Определение № 124 от 15.02.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Шумен, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500034 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 173/15.01.2024 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. С., ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юриск. Е.К., срещу разпореждане № 11/08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 629/2023 г. по описа на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу солидарните длъжници И. И. И. и С. Б. И. за горницата над 206,16 лв. до пълния претендиран размер от 276,16лв. договорна лихва за периода 25.03.2021 г. – 25.02.2022 г., т.е. за сумата 70 лв. договорна възнаграждение. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречи на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също е уговорен в законовите граници. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което не може да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на 1 добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, установи от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 418/2021 г. на ВПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от управителите С.Н., Н.Л. и Я.К., с пълномощник по делото юрисконсулт Г.С.-К., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, солидарно срещу длъжниците И. И. И. и С. Б. И.. Със заявлението заявителят е претендирал следните суми: 276,16 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2021 год. до 25.02.2022 год., 53,77 лева –лихва за забава, дължима от 26.03.2020 год. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 25.02.2022 год., 50,48 лева – законна лихва, дължима от 25.02.2022 год. до 14.12.2023 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер на 285 лева, от които 25 лева – заплатена държавна такса, 180 лв. юрисконсултско възнаграждение и 80 лева за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.

37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП. С допълнителна молба /след оставяне на заявлението без движение/ заявителят е уточнил, че по кредита са били извършвания плащания от длъжниците в общ размер на 2755,61 лева. С горецитираната сума са погасени част от задълженията по погасителен план в размер на 2188,74 лева - 621,30 лева – договорно възнаграждение и 296,87 лева – лихви за забава по кредита. Сочи, че сумата 70 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от ОУ към ДПК.

С разпореждане № 11/08.01.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 629/2023 г. заповедния съд е отхвърлил частично заявлението за горницата над 206,16 лева до пълния претендиран размер от 276,16 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2021 год. до 25.02.2022 год., за горницата над 40,21 лева до пълния претендиран размер от 53,77 лева –лихва за забава, дължима от 26.03.2020 год. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 25.02.2022 год., за горницата над 42,15 лева до пълния претендиран размер от 50,48 лева – законна лихва, дължима от 25.02.2022 год. до 14.12.2023 год., както и за сумата в размер на 210.00 лева, представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение.

2

В останалата част заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя.

За да отхвърли заявлението за договорното възнаграждение заповедния съд е приел, че посоченото в цитираната клауза на ОУ задължение за кредитополучателя да заплати разходи при изискуем кредит противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК, където е регламентирано, че при забава на плащането кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надхвърля размера на законната лихва. Предвид това уговорката в чл.17.4 от ОУ към договора е нищожна, като противоречаща на закона. Освен това на осн.чл.10а от ЗПК кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което уговорката е нищожна и на това основание. Заплатената сума от 70 лева е отнесена за частично погасяване на договорната лихва, след което е останала дължима сумата от 206,16 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В представения към заявлението договор за потребителски кредит е договорен годишен лихвен процент от 41%, лихвен процент на ден 0.11% и ГПР 48.76%. Така уговорената възнаградителната лихва надвишава четири пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на договорната лихва 3

/била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума /Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г.о./.

Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 % и до срока му на действие е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10,00%. С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти законната лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Ето защо и за заявената сума-договорна лихва, не следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Следва да се посочи и че при т върдение на заявителя за извършени частични плащания /включително по нищожни клаузи от договора, които не са предмет на заявлението/ не би могло в настоящото производство да се установи с точност какъв би бил размерът на остатъка /ако има такъв/ от непогасената договорна лихва.

Ето защо макар и по различни съображения от тези, изложени от заповедния съд, разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за горницата над 206,16 лв. до пълния претендиран размер от 276,16лв. договорна лихва за периода 25.03.2021 г. – 25.02.2022 г., т.е. за сумата 70 лв., следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се следват.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11/08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 629/2023 г. по описа на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК:

...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от законните си представители С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К. Ч. – Управители за издаване на заповед за изпълнение 4 срещу солидарните длъжници И. И. И., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: с. И.... и С.

Б. И., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: с. И...., за горницата над 206,16 лева до пълния претендиран размер от 276,16 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2021 год. до 25.02.2022 год., което е сумата от 70 лв. договорна лихва.