Решение № 3494 от 31.10.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3494 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110107134 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД, гр.

Варна, с която срещу „Х*“ ЕООД, гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни ревандикационни искове за установяване собствеността и предаване на владението върху 22 сгради /бунгала/, на основание чл. 108 ЗС.

В срока за отговор на исковата молба са предявени насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни негаторни искове за премахване на 22 сгради /бунгала/, на основание чл. 109 ЗС.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че е собственик на посочените в исковата молба 22 недвижими имота – сгради /бунгала/. За първите осем от тях посочва, че е придобил собствеността по силата на договор за покупко-продажба от 17.06.2014 г., сключен с „*“ ООД /правоприемник на „ТКЗС- *“/. За тези сгради посочва, че за тях им е издадено удостоверение от 10.12.2012 г. от Община Д*, че по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ представляват търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За останалите четиринадесет сгради твърди, че е придобил собствеността върху тях по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за периода 11.2008 г. – 11.2019 г. В тази връзка сочи, че с предварителен договор за покупко-продажба на бунгала от 20.05.2015 г. „**“ ЕООД се е задължило да продаде на „*“ ЕООД общо 19 броя бунгала. С Анекс 2 от 09.03.2017 г. са се договорили от предмета на продажбата да бъдат изключени три бунгала.

С Договор за покупко-продажба на бунгала от 20.03.2017 г. е било препотвърдено задължението на страните по горната сделка да сключат окончателен договор за покупкопродажба на описаните сгради. Излага, че същите не са сключили такъв в нотариална форма, поради което е била извършена обстоятелствена проверка и им е бил издаден КНА, като при извършването й са му били издадени удостоверения от Община * и Областния управител на обл. *, че бунгалата не са общинска или държавна собственост. Предвид горното твърди, че владението върху сградите е започнало януари 2009 г. от „*-*“ ЕООД и от 20.05.2015 г. е продължило да се осъществява от „*“ ЕООД, поради което и е присъединил към своето владение това на праводателя. Подробно описва как са били 1 изградени процесните сгради пред 1986 г., като твърди и че не може да се касае за незаконно строителство. По отношение на осъществяваното от ответника владение сочи, че поземленият имот, в който са разположени сградите, е ограден с ограда и достъпът до тях се осъществявал през метална входна врата, която е била под постоянна охрана от негови служители. Излага, че на 20.02.2021 г. управителят на ответното дружество самоуправно е влязъл, изгонил е охраната и не го допуска до сградите му. Твърди, че до настоящия момент ответникът владее имотите без правно основание, като от справка в Имотния регистър е установил, че на 14.12.2020 г. е вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Община * е продала на „*“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ***, върху който са разположени сградите. Моли от съда да установи, че е собственик на бунгалата на посочените основания и да осъди ответника да му предаде владението върху тях.

Ответникът „*“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Счита, че не са налице предпоставките за уважаването им. Твърди, че ищецът не е собственик на описаните бунгала, като същите не представляват недвижими имоти и не са търпими строежи. Оспорва представените от ищеца КНА, с които се легитимира като собственик на вещите. Счита, че документите въз основа, на които са издадени същите са нищожни. Твърди, че независимо от основанието за построяване на бунгалата и срока за разрешаването им, то постройките са изгубили правното си основание не по-късно от 20.01.2001 г., същите са незаконни строежи и подлежат на премахване. Сочи, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2020 г. след публичен търг с явно наддаване и владението върху имота му е било предадено от праводателя му, като ищецът не притежава никакви права върху него и не е носител и на право на строеж върху имота или бунгалата. Излага, че постройките нямат статут на суперфициарна собственост, поради липсата на доказателства за законност на строителството, както и предвид техния градоустройствен статут. Твърди, че изложените от ищеца твърдения визират временен почивен лагер, като няма данни за наличието на действащ към датата на издаване на удостоверенията за търпимост ПУП-ПРЗ, предвиждащ запазване на бунгалата в имота.

