Акт от 13.03.2019, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 590/2018
- Подписан
- 13.03.2019
- В сила
- 14.02.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 - 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1, т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122-124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122-124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122-124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.134 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 14, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 14, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155, ал.4, т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155, ал.4, т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.19 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.19, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.20 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.21 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.28, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.40 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- §1, т.5, б. а · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.62, ал.6 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 569 гр. Велико Търново, 13.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря В.Г. изслуша доклх.аното от съдията адм. дело № 590/2018г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ - обжалване на РА пред първа съдебна инстанция.
Образувано по жалба на М.Г.Д. ***, депозирана чрез упълномощения х.окат.
Оспорва се Ревизионен акт/РА/ № Р-04000417006489-091-001/04.05.2018 г. на ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с
Решение № 126/13.07.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установените публични задължения, произтичащи от отговорността на оспорващата за задължения на дружеството „ЕЛИСТА“ЕООД с ЕИК *********, основана на чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно: за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 2 250,14 лв. и лихви върху КД в размер на 1 628,21 лв., и за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 30.04.2011 г. - общо в размер на 53 684,33 лв. и лихви върху него - 39 079,96 лв.
Жалбоподателката счита, че неправилно е ангажирана отговорност й за преки и косвени данъци по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като не са установени необходимите предпоставки за това. Не е установено плащане в натура или в пари, което да представлява скрито разпределение на печалбата. Липсва и установено отчуждаване на имущество на управляваното от нея дружество безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Не била установена и несъбираемостта на публичните задължения на дружеството. Няма проведено изпълнително производство по ДОПК, в хода на което да е установено, че публичните вземания, дължими от дружеството, за чийто дълг отговаря, не могат да се съберат от основния длъжник.
Не е доказана и каузална връзка между конкретни лични действия на РЛ и невъзможността да бъдат погасени публичните задължения на дружеството. Изобщо не било проведено изпълнение срещу дружеството. Констатациите на ОП не били обосновани със събрания доказателствен материал, а доказателствената тежест е за администрацията. Наличните доказателства не подкрепяли изводите в РА.
Не е установена недобросъвестността му с годни доказателства, тъй като през периода, за който е установена солидарната му отговорност, основният длъжник е имал и втори управител и съдружник.
С тези и други аргументи, подробно изложени в жалбата моли за отмяна на потвърдената от ответника част на ревизионният акт. Претендира деловодни разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Препраща към мотивите на Решението на ДОДОП за процесуална икономия. Настоява, че в хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, които да променят фактическата обстановка. Счита, че в хода на ревизията Оп са компетентни да извършат оценка на активите на дружеството, а ако жалбоподателят не е бил съгласен е можел да ангажира експертиза. Уточнява, че по делото са приложени доказателства от дирекция „Събиране “ на ТД на НАП, които сочат, че след проведено проучване не е установено имущество на дружеството, освободено от тежести. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.
1 от ДОПК/решението на ДОДОП е връчено на 01.08.2018г., а жалбата е депозирана на 09.08.2018г./. Правото на жалба е упражнено от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави допустима за разглеждане по същество.
Ревизионното производство е проведено по правилата на чл.112 – 120 от ДОПК, а именно:
Производството е било възложено със ЗВР №
Р-04000417006489-020-001/28.09.2017 г., връчена на пълномощника на дружеството, която е изменена със ЗВР № Р-04000417006489-020-002/04.01.2018 г. Ревизията е за установяване на отговорността на жалбоподателката при реализиране на предпоставките на солидарната отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на „Елиста“ ЕООД за КД от 01.01.2009г.-31.12.2014г., за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2010г.-30.06.2015г., за данък върху доходите по ТПО за 01.07.2015г. до 31.07.2015г. и за ЗОВ за фондовете на ДОО, УПФ и ЗО за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г.
Ревизията е възложена във връзка с Решение
№ 256/25.09.2017г. на директора на Дирекция ОДОП В.Търново, с което е отменен като незаконосъобразен PA № Р- 04000716006527-091 -001/06.07.2017 г„ поправен с РАПРА № П-04000717123866-003- 001/19.07.2017г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на отговорността на М.Г.Д. по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Елиста" ЕООД с ЕИК ********* за корпоративен данък за периода от 01.01,2009г. до 31.12.2014г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г., за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2010г. до 30.06.2015г. и за задължителни осигурителни вноски за осигурители за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г., в т.ч. за ДОО, УПФ и здравно осигуряване.
На основание чл.117 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № Р-04000417006489-092- 001/20.03.2018г., срещу който, след удължаване на срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е подадено възражение с вх. № 10572/18.04.2018 г. по описа на ТД на НАП В. Търново с приложени към него документи. Видно от направеното в РА обсъждане, възражението е прието за неоснователно.
Предмет на административното обжалване е
Ревизионен акт № Р-04000417006489-091-001/04.05.2018г., в частта в която на жалбоподателката е определена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Елиста" ЕООД за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2010г. до 30.04.2011г. общо в размер на 122 908.00 лв. и лихви - 93 864.25 лв. и за корпоративен данък за 2009г. и 2010г. общо в размер на 6287.66 лв. и лихви - 4966.44 лв. С РА не е определена отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Елиста" ЕООД за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения на наетите лица, осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за осигурители за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015 г., за корпоративен данък за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. и за ДДС за данъчните периоди от м.05.2011г. до м.06.2015г., поради което се приема, че РА не се обжалва в тази част и е влязъл в сила.
