година,ведно с план на присъдата,л.л. 7, изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ“Казичене“,Затвор гр.София,писмени доказателства, приложени към досие №417/2023 година на лишения от свобода З. С.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

По същество на правния спор следва да се посочи следното:

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият С. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си.

Въззивният съд намира,че правилно и законосъобразно първият съд е намерил и приел да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НК във връзка със срока на фактическо изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ на осъдения З. С.,като по същество спор в тази насока и между страните няма.

Оценявайки втората изискуема от Закона предпоставка за прилагане 3 института на условното предсрочно освобождаване,свързана с доказателствата за поправяне на осъденото лице, настоящият съд,както това е сторил и първия съд,отчита данните за поведението на осъдения С. в хода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.Първият съд,макар и лаконично,правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,като коректно е оценявал,както доказателствата за поправяне на осъдения З. С., свързани със степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и установеното в положителна насока,така и фактите,които сочат,че този процес не е завършен.Въззивният съд също оценява констатирани положителни тенденции в хода на корекционния процес при превъзпитанието и поправянето на осъдения,но подлага на оценка и фактите,сочещи неустойчива тенденция за преодоляване на констатирани дефицити в наблюдаваните зони,проявена в хода на този корекционен процес.

Неоснователно е оплакването на защитата,че атакувания съдебен акт е необоснован и неправилен,като твърденията в тази насока сочат некоректен и/или неточен анализ на мотивите към атакувания съдебен акт.Съобразявайки данните от становището на началника на затвора гр.София и инспектор СДВР при ЗООТ“Казичене“,както и данните,приложени в досието на осъдения С.,първият съд коректно е посочил,че осъденото лице спазва и не нарушава установените правила на поведение в пенитенциарното заведение,като има коректно отношение към затворническата администрация и дължимо отношение към служителите.Отчетено е,че осъдения работи,вж.изготвения доклад,л.2-ри,2-ри абзац/,изпълнява отговорно трудовите си задължения,като преимуществено спазва режимните ограничения.Не е награждаван,като се касае за първо осъждане.Оценяваните факти по делото сочат осъдения С. като лице без трайни прояви на агресия спрямо трети лица в пенитенциарното заведение,не са констатирани дискриминационни нагласи и осъдения е със запазени социални контакти.

От друга страна,както е сторил първия съд и настоящият съд отчита да е налице неустойчиво и колебливо поведение на осъдения С. в желаната трайна положителна насока на поправяне,установена е липса на изградени устойчиви положителни модели на подражание и остават непреодолени дефицити в наблюдавани зони за превъзпитание.Настоящият съд,с оглед сторено възражение от защитата на осъдения,не открива превратно тълкуване на 4 доказателствените източници,относими към законосъобразното решаване на поставените от Закона въпроси в това наказателно производство.Този извод на настоящият съд е свързан с начина,по който първият съд,съобразявайки отразеното в изготвения по делото доклад за осъдения С. е отчел коректно данните,установяващи стремеж осъдения да спазва примерно поведение,уважителното отношение към затворническата администрация,отчетената трудова активност и инициативност.Всички тези обстоятелства са очертани и от въззивния съд по-горе при ясно акцентирана липса на агресивни и дискриминационни прояви от осъдения З. И. С. в пенитенциарното заведение.

Следва да се посочи,обаче,че обективно несъответно на доказателствените източници е твърдението на защитата на осъдения,че не са оценени обективно всички установени по делото обстоятелства.Видно е,че и понастоящем осъдения С. изтърпява наказание при „общ“ режим,а риска от вреди,с оглед първоначално определената средна степен /57 точки/ на риск,не е променяна.Това са изключително важни основания,при оценката на които да се приеме,че се постигат резултатите на т.н.“прогресивна система“.В представения по делото доклад на инспектор СДВР и в становището на началника на Затвора изрично се сочи,че тези две предпоставки не са реализирани.Установява се,че осъденият С. е наказан със заповед № 187/24.10.2023 година за нарушаване на забрана да се упражнява физическо или психическо насилие,включително при решаване на възникнали конфликти между осъдени лица.От друга страна въззивният съд не намира основание да приеме,че липсва адекватна оценъчна дейност или е налице предубеденост при оценка на поведението на осъдения от страна на затворническата администрация.Липсва основание настоящия съд да приеме,че при оценка на постигнатите резултати в хода на водения корекционен процес за осъдения С.,включително свързаните с оценка за риск от вреди и рецидив,затворническата администрация действа незадълбочено.

Настоящият съд анализира изводите на инспектор СДВР при ЗООТ“Казичене“,затвор гр. София,касателно наблюдаваните в хода на корекционния процес дефицитни зони.За пълнота на изложението следва да се посочи,че се касае за наблюдавани динамични фактори,изменящи се с оглед резултата в хода на възпитателната работа с осъдено лице,като част от 5 наблюдаваните параметри са статични /напр.извършени правонарушения,за които е осъдено едно лице/,а други са вътрешно динамични и променливи.Няма спор,че право и задължение на съответните лица от затворническата администрация е да обсъдят и наблюдават зоните за въздействие,особено тези ,които намират за дефицитни,пряко свързани с формиране оценката за риск от рецидив.Няма спор,че на основа заповед на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив,като на специализираната затворническа администрация е дадено право на свободна преценка за начина на изготвяне на първоначален план на присъдата,изменения в този план в хода на възпитателната работа с осъденото лице,при стриктно посочени срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.

Анализът на изготвения доклад от инспектор СДВР при ЗООТ“Казичене“за осъдения С. акцентира очертани и обсъдени дефицити с различна степен на проявление в няколко конкретни дефицитни зони:

-в наблюдавана зона „Отношение към правонарушението“ е отчетено неприемане от страна на осъдения отговорност за деянието и последиците от него,непризнаване на вина и неразпознаване на факторите,допринесли за проявената криминална деятелност,макар да се установява желание да се изтърпи наложеното наказание при спазване режимните условия. Посочено е от друга страна,че осъдения приема присъдата за справедлива.Акцентирана е неясна мотивация за промяна и незадоволителен напредък в тази наблюдавана зона.

-Отчетени са дефицити,свързани с начин на живот и обкръжение на осъденото лице,при отчетени рискови нагласи,касателно управление на финанси и доходи.