Решение № 1142 от 01.07.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1142

Враца, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20267080700242 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ вр. чл. чл. 171, т. 1, б. “з“), „гг“) от ЗДвП.

Образувано е по ЖАЛБА на Д.П. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2621161/23.04.2026г., издадена от Инспектор към СДВР /Софийска Дирекция на вътрешните работи/ РУ /Районно управление/ **, СДВР – гр. София /Й.П.Г./, с която на оспорващия е наложена ПАМ: „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ - на осн. чл.171, т.1, б.“з“), „гг“) ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, връщане на СУМПС и присъждане на разноските.

Първоначално жалбата е отправена до АССГ /Административен съд – София град/, където на 18.05.2026г. е образувано адм.дело № 5611/2026г. по описа на АССГ. С Определение № 19333/19.05.2026г. по това дело е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Адм. Съд – Враца.

В жалбата се развиват съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Сочат се нарушени принципа на съразмерност, липса на индивидуална оценка, липса на реална превантивна необходимост, съществено засягане правото на труд, съществен обществен и хуманитарен аспект – за което се излагат кратки доводи. Иска се отмяна на заповедта и връщане на СУМПС, както и присъждане на разноските.

Пред съда жалбоподателят Д.П. не се явява, като преди с.з. е постъпила молба от същия, че поддържа жалбата.

Ответникът – Инспектор към СДВР РУ **, СДВР – гр. София /Й.П.Г./, редовно призован не се явява и не се представлява в с.з. пред съда. Няма изразено становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган адм.преписка /на л. 4-47 от приложеното адм.дело № 5611/2026г. по описа на АССГ /.

С Определение № 861/22.05.2026г. /л.5--6/ съдът е постановил спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ № GPAM-2621161/ 23.04.2026г., което определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 23.04.2026 г., а жалбата против нея е депозирана на 07.05.2026 г. в АССГ, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 23.04.2026 г. на жалбоподателя Д.П. ***, е съставен АУАН серия GA № 5318669 /л.9 от адм.дело № 5611/2026г. по описа на АССГ/ от Инспектор към СДВР /Софийска Дирекция на вътрешните работи/ РУ /Районно управление/ **, СДВР – гр. София /Й. П. Г./, затова, че в същия ден около 21:53 ч. в ***, на бул. *** № ** , с посока движение от ул.*** към ул. *** , управлява л.а. „БМВ М440и“ с рег. № ** , собственост на П.Д.П., който не е регистриран по надлежния ред. Водача представил разрешение за временно движение с № ** , с валидност от 27.02.2026г. до 29.03.2026г. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Акта е връчен в същия ден.

На същата дата – 23.04.2026 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2621161/23.04.2026г., издадена от Инспектор към СДВР /Софийска Дирекция на вътрешните работи/ РУ /Районно управление/ **, СДВР – гр. София /Й.П.Г./,с която на Д.П. ***, на основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 1, б. „з“ /гг/ от ЗДвП е приложена ПАМ – „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В ЗППАМ е изложена идентична обстановка с тази по АУАН, който акт изрично е посочен, като основание за издаване на заповедта. Отнето е СУМПС. ЗППАМ е връчена също на 23.04.2026г. /л.10 от адм.дело № 5611/2026г. по описа на АССГ/ Към адм.преписка /към адм.дело № 5611/2026г. по описа на АССГ/ са приложени заверени преписи от горепосочените АУАН и ЗППАМ, както и заверени копия от справка от справка за регистрация /л.11-12/, Докладна записка /л.13/, Разрешение за временно движение /л.14/, справка картон водача /л.15-17/, Заповед № 513з-12686/14.10.2025г. на Директора на СДВР /л.18/, Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на МВР /л.19-20/, опис /л.21/, ЗППАМ /л.22/, АУАН /л.23-25/, трудов договор /л.26-28/, Декларация /л.29/, Епикриза /л.30-32/, жалба /л.33-36/, ЗППАМ /л.37/, АУАН /л.39-40/, трудов договор /л.41-43/, Декларация /л.44/, Епикриза /л.45-47/.

От справката за регистрация на МПС е видно, че процесния автомобил „БМВ М440и“ с рег. № **, е с няколко първоначални транзитни регистрации – на 23.09.2025г., на 13.11.2025г., на 16.12.2025г. и на 27.02.2026г., като не е отбелязан срока им на валидност. От Разрешението за временно движение на МПС, се установява, че валидността на регистрацията е до 29.03.2026г. Собственик на МПС е П.Д.П. ***.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Инспектор към СДВР /Софийска Дирекция на вътрешните работи/ РУ /Районно управление/ **, СДВР – гр. София /Й.П.Г./, чиято компетентност се установява от приложените заповеди – Заповед № 513з-12686/14.10.2025г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на МВР. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС. В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната адм. мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на разпоредбите на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед, обаче е издадена в противоречие на материалния закон и преследвана от него цел, като съображенията за това са следните:

С изменението на ЗДвП в ДВ /Държавен вестник/ бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл. 171, т. 1, а именно б. „з“, съгласно която извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. гг) е предвидено: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В оспорения акт е прието, че жалбоподателя Д.П. е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 пр.1 от ЗДвП, тъй като на посочените дата 23.04.2026г. е управлявал нерегистриран автомобил, с изтекла валидност на регистрацията до 29.03.2026г.

С оглед обстоятелството, че процесния лек автомобил „БМВ М440и“ с рег. № **, е бил с временни регистрационни табели и не е управляван от неговия собственик, то жалбоподателят Д.П., като ползвател не е могъл и не е бил длъжен да знае, че управлява нерегистрирано МПС - регистрационни табели, макар и временни, са били поставени на автомобила, а не свалени. Тези обстоятелства изключват непредпазливостта, като форма на вината и водят до краен извод за несъставомерност на деянието, респективно за липса на административно нарушение.

След като на жалбоподателят Д.П. в качеството му на водач на МПС на процесната дата - 23.04.2026 г., не му е било известно, че лекия автомобил, който управлява е нерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на обществено-опасни последици. Ето защо липсва, както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

Отсъствието на субективната страна от състава на нарушението по чл.175, ал. 3 от ЗДвП /чл. 140 ал.1 пр. 1-во от ЗДвП/ прави деянието, осъществено от Д.П. несъставомерно. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

Принудителните административни мерки /ПАМ/, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б.“з“), „гг“) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 б.“з“), „гг“) ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна, обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за адм. органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необхо-димото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Нарушен е основен принцип в административния процес - принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, а именно – адм. орган трябва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, когато с адм.акт се засягат права или се създават задължения за граждани, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване, на предходните изисквания, да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществото, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.