Определение № 2589 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2589 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502663 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Д. Б. против Определение № 8945/07.08.2023г., постановено по гр.д.№ 4851/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., с което е оставена без уважение Молбата от 12.07.2023 г. за изменение на Решение № 3194/10.07.2023 г., в частта за присъденото му адвокатско възнаграждение като бъде присъдено такова в размер на още 325,97 лв., а именно разликата между пълния претендиран размер от 1978,25 лв. и присъдения такъв от 1652,28 лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се присъдят още 325,97 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК – 831919536, чрез адв.И. С. И., АК – Стара Загора, е депозирал писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С Решение № 3194/10.07.2023г. на Районния съд, съобразно правния резултат по делото, ответникът е осъден „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на адв.Д. Б. сумата в размер на 1 652,28 лв., на осн. чл.38 ал.2 от ЗА. С Молбата от 12.07.2023г. адв.Б. е направил искане на осн. чл.248 от ГПК да 1 бъде изменено Решение № 3194/10.07.2023г. чрез допълване като му се присъдят още 325,97 лв., съставляващи разликата между пълния претендиран размер от 1978,25 лв. и присъдения такъв от 1652,28 лв. По-конкретно посочва, че са били предявени два установителни иска за недължимост на главница и лихви - договорна и за забава. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение процесното възнаграждение се определя за всеки един от тях, а не по отношение общата им стойност. По отношение на иска за недължимост на сумата 11 318 лв. дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, изчислено на основание чл.7, ал.2 т.3 от НМРАВ е в размер на 1 418,62 лв., а по отношение на иска за недължимост на сумата 2596,25 лв. дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, изчислено на основание чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ е в размер на 559,63 лв. Така общият размер на възнаграждението възлиза на 1978,25 лв. Районният съд не е оспорил горните изчисления, но излага други аргументи, за да остави Молбата от 12.07.2023г. без уважение, а именно, че в мотивите на решението по делото вече е обосновал защо счита, че в случая следва да бъде присъдено едно адвокатско възнаграждение, изчислено на база общия интерес. Посочва, че това е така, тъй като е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми по един договор за заем главница и лихви, тоест за вземания, произтичащи от едно основание.

С частната жалба на адв.Б. се поддържат доводите от първата инстанция.

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна. Съгласно чл.2 ал.5 от НМРАВ /нова, ДВ, бр.84/2016г., доп., бр.88/04.11.2022г./ - За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От съдържанието на нормата се налага извод, че адвокатското възнаграждение подлежи на изчисляване въз основа на материалния интерес на всеки иск поотделно, а не на базата общата сума на всички обективно съединени искове. Под „материален интерес“ по смисъла на чл.7, ал.2 от НМРАВ, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не от техния сбор. В тази насока е и актуалната съдебна практика Определение № 2

151/06.04.2022г. по ч.т.д. № 526/2022г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 151/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 151/06.04.2022г. по ч.т.д. № 526/2022г. на ВКС, II т.о.

Определението следва да бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се уважи Молбата от 12.07.2023г. на адв.Б., като се присъдят още 325,97 лв. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

О т м е н я Определение № 8945/07.08.2023г., постановено по гр.д.№ 4851/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., с което е оставена без уважение Молбата от 12.07.2023 г. за изменение на Решение № 3194/10.07.2023 г., в частта за присъденото му адвокатско възнаграждение като бъде присъдено такова в размер на още 325,97 лв., а именно разликата между пълния претендиран размер от 1978,25 лв. и присъдения такъв от 1652,28 лв. като вместо това постановява –

Изменя на осн. чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК Решение № 3194/10.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 4851/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., като допълва със следния диспозитив Осъжда „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК – 831919536, да заплати на адв.Д. Б., личен № 1100108640, вписан в АК - Пловдив, на осн. чл.38 ал.2 от З А , още 325,97 лв., съставляваща разликата между пълния претендиран размер от 1978,25 лв. и присъдения такъв от 1652,28 лв. по гр.д.№ 4851/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4