Следва да се посочи, че задълженията, за които на М.Д. е вменена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК в посочения по-горе размер, са част от задълженията на „Елиста" ЕООД, установени в резултат на извършената ревизия на дружеството, приключила с РА №
Р-04000715005383-091-001/19.01.2016 г., с който са определени данъчни задължения за внасяне общо в размер на 1 447 833,56лв., в т.ч. корпоративен данък в размер на 24 307,58 лв. и лихви за него в размер на 7 348,32 лв., както и ДДС в размер на 1 107 490,11 лв. и лихви в размер на 308 687,55 лв.
Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Горепосочените задълженията на „ЕЛИСТА" ЕООД не са внесени до образуването на ревизионното производство на М.Д. и до издаването на процесния РА.
В резултат на административния контрол върху оспорения РА, в обжалвана и потвърдена от ответника част са установени солидарни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010г. до 30.04.2011 г. в общ размер на
53 684,33лв. и лихви в размер на 39 079,96лв. и задължение по ЗКПО за КД за 2010 г. в размер на 2 250,14лв. и лихви в размер на 1 628,21лв. Тези задължения са предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на ревизията са извършени валидно редица процесуални действия, при които са събрани годни и относими доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а именно:
Изискани са от РЛ конкретно посочени търговски, счетоводни документи и банкови извлечения за дружеството „ЕЛИСТА“ЕООД. В отговор на връченото искане е представено /вх.№ 20254/23.11.2017г. в Офис Габрово/ писмено обяснение, в което е посочено, че всички документи /фактури, инвентаризационни описи, стокови разписки, документи за разплащане, документи за продажба/, съставени във връзка с извършено разпореждане със стоките, налични в търговските обекти на „Елиста" ООД, както и банковите извлечения на притежаваните от „Елиста" ООД банкови сметки, първичните счетоводни документи и тяхното счетоводно отразяване и оборотните ведомости, към датата на продажбата на дяловете от капитала са предадени в оригинал на новия собственик на капитала - К.У..
Извършена е насрещна проверка на „Елиста 2015"
ООД, документирана с ПИНП № П-04000717193461 -141 -001/04.12.2017г. В отговор на връченото искане са представени заверени копия на изисканите 5 бр. фактури, от които е видно, че предмет на доставките са различни видове стопански инвентар /ДМА/ , извлечение от счетоводна сметка 401 „Доставчици" за отразяване на същите фактури и данни за местоположението на всеки един от фактурираните.Представени са изисканите счетоводни и данъчни амортизационни планове, оборотни ведомости и хронология на всички счетоводни записвания. В представени писмени обяснения от М.Д. в качеството й на управител на „Елиста 2015" ООД е посочено, че няма сключвани други търговски сделки между „Елиста 2015" ООД и „Елиста" ООД. Отново е посочила, че всички документи на „Елиста" ООД са предадени на новия собственик, но не представя приемо-предавателен протокол.
Извършена насрещна проверка на „Елиста
" ЕООД, при която в отговор на връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, не са представени никакви документи и писмени обяснения/вж. ПИНП № П-22220617206377-141-001/29.12.2017г./.
В хода на настоящата ревизия са изпратени Искания до всички търговски банки в страната с цел установяване наличието на открити и закрити банкови сметки на М.Д., както и за движението на паричните средства по тях. След разкриване на банковата тайна по реда на чл.62, ал.6 от ЗКИ е получената информация, че на 07.08.2015г. М.Д. е изтеглила от банковата сметка на „Елиста" ООД в „Банка ДСК" ЕАД парични средства в размер на 5500.00 лв.
Към обжалвания РА са приобщени с 3 бр. протоколи документи, събрани в хода на предходни ревизионни производства на М.Д. и К.Д., както и от извършени проверки на „Елиста 2015" ЕООД.
След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства ОП са установили, че жалбоподателката следва да носи отговорност за част от установените задължения на „ЕЛИСТА“ЕООД, на основание чл.19, ал.2 от ДОПК.
Решаващият орган по чл.152, ал.2 от ДОПК е формирал извод, че с обжалвания PA № Р-04000417006489-091- 001/04.05.2018 г. е доказано наличието на втората хипотеза за възникване на отговорността по чл. 19 от ДОПК, а именно тази предвидена в ал. 2 на същата разпоредба, съгласно която управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл.
14, т. 1 или 2 от кодекса, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Предвид това е потвърдил РА в съответната част, предмет на оспорване пред съда.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи следното, по отношение на РА, оспорен пред настоящия съд:
Оспореният РА е валиден административен акт.
Не са допуснати особено съществени процесуални нарушения в производството по издаване на РА. Налице е материална и териториална компетентност за издаването му у органите, които са го подписали. Издаден е като електронен документ, подписан с КЕП от авторите си. От една страна, предходният РА е издаден след възлагането му от началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново, като при възобновяването на производството, новата ревизия отново е възложена от този орган, респ. ревизионният акт е подписан от това лице, както и лицето, посочено като ръководител на възобновеното ревизионно производство. От друга страна, видно от представените пред съда ВДС/файлове на ЕД, издадени при ревизията и КЕП към тях/, придружени от писмени доказателства, към момента на издаването на ЗВР, както и към момента на издаването на процесния акт както ОВР, така и ръководителят на ревизията са притежавали валидни КЕП, което се установява от доставчика на удостоверителни услуги по смисъла на ЗЕДЕУ. Предходният ревизионен акт е бил с обхват на ревизията, идентичен на настоящият, като е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за КД за 2009 – 2014, г., и отговорност по чл.19 от ДОПК за ДДС за данъчни периоди от м.01.2010 г. до м.06.2015 г. включително, като видното жалбата срещу него, той е обжалван от РЛ и в тези му части, съответно отменен в същите части от ДОДОП. Поради това, липсват предпоставки за възлагане на ревизия по чл.134 от ДОПК за изменение на данъчни задължения по влязъл в сила ревизионен акт.