Решение № 30 от 17.10.2024, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Г.Т., 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно наказателно дело № 20243220200124 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от районния съдия АНХ дело №00124 по описа за 2024г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по жалба от Б. А. А. ЕГН ********** от с.

Р., общ. Г.Т., ул. „*“ №3, чрез пълномощник адв. Ст. К. с адрес за призоваване гр. Б., ул. „Ч.м.“ №26 против наказателно постановление № 24-0265-000138 от 17.06.2024г.. на Началника на РУ Г.Т., с което са наложени административни наказания : “ глоба” размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца на осн. чл.175,ал.І,т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че деянието за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП е несъставомерно от субективна страна, тъй като на инкриминираната дата и час не е управлявал собствения си автомобил.

Становището на наказващият орган е, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена в съда, чрез наказващия орган в законово установения седем дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

С акт за установяване на административно нарушение, съставен на 21.05.2024г., е констатирано, че на 2.05.2024г., около в 1: 20 часа по път 2904 в посока от с.Ч., общ. Г.Т. към с. Р., жалбоподателят управлявал лек автомобил 1

“Сузуки Витара” с рег. № *** МТ, като при подаден сигнал за спиране до пред входа на бивше ДЗС Р. от униформен служител на МВР със стоп-палка, както и със светлинен сигнал, водачът не спира плавно на посоченото място вдясно и не изпълнява указанието на контролния орган, като ускорява и продължава движението си в посока с. Р.. На около 350 м. преди разклона за с. Р. завива вляво по черен земен път . На 8.05.2024г. е установен собственика на МПС-Б.

А. А., който отказва да предостави информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, като не посочва в декларация кой е управлявал собствения му автомобил. На 20.05.2024г. Б. А. А. отказва да получи покана да се яви в РУ Г.Т. за съставяне на АУАН, като на осн. чл.40,ал.2 от ЗАНН актът е съставен в негово отсъствие. Посочено е, че с това деяние е нарушена разпоредбата чл.103 от ЗДвП.

На 8.05. 2024г. жалбоподателят приложил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която заявил, че на 2 .05.2024, около 1:20 ч. не е управлявал собствения си автомобил.

След съставянето на

АУАН жалбоподателят приложил писмени възражения, в която отново посочил, че на въпросната дата и час не е управлявал собствения си автомобил.

По тези възражения наказващия орган е извършил формална и повърхностна проверка, като въпреки приложените писмени обяснения на лицата Д. Р., Зл. Г. и Д. Т. които единодушно и категорично заявили, че на посочената дата жалбоподателят е останал да нощува в ловната хижа в с. Ч. и категорично не е управлявал собствения си автомобил, издал процесното наказателно постановление.

В издаденото наказателно постановление, наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка. Прието е, че с деянието жалбоподателят нарушил разпоредбата и чл.103 от ЗДвП, поради което е наложеното посоченото административно наказание.

По делото са разпитани две групи свидетели : В съдебно заседание актосъставителят и свидетелят Д. Д. заявяват, че в тъмната част на денонощието не могли да установят кое лице е водачът на МПС, което се отклонило от разпореждането за извършване на проверка, автомобилът навлязъл по черен земен път и полицейският автомобил преустановил преследването му. Установен бил само регистрационния номер на автомобила 2 и АУАН бил съставен при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН срещу собственика на автомобила.

Втората група свидетели Д. Т. и Д. Р. заявяват, че на посочената дата жалбоподателят бил със собствения си автомобил и със сина си в ловната хижа на с. Ч.. През цялото време жалбоподателят бил с тях. Когато свидетелите си тръгнали около 2 часа след полунощ на 2.05.2024г. от хижата автомобилът на жалбоподателя бил пред хижата, като той останал да пренощува в хижата.

В показанията си свид. Ш. Б. А., на 17 години, син на жалбоподателя, посочва, че на тази дата вечерта бил заедно с останалите свидетели в ловната хижа. Автомобилът на баща му бил пред хижата, като контактният ключ бил в автомобила. Понеже батерията на телефона на свидетеля изключила захранването на телефона, той решил малко след полунощ, около 1 часа, да отиде в дома им в с. Р., за да си вземе зарядното устройство. Качил се без знанието на баща си да управлява неговия автомобил, когато по пътя за с. Р. бил подаден сигнал със стоп палка от полицейски патрул. Свидетелят не спрял за проверка и продължил движението си по черен земен път за с. Р.. След това се върнал пред хижата и оставил автомобила. По-късно признал на баща си всичко, което е извършил през тази нощ.

Показанията на втората група свидетели са в резултат на личните им и непосредствени възприятия, логични, последователни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и без вътрешно противоречие, поради което се оценяват като достоверни.

От приложените по делото свидетелски показания на втората група свидетели се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят не е управлявал собствения си автомобил, поради което деянието е несъставомерно от субективна и обективна страна. Наказателното постановление за наложено наказание на осн. чл.175, ал.І,т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от същия закон, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В случая тези доказателства опровергават по безспорен начин изложените обстоятелства в АУАН и наказателното постановление относно извършителя на деянието.

Следва да се отбележи, че наказателното постановление е издадено и в нарушение на разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, тъй като проверката по 3 възражението срещу АУАН е извършена от наказващия орган твърде формално и безкритично, въпреки наличието на непротиворечиви и категорични писмени обяснения по административно-наказателната преписка относно авторството на деянието.

Предвид изхода на правния спор основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Като съобрази изложеното съдът и на осн. чл.63,ал.І от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя наказателно постановление № 24-0265-000138 от 17.06.2024г.. на Началника на РУ Г.Т., с което на Б. А. А. ЕГН ********** са наложени административни наказания: “ глоба” размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца на осн. чл.175,ал.І,т.4 от ЗДвП.

Осъжда ОД на МВР Д. да заплати на Б. А. А. ЕГН ********** сумата от 600 лв., сторени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д. в четиринадесетдневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4