Счита, че бунгалата са преместваеми обекти, поради което и се изключва възможността за прехвърляне собствеността върху терена отделно от постройките и възникване на ограничено вещно право на строеж. Твърди, че бунгалата не представляват постройки с траен градоустройствен статут, като същите са изградени без необходимите строителни книжа и без да е налице регулационен план предвиждащ изграждането им. Сочи, че доколкото същите са преместваеми обекти, то не могат да представляват „търпим строеж“ и ищецът няма право да ги държи в собствения на ответника имот. Оспорва издадените удостоверения за търпимост. Моли съда да се произнесе по валидността и законосъобразността на издадените удостоверения от главния архитект на Община * по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Моли съда да отхвърли предявените искове. Предявява насрещни негаторни искове за премахване на процесните бунгала.

В срока за отговор на насрещната искова молба „*“ ЕООД изразява становище за неоснователност на предявените насрещни искове. Твърди, че сградите са законно построени, не представляват временно строителство и не могат да бъдат приравнени на преместваеми обекти- движими вещи. Сочи, че са трайно прикрепени към земята, което не позволява преместване на целия обект и поставянето му на друго място, защото това ще доведе до тяхното разрушаване. Излага, че е бил собственик на процесните обекти към момента на сключване на договора между „*“ ЕООД и Община **и това е било известно на ответника. Твърди, че не са налице основания за премахването на сградите. Поддържа изцяло изложеното в исковата молба. Моли за отхвърляне на насрещните искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

Оспорва насрещните искове.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете. Поддържа насрещните си искове. Представя писмена защита.

2

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представена е преписка наименувана „*“, /л. 46 –147/ от които документи се установява, че на 11.11.1982 г. е взето решение от комисия, назначена от Министъра на строителството и архитектурата да се определи в района на местността „*“ – терен 375 декара от Държавният горски фонд, като отделни зони от същият да се застрои с лека материална база за сезонно ползване. Установява се от документите че през следващите години е започнало изграждане и оборудване на бунгала в почивната база, като през 1986 г., за което са налице и протоколи, с които се установява, че същите са изградени. Базата е продължила да се ползва и е фигурирала в активите на предприятието, което е видно от сметките за активите след 1995 г. От протокол на „*“ АД се установява, че на 01.12.2004 г. е взето решение да се закупи недвижим имот 8200 кв.м. земя, находяща се в Почивна база „*“ в общ. **. Налице е писмо от ДНСК към Община **/л. 120/ в което се съобщава, че бунгалата са строени 1986 г., като в Общината не се съхраняват строителни книжа в имота, както и документи от които да е видно на какво основание са отредени площадките, върху които са изградени почивните бази. В инвертарната книга на „*“ АД към 10.01.2005 г. фигурират 15 бр. бунгала в почивната база в с. */л. 145/, Към 19.11.2007 г. същите все още фигурират в инвертарната книга.

От Протокол № 1 от 02.06.1995 г. /л. 21-25/ на ТКЗС „*“ се установява, че се е разисквал въпроса за почивната база в с. *, като е взето решение по т. 1 в срок до 06.06.1995 г. да се уточни имуществото необходимо на предприятието и с протокол да се предаде на същото, а до 16.06.1995 г. да се установят дяловете по кооперации за съсобственост. В т. 4 е взето решение имуществото на почивната база в с. *с протокол да се предаде на междукооперативното предприятие и да се определят дяловете в базата по собственици.

От Удостоверение изх.№ 126/18.08.2003 г. на Община * /л. 178/ се установява, че на основание § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, че обектът - 15 бр. бунгала на ПБ „*“Варна, е временна почивна база строена през 1980 г. и се ползва по предназначение.

