Определение № 1006 от 02.12.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. Разград, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500549 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5001/10.1.2025 г., подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане № 1583/01.10.2025 г., постановено от Районен съд - Кубрат по ч. гр. дело № 912/2025 г., с ко ето отхвърлена изцяло молбата на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. М. Т. за вземания, прозтичащи от договор за кредит, сключен между "Изи Асет Мениджмънт“ АД - Кредитодател, и длъжника И. М.Т.

Кредитополучател, платени от гаранта - „Файненшъл България“ ЕООД, за които вземания се сочи ,че са били цедирани в полза на заявителя.

В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора, с което подаденото заявление да бъде уважено.Цитира се съдебна практика на окръжни съдилища.

За да се произнесе по частната жалба, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в установения за това срок , при наличие на правен интерес и спазване на изискванията за редовност , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. М. Т. по договор за потребителски кредит № 5194375/ 08.08.2024 г., сключен между Изи Асет Мениджмънт“ АД - Кредитодател, и И. М.Т. Кредитополучател, платени от гарант - „Файненшъл България“ ЕООД, по сключен с И. М.Т. договор за предоставяне на гаранция № 5194375/ 08.08.2024 , във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодател, цедирани в полза на заявителя, а именно: 350,00 лева главница за периода от 18.08.2024 г. до 03.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 22,24 лева договорна лихва за периода от 18.08.2024 г. до 03.11.2024 г., 51,21 лева мораторна лихва за периода от 19.08.2024 г. до 19.09.2025 г., както и за претендираните в производството разноски.

Съдът е оставил заявлението без движение с разпореждане от 23.09.2025 г., връчено на заявителя на същата дата, с указание да посочи обстоятелства относно извършените от длъжника 1 плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план, вкл.вноска по кредит и вноски по договор за допълнителни услуги - гаранционна сделка, посочвайки ,че без тях е невъзможно извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и основаност на неравноправни клаузи.

С подадена в срок молба заявителят не е направил исканата от съда конкретизация, представяйки само документ за внесена държавна такса, като се е задоволил да посочи,че уточнения досежно постъпилите плащания и начисляване на компоненти (неустойки и т. н.), които не са претендирани в производството не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало и същите са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е , позовавайки се на съдебна практика на други окръжни съдилища.

Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите в обстоятелствената част на заявлението.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната,съответно и с обичайно местопребиваване на нейна територия.

В настоящия случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно цедиране на вземането, то липсват такива за безспорното съобщаване на длъжника за извършената цесия, като в случая вземането на заявителя произтича не от самия договор за заем, а от сложен фактически състав.

Няма спор, че производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия. При действието на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В случая не е налице индивидуализация на вземането по основание и размер, тъй като липсва изобщо информация налице ли е погасяване на някое от задълженията по договора и в каква част, което препятства дължимата от съда преценка за дължимост на претендираните в съответен размер вземания.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните от районния съд нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т.

1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.

В този смисъл окръжният съд счита, че с оглед на изложеното атакуваното разпореждане на РС- Кубрат се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1583/01.10.2025 г., постановено от Районен съд - Кубрат по ч. гр. дело № 912/2025 г., с ко ето отхвърлена изцяло молбата на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. М. Т. за вземания, произтичащи от договор за кредит от 08.08.2024г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт“ АД - Кредитодател, и длъжника И. М.Т. Кредитополучател, платени от гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, за които вземания се сочи, че са били цедирани в полза на заявителя.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. Разград, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500549 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5001/10.1.2025 г., подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане № 1583/01.10.2025 г., постановено от Районен съд - Кубрат по ч. гр. дело № 912/2025 г., с ко ето отхвърлена изцяло молбата на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. М. Т. за вземания, прозтичащи от договор за кредит, сключен между "Изи Асет Мениджмънт“ АД - Кредитодател, и длъжника И. М.Т.

Кредитополучател, платени от гаранта - „Файненшъл България“ ЕООД, за които вземания се сочи ,че са били цедирани в полза на заявителя.

В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора, с което подаденото заявление да бъде уважено.Цитира се съдебна практика на окръжни съдилища.

За да се произнесе по частната жалба, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в установения за това срок , при наличие на правен интерес и спазване на изискванията за редовност , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. М. Т. по договор за потребителски кредит № 5194375/ 08.08.2024 г., сключен между Изи Асет Мениджмънт“ АД - Кредитодател, и И. М.Т. Кредитополучател, платени от гарант - „Файненшъл България“ ЕООД, по сключен с И. М.Т. договор за предоставяне на гаранция № 5194375/ 08.08.2024 , във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодател, цедирани в полза на заявителя, а именно: 350,00 лева главница за периода от 18.08.2024 г. до 03.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 22,24 лева договорна лихва за периода от 18.08.2024 г. до 03.11.2024 г., 51,21 лева мораторна лихва за периода от 19.08.2024 г. до 19.09.2025 г., както и за претендираните в производството разноски.

Съдът е оставил заявлението без движение с разпореждане от 23.09.2025 г., връчено на заявителя на същата дата, с указание да посочи обстоятелства относно извършените от длъжника 1 плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план, вкл.вноска по кредит и вноски по договор за допълнителни услуги - гаранционна сделка, посочвайки ,че без тях е невъзможно извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и основаност на неравноправни клаузи.

С подадена в срок молба заявителят не е направил исканата от съда конкретизация, представяйки само документ за внесена държавна такса, като се е задоволил да посочи,че уточнения досежно постъпилите плащания и начисляване на компоненти (неустойки и т. н.), които не са претендирани в производството не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало и същите са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е , позовавайки се на съдебна практика на други окръжни съдилища.

Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите в обстоятелствената част на заявлението.