Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 04.02.2020, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 158/2019
Вид
Решение № 205
Подписан
04.02.2020
В сила
06.03.2020
Състав
ДОНКА ИВАНОВА ПАРАЛЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр.Пирдоп,

04.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА

ПАРАЛЕЕВА при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 158 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София чрез процесуалния представител на дружеството юрк. И.Н.Н. против М.В.И., с която се иска съдът да признае за установена спрямо ответника дължимостта на следните суми: 1232.58 лв. - главница по договор за паричен заем, сключен на 10.02.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.В.И., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД;

67.42 лв. - договорна лихва за периода от

11.03.2017 г. до 03.06.2017 г.; 45.00 лв. - такса разходи; 488.40 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; 162.17 лв. - обезщетение за забава за периода от

12.03.2017г. до 30.08.2018г., както и законна лихва за забава върху главницата, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д №590/2018г. по описа на РС-Пирдоп. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 10.02.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и М.В.И. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем №2746032 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително от заемодателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Сочи се, че с подписване на договора заемателят се е задължил да предостави и е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1500 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. За заемателя възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, описани по размер и брой в договора, които вноски съставлявали главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена на 1600 лв. Лихвата била уговорена в размер на 100 лв. Съгласно разпоредбите, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 03.06.2017г. на 16 равни седмични погасителни вноски от по 100 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 18.02.2017г., а падежът на последната погасителна вноска бил 03.06.2017г. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащане на такса за разходи за събиране на просрочените задължения в размер на 9 лв.

Таксата за направени разходи се начислявала на всеки следващ 30-дневен период, през който има забавена погасителна вноска, като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски, не могат да надхвърлят 45 лв., колкото е начислената на ответницата такса разходи. Сочи се, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок да предостави на заемополучателя обезпечение на задълженията по договора, а именно: две физически лица-поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение, като обаче не предоставил нито едно от договорените обезпечения и поради това му била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 602.40 лв., която е била платима разсрочено на 16 вноски от по 37.65 лв. на падежните дати на погасителните вноски по договора. Сочи се още, че на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 12.03.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 162.17 лв., която лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 03.06.2017г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. На 01.10.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем №2746032/10.02.2017г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез упълномощения цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2746032 от 02.10.2017г. за станалата продажба на вземания, като същото се е върнало в цялост като неполучено с отбелязване, че получателят е напуснал адреса. На настоящия адрес на длъжника било изпратено на 08.02.2019г. ново уведомително писмо, което също се върнало в цялост като невръчено. Иска се от съда да връчи на ответника приложеното към исковата молба уведомление за цесията, като се сочи обаче, че е приложима фикция за връчване при връчване по реда на чл.47, ал.5 ГПК и получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно. Цитира се съдебна практика по застъпените в исковата молба въпроси. Сочи се, че съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. №590/2018г. и е издадена Заповед за изпълнение, като длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси и заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба.

Поради наличие на предпоставките за това, с определение от 10.07.2019г. на РС-Пирдоп, на ответника М.В.И. е бил назначен особен представител. В срока по чл. 131 ал.1 ГПК назначеният за особен представител адв.Н.З. от САК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е ангажирано становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. В отговора е заявено, че по делото няма доказателства паричната сума да е усвоена. Освен това, в представения Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. не фигурирало посоченото вземане. Нямало и представени доказателства, че на ответника е връчено редовно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента, което връчване трябвало да е недвусмислено установимо от представените доказателства. Адв.З. моли съда да отхвърли иска, като недоказан.

В съдебните заседания по делото ищецът не се явява и не се представлява. Депозирал е писмена защита, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено решение, с което съдът да уважи предявените обективно кумулативно съединени установителни искове и да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника М.В.И., че същата дължи всички присъдени суми съгласно заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №590/2019г. по описа на РС-Пирдоп, като се претендират и разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебната фаза на процеса ответницата М.В.И. се представлява от назначения нейн особен представител – адв.Н.З. от САК, който оспорва исковата молба и в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени каквито и да е доказателства, че претендираната сума е отпусната на кредитополучателя. Счита за несъстоятелно твърдението на ищеца, че договорът се явява разписка за отпуснатата сума.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д.№ 590/2019г. по описа на Районен съд-Пирдоп като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника М.В.И. за сумата 1232.58 лева - главница по Договор за паричен заем № 2746032 от 10.02.2017г.; 67.42 лева - договорна лихва за периода от 11.03.2017г. до 03.06.2017г.;

488.40лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 11.03.2017г. до 03.06.2017г.;

45.00 лв.

– такса разходи; 162.17 лв. - обезщетение за забава от 12.02.2017г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 189.91 лв. - разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ № 602/04.09.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на ЗИ.

На 10.02.2017г. ответникът М.В.И. и „Изи Асет

Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № 2746032.

Посоченият договор, както и Предложение за сключване на договора, са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание. В предложението за сключване на договор М.В.И. е предоставила лична информация за себе си и е заявила желана сума на заема – 1500 лв. Видно от самия договор, параметрите му са следните: сума по кредита – 1 500 лв.; размер на погасителната вноска – 100.00 лв.; срок на заема в седмици и брой вноски – 16; годишен процент на разходите – 48.14%, годишен лихвен процент – 40.00%; дата на първо плащане – 18.02.2017г.; дата на последно плащане – 03.06.2017г.; обща сума за плащане – 1 600 лв. Според чл.3, ал.1 от договора страните са се съгласили да се рефинансира текущият заем на Заемодателя и той заявява, че желае да погаси изцяло задължението по договора за паричен заем № 2635951 в размер на 590.84 лв. В чл.3, ал.2 от договора е записано, че договорът има сила на разписка. С чл.4 от договора заемодателят се е задължил в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, а при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 602.40 лв, която ще се заплащаразсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сумата от 37.65 лв. Според чл.8 от договора при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден на забава. Според чл.10 от договора заемодателят има право по всяко време да прехвурли правата сипо договора на трето лице.

Договорът е подписан от двете страни по него, като заемателят е изписала името си и собственоръчно.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания

(цесия) от 16.11.2010г. „Изи Асет Мениджмънт“

АД /като продавач/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /като купувач/ са се споразумели, че продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договор за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от съставянето му. Описано е, че Приложение 1 ще бъде съставено във вид на електронен документ, както и че страните ще прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база. Уговорено е, че следващите вземания се индивидуализират от страните в ново Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, то става неразделна част от договора, а за целите на Рамковия договор всяко следващо Приложение №1 ще има силата и значението на допълнително споразумение. Представено е извлечение от Приложение №1 от 01.10.2017г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от което е видно, че сред прехвърлените на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем с правно организационна форма ЕАД/ вземания под номер 158 е записано вземането по кредит с №2746032/10.07.2017г. с длъжник М.В.И.. В таблицата е посочено, че отпуснатата главница е 1500 лв., общо дължимата сума по кредита е 2202.40 лв., а остатъкът от дължимата сума към 01.10.2017г. е 1887.32 лв., а лихвата за просрочие към същата дата е 53.92 лв. Върху извлечението от Приложение №1 са положени подписи на страните по договора за цесия.