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 3, т. IV, рег. № 7550, дело № 24.10.2005 г. на нотариус ** /л. 322/ се установява, че „**“ ООД е признато за собственик по правоприемство на недвижим имот находящ се в с. *, представляващ почивна база, а именно: 10 броя бунгала, разположени в имот № 557005 и № 007035. Представено е удостоверение от ОСЗ * *за идентичност на имот № 557005 с част от имот № 557003 /л. 323/.

От състояние на сметка 203 Сгради и конструкции за 2006 г. на „**“ ООД /л. 26-27/ се установява, че в графа „СГРАДИ“ са вписани бараки в с. *– общ 10 бр. /самок, юлка и иглика/. Същите фигурират и в Справка за активите за периода от МКП **/л. 28/ Представена е молба от „*-*“ ООД вх. № 3700-791 от 30.11.2011 г. към Главния архитект на Община **/л. 324/ за издаване на удостоверение за търпимост на 8 бр. бунгала.

От Удостоверение за търпимост № У-433/10.12.2012 г. /л. 35 и л. 321/ от Община **/подписано от главния архитект * и с положен печат на Дирекция УТОКЗ/ се установява, че във връзка с постъпила молба от „*-*“ ООД същото е издадено на управителя *, който се е легитимирал с нотариален акт № 3, т. IV, рег. № 7550, дело 555 от 2005 г. в уверение на това, че 8 броя бунгала, изградени през 1984 г. в част от ПИ 557003 по КВС на с. *по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ са търпими обекти и не подлежат на забрана за ползване или премахване.

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 194, т. I, рег. № 2746, дело № 175 от 17.06.2014 г. на нотариус **/л. 29-31/ се установява, че „**“ ЕООД е продало на „*“ ЕООД недвижими имоти, находящи се в с. *, общ. **– осем броя хижа-бунгало всяко със ЗП от 50 кв.м., изградени в ПИ № 557013.

Представени са Решение № 5296 от 09.4.2019 г. по адм.д.№ 12660/2018 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение № 1410 от 02.07.2018 г.

3 по адм.д. № 3391/2017 г. на Административен съд Варна /л. 279-288/, с което е отхвърлена подадена от „*“ ЕООД жалба във връзка с процедурата по продажба на имот – частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС. В тези решения се достига до извода, че процесните бунгала са собственост на „*“ ЕООД, но са незаконно изградени, доколкото за тях липсват надлежно издадени строителни книжа.

От Заповед № РД-1898 от 01.08.2019 г. на Кмета на Община **/л. 272/ се установява, че „*“ ЕООД е обявена за спечелила публичен търг с явно наддаване за продажба на поземлен имот с идентификатор ***, почивен лагер с площ 6275 кв.м. в с. *. На 03.12.2020 г. е сключен и самия договор за покупко-продажба /л. 273/. Представена е скица /л. 275-277/. Представен е и протокол, с който имотът е предаден /л. 278/. Представен е акта за частна общинска собственост от 23.06.2017 за имота. /л. 289-290/ Представени са документи /л. 148-178/, от които се установява, че през 2019 г. „*“ ЕООД е подало молба-декларация до нотариус * *за издаване на констативен нотариален акт за признаване правото на собственост върху бунгала. Представен е опис на сградите и е удостоверено от Община Долни Чифлик, че имотите не са общинска собственост, като Областна администрация към гр. Варна е удостоверила, че имотите не са и държавна собственост. За същите няма съставени актове за държавна собственост. Представен договор за покупко-продажба на бунгала от 20.03.2017 г. между „*-*“ ЕООД и „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, с който е уговорено да се продадат 15 бр бунгала, всички разположени в имот собственост на Община **в с. *, 557001. Във връзка с тези документи е издаден и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1, т. I, рег. № 133, дело № 1 от 08.01.2021 г. на помощник-нотариус **/л. 157/, с който „*“ ЕООД е признат за собственик по давностно владение върху недвижими имоти – 14 сгради с идентификатори от № *** до № ***. Приложени са скици на сградите, данъчна оценка и удостоверение от 18.08.2003 г.