Решение № 881 от 25.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. гр. Хасково, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102413 по описа за 2023 година

Предявен е от Н. Х. Х., ЕГН **********, от ***, против „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Георги Криков“ № 1, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1570/2023г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен на 23.11.2022г. между ищеца в качеството на наемодател и ответното дружеството в качеството на наемател договор за наем на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда с адрес - ***, със застроена площ 93.13 кв. м. Между страните били уговорени месечен наем в размер на 800 лв., срок на договора 31 май 2023г. и удължаването му при не противопоставяне на която и да е страна, както и задължение на наемателя да заплаща всички консумативни разноски. Считано от началото на м. май 2023г. намателят преустановил плащането на наема, както и на дъжимите консумативни разноски. Твърди се, че съгласно чл. 15, буква „б“ от договора при неплащане на един месечен 1 наем, договорът се считал за прекратен, без да е необходимо наемодателя да уведомява наемателя, но въпреки това с уведомление от 16.06.2023г., на дружеството било изпратено съобщение за прекратяване на договора за наем и за възможността доброволно и извънсъдебно да заплати дължимите суми, което не било сторено до момента. Уточнява се, че месечният наем не се дължал за календарен месец, а от 23-число на един месец до 23-то число на следващия месец, както и че за заплащане на част от дължимите консумативни разноски ищецът използвал внесения депозит от 1000 лв., а процесната сума от 79.92 лв. представлявала дължим остатък за заплащане на вода. Със заявление по чл.410 от ГПК ищецът предприел процедура по реда на заповедното производство да се снабди с изпълнителен лист за дължимите суми, като по образуваното в тази връзка ч.гр.д. № 1570/2023г. по описа на РС-Хасково, длъжникът се възползвал от възможността да възрази и след получено от съда съобщение на 09.10.2023г., ищецът подал настоящата искова молба в предвидения в ГПК месечен срок. Предвид изложеното, иска съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на ищеца присъдената в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1570/2023г. по описа на Районен съд-Хасково суми, както следва: 1600 лв., представляващи равностойността на неплатени два месечни наема за м. май и м. юни 2023 год. и сумата 79.92 лв. - остатък от неплатени консумативни разноски - вода, за м. май 2023 год. /след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание, проведено на 22.07.2024г./, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

Ответникът счита предявения установителен иск за допустим, но неоснователен. Ответникът не оспорва твърдението за наличието на сключен договор за наем на описания в исковата молба недвижим имот между страните, съгласно който наемодателят предоставил на наемателя собствения си имот за срок от 23.11.2022 г. до 31.05.2023 г., а месечният наем е платим до 24-то число. Счита за ирелевантна в случая уговорката по чл. 14, ал. 2, доколкото видно от чл. 15, б. „г“ от договора, при неплащане на един месечен наем, същият се считал за прекратен, без да е необходимо наемодателят да уведомява наемателя. Както се потвърждавало и в исковата молба, ответникът бил заплатил дължимия наем за периодите от 23.11.2022 г. до 23.04.2023 г., 2 поради което поради неплащането на наемната цена за периода от 24.04.2023 г. до 23.05.2023 г., договорът се считал за прекратен считано от 25.04.2023г., доколкото крайният срок за плащане бил 24.04.2023г. Поради тази причина, неясно било защо едва на 16.06.2023г. ищецът изпратил уведомление, и то в противоречие с уговорения в договора начин на комуникация. Поддържа, че изпращането на уведомление не водело до основателност на претенциите за заплащането на още два месечни наема за време, през което ответникът не бил ползвал имота поради настъпилото прекратяване на договора за наем.

Следвало да се има предвид и това, че било уговорено при прекратяване на договора наемателят да върне имота, но не бил посочен начинът, по който да се извърши и в тази връзка самият протокол и извършеното отваряне на жилището и опис на вещите според ответника следвало да се извърши още на 25.04.2023г. На следващо място, както ставало ясно и от исковата молба, при подписване на договора ответното дружество заплатило депозит от 1000 лева, които според ищеца били използвани за заплащане на част от дължимите консумативни разноски, но не били посочени никакви доказателства за доказване на тяхната дължимост и размер. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на ищеца, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№ 1570/2023г. по описа на Р айонен съд-Хасково е издадена Заповед № 642/24.07.2023г., с която е разпоредено длъжникът „Аква Конструкт Груп“ ЕООД , ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Г.Кирков“ № 1, да заплати на Н. Х. Х., ЕГН ***, от ****, следните суми: 1600 лева – главница, дължима за два неплатени месечни наема за м. май и м.юни 2023г. п о сключен между страните на 23.11.2022г. Договор за наем на самостоятелен обект в жилищна сграда с адрес – ***, със застроена площ 93.13 кв.м.; 105.92 лева - остатък от неплатени консумативни разноски – вода, за м. май 2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2023г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 34.50 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за 3 заплащане на държавна такса и 380 лева – адвокатско възнаграждение.

След надлежно връчване на Заповедта, издадена на основание чл. 410 от ГПК, длъжникът е възразил срещу изпълнение на вземането и съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.

