Решение № 702 от 15.09.2023, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 702

15.09.2023 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева адм. дело № 703 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П.Й.Г. с ЕГН : ********** ***, кв. К.П. в., подадена чрез пълномощник – адв. Е.М., против Решение № 113 от 22.05.2023 г. на Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение Жалба вх. № С230026-000-0202122 от 25.04.2023 г. срещу Разпореждане изх. № С230026-137-0003394 от 13.04.2023 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП - офис Хасково.

Жалбоподателят твърди, че както актът, с който публичният изпълнител при НАП - Хасково се произнесъл по подаденото от него възражение, така и актът на Директора на НАП – Пловдив, били немотивирани. Липсата на мотиви представлявала съществено процесуално нарушение и възпрепятствала правото на защита на адресата на акта. От решението не ставало ясно кои са приложимите материални разпоредби относно погасителната давност за вземането, произтичащо от „глоба”. В настоящия случай се касаело за наложени „глоби”, при което относно давността намирали приложение разпоредбите на ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б.”а” от ЗАНН, административното наказание не се изпълнявало, ако били изтекли две години, когато наказанието било „глоба” . В ал. 2 на същата правна норма било пояснено от кой момент започва да тече давността - в настоящия случай от влизане в сила на акт, с който определеното наказание било наложено, като било предвидено, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което била прекъсната давността, започвала да тече нова давност. Съгласно ал. 3 от същата норма, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнявало, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока по ал. 1, като разпоредбата не се прилагала по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 било образувано изпълнително производство. В тази връзка жалбоподателят посочва, че нормата на ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН изключвала приложението единствено и само на т.нар. „абсолютна погасителна давност” и по никакъв начин не обосновавала извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН от тази дата е приложим институтът на общата погасителна давност, уредена в чл. 171 от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН, от тази дата давността била прекъсната и започвала да тече нова давност, която касаела сроковете по ал. 1 от чл. 82 от ЗАНН. Такова било и разбирането на ОСС на I и II колегия на ВАС на Р. България, залегнало в ТР № 2 от 12.04.2017 г., постановено по т.д. № 3/2016 г.

В случая следвало да се приеме, че по отношение на процесното публично вземане предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр. ал. 2 давност била изтекла. Единственото предприето действие срещу жалбоподателя било образуваното срещу него изпълнително дело в ТД на НАП - Хасково № 24130000377/2013 г. Спрямо П.Г. обаче не били предприемани никакви действия от компетентните органи, с които той да бъде надлежно уведомен, че за събирането на това вземане е образувано изпълнително дело или че това вземане е присъединено към вече образувано изпълнително дело, както и за обезпечаване и събиране на същото. Оспорва се и извода на Директора на НАП - Пловдив, че било установено, че след като същият бил депозирал възражение до публичния изпълнител с искане за погасяване по давност на задълженията по изпълнителното дело, било безспорно, че Г. бил уведомен за наличието на изпълнително дело и задълженията, които се включват в него. Изтъква се наличието на константна практика на административните съдилища, че действията на публичния изпълнител, респективно ЧСИ, които не са достигнали до адресата си, не могат да породят своето действие и да доведат до спиране, съответно прекъсване на давността.

Дори и да допуснело, че жалбоподателят бил уведомен, то тези вземания били погасени още преди да бъде образувано това изпълнително производство. Към 2023 г. изтекла и абсолютната давност, като нямало как да се стигне до спиране на срок, който към този момент вече бил изтекъл.

Жалбоподателят счита, че в случая по отношение на тези вземания били налице предпоставките за маркиране на същите като погасени по давност.

С оглед на така изложеното, моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено Решение № 113 от 22.05.2023 г. на Директор на ТД на НАП - Пловдив, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и на всички деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП –

Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В хода по същество заявява, че твърдението на жалбоподателя в насока, че по отношение на посочените наказателни постановления е приложима обикновената давност по чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН, е неотносимо към спора, тъй като случая били предприети валидни, същински изпълнителни действия, поради което следвало да се приложи 10-годишната абсолютна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя П.Й.Г. е образувано изпълнително дело в ТД на НАП - Пловдив, Офис Стара Загора за събиране на неплатени публични вземания под № 377/2013 г., по което е издадено на основание чл. 221 от ДОПК съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 0377-000001/15.04.2013 г. (л. 36), с което лицето е уведомено за образуването на изпълнителното дело и му е отправена покана в 7-дневен срок от датата на получаването на съобщението да плати доброволно по посочена банкова сметка ***и, възлизащо към 15.04.2013 г.:

- по ИЛ № НОХД №

200/06/18.07.2006 на ОС - Хасково - Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 100.00 лв.

- по НП №

339/28.04.2011 на РУП Свиленград - Главница: 0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихв. част: 200.00 лв.

С Разпореждане за присъединяване изх. №

С170024-105-0181837/22.08.2017 г. (л. 22), публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, Офис Стара Загора е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба в размер на 50.00 лв. по НП № 30/15.02.2016 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ РД Гранична полиция - Смолян.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180026-022- 0013250/09.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково (л. 32) е наложен запор върху моторно превозно средство лек автомобил, марка „М.“ с рег.№ .. **** .., собственост на длъжника.

