Решение № 4580 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4580 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110138407 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. Б. против К. П. С..

Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833, въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 23638/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, с който е осъден да заплати на ответника сумата от 5 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2012 г. до изплащане на вземането и 400 лева разноски по делото. Излага, че първоначално изпълнителното дело е било образувано на 01.10.2012 г. при ЧСИ М. Б., а впоследствие преобразувано при ЧСИ В. М.. Сочи, че последното валидно изпълнително действие е от 31.05.2014 г., когато взискателят поискал да бъдат наложени запори върху всички възнаграждения на длъжника, след която дата не били искани/предприемани действия в продължение на две години. С оглед последното, твърди, че на 31.05.2016 г. е настъпила перемпция и изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. Доколкото от датата на последното действие /31.05.2014 г./ е изминал период от 5 години, развива подробни съображения в насока, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. При тези твърдения, ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва. Ответникът развива съображения за недопустимост на иска и сочи, че не е налице висящо изпълнително производство. Не оспорва, че срещу ищеца е било образувано изпълнително дело първоначално при ЧСИ М. Б., преместено впоследствие при ЧСИ В. М.. Подробно аргументира, че вземането не е погасено по давност, като сочи, че е искал извършването на действия по изпълнителното дело с молби от 31.05.2014 г., 03.12.2015 г., 03.11.2017 г., 22.01.2019 г., 17.11.2020 г. Твърди, че с молби от 1

16.12.2021 г. и 27.05.2022 г. е поискал да се насрочи опис и да се изнесат на публична продан имоти на ищеца. Излага, че на 13.12.2022 г. изпълнителното производство е приключено. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 11.06.2012г., издаден по гр. д. № 23638/2012г. на СРС, 77 с-в, в полза на ответника срещу ищеца.

Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ***/****г. на ЧСИ М., ведно с приложеното към него изп. д. № ****/****г. на ЧСИ Б..

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на така предявения иск. Ирелевантно е наличието или липсата на висящ изпълнителен процес. В случай, че има издаден изпълнителен лист, който не е бил обезсилен, лицето, срещу което и издаден, има правен интерес да установи несъществуване на вземането на основание твърдяната от него изтекла погасителна давност.

Спорният по делото въпрос е погасено ли е задължението на ищеца по давност.

Видно от събраните по делото доказателства на 01.10.2012г., въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение. Последствие, видно от приложеното изпълнително дело, са извършени следните действия:

На 01.10.2012г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца На 16.11.2012г. ЧСИ е наложил запор на притежаваното от ищеца МПС. Видно от върнатия отговор от началника на СДВР, запорът е наложен на 22.11.2012г.

На 28.03.2013г. е вписана възбрана в АВ, върху притежаван от ищеца недвижим имот С молба от 31.05.2014г. взискателят е поискал налагане на запори на вземания на длъжника

С молба от 03.12.2015г. взискателя отново е отправил искане до ЧСИ за налагане на запори

На 03.11.2017г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ с искане за налагане на запори, вземания към трети лица и опис на движими вещи на длъжника.

С молба от 22.01.2019г. ответникът е направил искане за запор върху получавано от ищеца трудово възнаграждение.

2

На 17.11.2020г. ищецът отново е поискал да бъдат наложени запори.

С молба от 22.11.2021г. взискателя е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ М. за продължаване на изпълнителното производство.

С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че изпълнителното дело не е перемирано, нито е погасено по давност.

Между никое от описаните по – горе изпълнителни действия, извършени от ЧСИ, респективно поискани от взискателя, не са изтекли повече от две години, поради което не е настъпила перемпция.

Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само декларативно действие, а не конститутивно. В случая обаче не се установява изпълнителното дело да е перемирано, тъй като поради изложеното по - горе, взискателят е поддържал висящността на процеса.

Изводът за ненастъпила перемпция обаче не води автоматично до извод, че вземането не е погасено по давност, тъй като се касае за два различни правни института.

Давността е тригодишна само в случаите, когато в законова норма е предвидена такава. При издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, с нормата на чл.531, ал.1 във връзка с чл. 537 ТЗ е регламентирана тригодишна давност от падежа за погасяване на исковете по записа на заповед срещу издателя – решение №139/28.08.2013 г. по т.д.

№98/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение №94/27.07.2010 г. по т.д. №943/2009 г. на ВКС, I т.о. и др. В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече новата петгодишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, като е поставен знак за равенство между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила съдебни решения. В случая, макар и да не е представено по настоящето дело, в исковата молба се твърди, че вземането е установено с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на 3 пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”.

Съгласно приетото в решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС, IV ГО, гр. д. № 1747/2020г., същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността. Давността обаче е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. „Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство“.

В решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №37/24.02.2021г. по г.д.№1747/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.

№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение №127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., съдът приема, че давност не тече в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл.129 от ГПК.

В случая действително последното извършено пред ЧСИ Як. изпълнително действие е вписаната на 28.03.2013г. възбрана в АВ, върху притежаван от ищеца недвижим имот. С последователно подавани от взискателя молби обаче, както следва: молба от 31.05.2014г., молба от 03.12.2015г., молба от 03.11.2017г., молба от 22.01.2019г. и молба от 17.11.2020г. ищецът е отправял искания до ЧСИ за предприемане на конкретни изпълнителни действия – запори на банкови сметки, запори на получавано от ищеца трудово възнаграждение, запори върху вземания на ищеца, опис на движимо имущество.

Въпреки така подаваните молба ЧСИ не е предприел никакви действия, включително не е дал указания за внасяне на такси и др. от страна на взискателя. Ето защо, непредприемането на изпълнителни действия, въпреки множеството подавани молби от взискателя, не може да се вмени във вина на кредитора и не зависи от неговата воля, поради 4 което и давността се счита за прекъсната с подаването на всяка от цитираните молби.

Съгласно изложеното по – горе, ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането. Предвид горното, в случая направените от взискателя искания, с описаните по – горе молби, са прекъснали погасителната давност, независимо от това, че съдебният изпълнител не е предприел поисканите изпълнителни действия.

Последната подадена от взискателя молба е от 17.11.2020г., с която ищецът отново е поискал да бъдат наложени запори. След преместване на делото пред ЧСИ М., същият е наложил запор върху вземания на ищеца по договор за наем на 29.04.2022г., като запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 04.05.2022г.

На 29.04.2022г. е вписана възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, като ЧСИ е пристъпил към реализиране на публична продан. Дори да се приеме, че последното извършено изпълнително действие е от дата 29.04.2022г., до датата на образуване на настоящето дело на 15.07.2022г. не са изтекли повече от пет години, поради което вземането не е погасено по давност.