В указания от съда срок заявителят е предявил установителен иск за сумите, посочени в заповедта за изпълнение.

По несъмнен начин се установи, че на 23.11.2022г. е бил сключен Договор за наем между ищеца в качеството му на наемодател и ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване на собствен на наемодателя недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда с административен адрес - ***, със застроена площ от 93 .13 кв.м.

Уговорена е била наемна цена в размер на 800 лева месечно, платима до 24-то число на текущия месец.

Първоначално уговорения т договорен срок е бил до 31.05.2023г., като страните са договорили начин на продължаване на неговото действие, а именно за още една година, когато нито една от тях не се е противопоставила.

/ чл.14 от договора /.

Съгласно чл.15 , б. “г“ от Договора, страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща в срок определения наем за един месец, договорът се счита за прекратен. Страните по договора са подписали и приемо-предавателен протокол за предаване на наетия имот и вещите, находящи се в него, от наемодателя на наемателя, видно от представеното Приложение към договора.

Като писмени доказателства по делото бяха приети Уведомление от ищеца до ответника да се яви на посочена дата – 19.06.2023г. /18 часа/, за предаване на недвижимия имот, както и Протокол от 19.06.2023г., видно от който е, че ищецът сам е организирал и осъществил влизането в наетия имот, като е посочено, че са присъствали двама свидетели - Н.В.М. и А.А.Г. Същите са подписали съставения протокол.

Съдът прие като п и с м е н и доказателства и Разписка № 0400019132298528/03.07.2023г. за заплатена сума за ел.енергия, Разписка № 0400019132298502/03.07.2023г. за платен природен газ, както и доказателства за заплатени суми, издадени от „Български пощи“ ЕАД-ПС-Разград, а именно 4

- системни бонове за заплатена вода, като следва да се посочи, че ищецът претендира стойността на неплатената вода само до размер на сумата от 79.92 лева.

По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.В.М. и Ц.А.Г., чиито показания съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими към твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.

При тези данни по делото, съдът намира, че е основателна претенцията на ищеца за заплащане на наем за два месеца, а именно за м.май и м.юни 2023г. Безспорно е по делото, че е налице един сключен редовен договор за наем, по който страните са поели своите задължения, произтичащи от правния характер на такъв вид договор. Безспорно е още, че първоначално наемателят - ответник в настоящото призоводство, е заплащал наемната цена в уговорените срокове и размери. Няма данни обаче такъв наем да е бил заплащан за м. май и м.юни 2023г., когато наемателят е успял да влезе в наетия имот и да извърши оглед на място за неговото състояние.

От разпита на свид.Ц.Г. става ясно, че той е обитавал процесното жилище в качеството си на работник на ответното дружество. Същият твърди, че го е ползвал до м. март 2023г., когато го напуснал. Този свидетел обаче не твърди дали имотът е бил освободен окончателно или го е ползвало друго лице. Известно му е, че имотът бил нает от работодателя му -ответникът по делото, до завършване работата по конкретен обект, но не знае кога е приключила работата по него. Твърди, че лично не познава собственика на имота, нито детайли от отношенията по повод този имот между страните.

От разпита на свид.Н.М. съдът установи, че е присъствал лично по покана на ищеца на 19.06.2023г., когато собственикът Н. Х. отворил в негово присъствие и в присъствието на още едно лице апартамента, за да извършат оглед на неговото състояние. Взели данни и на показателите за ел.енергия, газ, вода и всичко отразили в протокола. Според този свидетел жилището е било в изключително лошо състояние, а описаното в Протокола отговаряло в найпълна степен на техните констатации.

При така събраните доказателства по делото съдът намира, че по безспорен начин се установява, че ответникът дължи стойността на 5 неплатения наем за исковия период в размер на 1600 лева. Този обоснован извод съдът прави възоснова на събраните писмени и гласни доказателства, които ангажира ищецът по делото. Ответникът от своя страна не посочи доказателства, от които по категоричен начин да бъде прието, че наетата вещ не е ползвана през исковия период. Дори и показанията на свид.Ц.Г. не могат да обосноват извод в целената от ответника насока. От друга страна няма доказателства наемателят-ответник по делото да е предал владението на имота по предвидения за това ред, а се е наложило, след като ищецът е установил, че никой не живее в жилището и не му се заплаща дължимия наем, да предпиреме конкретни мерки, за да влезе в имота си.

Претенцията за заплащане на сумата от 79.92 лева, представляваща стойността на незаплатени консумативи /вода/, съдът намира също за основателна. От уговореното в чл.10, ал.2 от договора съдът прави извод, че страните са се споразумели всички консумативи /за ел.енергия, вода, газ, топлоенергия, такса смет и др./ да са за сметка на наемателя. Видно от представените писмени доказателства е, че ишецът е заплатил такива и те се отнасят за исковия период. В този смисъл исковата претенция е основателна и доказана по размер, поради което също следва да бъде уважена в размер на сумата от 79.92 лева. Това е така, защото сумата, която се претендира от ищеца, е на договорно основание, по сключен между страните действителен договор, възоснова на който е била издадена и заповедта за изпълнение.