Постановлението е надлежно връчено на жалбоподателя на 19.03.2018 г., видно от Известие за доставяне с баркод № 8100013024796 (л. 33).

С Разпореждане за присъединяване изх.№

С190026-105-0041486/21.02.2019 г.(л. 23) в изпълнителното производство е допуснато присъединяване на публичен взискател за събиране на следното вземане: глоба в размер на 1 597.68 лв. по НП № 1570/28.12.2018 г. на Агенция „Митници“, ТД Тракийска. Същото е връчено на П.Й. на 29.03.2019 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 24).

Видно от Отговор на искане изх.№ 22242/12.04.2023 г. от частен съдебен изпълнител Н. М.К.е, че по молба на НАП - Централно управление въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.12.2014 г. от Районен съд - Чирпан по НОХД № 72/2011 г. е образувано изпълнително дело 20199290401784 по описа на посочения ЧСИ. В отговора е отразено, че в производството по принудително изпълнение са предприети следните изпълнителни действия: Запор на банкова сметка, ***.09.2019 г.; запор на МПС, наложен на дата 12.08.2021 г.; запор на МПС, наложен на дата 23.12.2021 г.; Запор на получаваната от длъжника пенсия, наложен на дата 09.08.2022 г.; Запор на банкова сметка, ***.08.2022 г.;

Наложена възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот в с.Р., община Р., област Стара Загора на дата 06.11.2022 г.

С Разпореждане за присъединяване изх.№

С210026-105-0367882/28.10.2021 г. (л. 25) на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публичен взискател за следните вземания: глоба в размер на 50 лв. по Електронен фиш К*******/11.12.2020 г. на ОД на МВР – Ямбол.

С Възражение вх.№ С230026-000-0172053/05.04.2023 г. (л.

21) до публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково П.Й.Г. е заявил искане за погасяване на всички задължения по изпълнително дело № 241300000377/2013 г. поради изтекла погасителна давност.

С Разпореждане изх.№ С230026-137-0003394/13.04.2023 г., издадено от Десислава Караниколова, на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково (л. 19 и сл.), е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 168, т. 3 и чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, поради изтекла погасителна давност, събирането на следните публични вземания по ИД № 24130000377/2013 г.: по НП № 1253/2014 г. и по Наказателно постановление № 1254/2014 г. Отказано е прекратяването поради изтекла погасителна давност на следните вземания: Наказателно постановление № 30/15.02.2016 г. на ГД НП гр. Смолян, Наказателно постановление № 1570/28.12.2018 г. на Агенция Митници - Териториална дирекция „Митница Пловдив“ и Електронен фиш № К*******/11.12.2020 г. на Главна дирекция Национална Полиция - ОД на МВР- Ямбол.

Срещу това разпореждане в частта, с която е отказано погасяване по давност на горепосочените задължения на П.Й.Г., е подадена жалба от същия с вх.№ С230026-000-0202122/25.04.2023 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, (вх. № 66-22-807/25.04.2023 г. по описа на ТД на НАП Пловдив), която е оставена без уважение с Решение № 113/22.05.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.

В решението е прието, че вземането (глоба в размер на

50.00 лв.) по НП № 30/2016 г., на ГД НП гр.Смолян, влязло в законна сила на 03.05.2016 г., е присъединено към изпълнително дело № 24130000377/2013 г., образувано срещу длъжника, с разпореждане за присъединяване с изх. № С170024-105-0181837/22.08.2017 г. Издаденото разпореждане за присъединяване удостоверявало наличието на образувано производство по принудително изпълнение по отношение на посочения титул и опредметявало започване на предвидената процедура по принудително изпълнение. Образуването на изпълнителното дело било в двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, поради което същото дерогирало приложението на абсолютната тригодишна давност съгласно чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, поради което в момента на присъединяване на вземането се прилагали правилата за общата давност по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, както и правилата за абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която към момента не била изтекла. Самото присъединяване по изпълнителното дело не можело да се приеме за действие, с което се прекъсва двугодишната давност, предвидена в чл.

82, ал. 2 от ЗАНН, доколкото този акт не представлявал същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ДОПК. Такова действие в рамките на две години, считано от датата на влизане в сила на съответното НП, в случая се явявало издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180026-022- 0013250/09.03.2018 г., с което бил наложен запор върху моторно превозно средство, собственост на длъжника, надлежно връчено на жалбоподателя на 19.03.2018 г. След прекъсване на давността в новия двугодишен срок, при изпълнение на наказанието „глоба“ се прилагал давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН - две години. Този извод е обоснован с Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по тълкувателно дело № 3/2016. Посочено е, че в новия двугодишен срок били предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, с налагане на запор на банкова сметка ***. дело № 20199290401784 по описа на ЧСИ Н. К., който съгласно писмо с изх.№ 22242/12.04.2023 г. бил наложен на дата 10.09.2019 г. Това било така, тъй като съгласно чл. 458, изр.