Определение № 16634 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16634 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Маргарита Ил. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от З. В. В., чрез адв. С. М. от САК, срещу Определение № 22348/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 41836/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 144 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с т. 5.5 от споразумението между страните жалбоподателят се е отказал от претендиране на разноски по делото. Твърди се, че споразумението не обхваща съдебните разноски, а единствено отношенията между страните, произтичащи от трудовото правоотношение.

Поддържа се, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе направените от ищеца разноски. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „КлаудСигма Рисърч“ ЕООД, чрез управителя Р.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с т. 5.5 от сключеното между страните споразумение е уреден въпросът за разноските при отказ от иска. Поддържа се, че съгласно действителната воля на страните споразумението урежда окончателно отношенията им във връзка с трудовото правоотношение и последиците от него, включително разноските по делото. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноски на ответника, тъй като производството е прекратено поради отказ от иска, а не вследствие на признание на иска. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

От фактическа страна се установява, че производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба, подадена от З. В. В. срещу „КлаудСигма Рисърч“ ЕООД, с която са предявени искове по повод прекратяването на трудовото правоотношение между страните, включително за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителни искове за заплащане на обезщетение за оставане без работа, неизплатени трудови възнаграждения и 1 неизплатен бонус.

В хода на производството страните са сключили споразумение от 30.09.2025 г., с което са уредили отношенията си във връзка с прекратеното трудово правоотношение. В изпълнение на постигнатите договорености ответното дружество е заплатило на ищеца уговорената сума, а последният е подал молба за отказ от предявените искове.

С Определение № 12944/01.04.2026 г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК, като е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски. Съдът е приел, че макар по принцип да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, с т. 5.5 от сключеното между страните споразумение е уговорено, че при отказ от исковете ищецът няма да претендира разноски по делото.

Срещу Определение № 12944/01.04.2026 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски, е подадена частна жалба от З. В. В., по която е образувано в. ч. гр. д. № 5032/2026 г. по описа на Софийския градски съд. С определение по въззивното дело съдът е приел, че подадената частна жалба по съществото си представлява молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта относно разноските, поради което е прекратил производството и е върнал делото на Софийския районен съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

Софийският районен съд се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 22348/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 41836/2025 г. по описа на СРС, 144 състав, с което е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на Определение № 12944/01.04.2026 г. в частта относно разноските. За да постанови този резултат, съдът е препратил към мотивите, изложени в Определение № 12944/01.04.2026 г., приемайки, че въпросът за разноските е окончателно уреден със сключеното между страните споразумение.

Срещу Определение № 22348/17.06.2026 г. е подадена частна жалба от З. В. В., предмет на настоящата въззивна проверка.

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по делото е прекратено, поради отказ от предявените искове след сключено между страните споразумение от 30.09.2025 г. Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали след прекратяване на производството жалбоподателят има право да претендира присъждане на направените по делото разноски.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че въпросът относно разноските е уреден със сключеното между страните споразумение. От съдържанието на споразумението се установява, че страните не само са постигнали окончателно уреждане на отношенията си, произтичащи от прекратеното трудово правоотношение, но и изрично са уговорили в т. 5.5, че при отказ от иска ищецът няма да претендира присъждане на разноски по гр. д. № 41836/2025 г.

Съгласно чл. 20 ЗЗД договорите следва да се тълкуват съобразно действителната обща воля на страните, като отделните им клаузи се преценяват във взаимна връзка и с оглед целта на договора. При тълкуване на постигнатото между страните споразумение следва да бъде съобразена изрично изразената им воля относно последиците за разноските при отказ от иска. Поради това не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че след прекратяване на производството запазва правото си да претендира разноски по делото, тъй като подобно разбиране противоречи на постигнатата между страните договореност.

Неоснователни са доводите, че т. 5.5 от споразумението обвързва единствено ответното дружество. Клаузата следва да бъде тълкувана в съвкупност с останалите уговорки на страните, от които се установява намерението им окончателно да уредят всички последици от възникналия между тях спор, включително тези относно разноските по съдебното производство.

2

Поради изложеното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от З. В. В., чрез адв. С. М. от САК, срещу Определение № 22348/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 41836/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 144 състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Определение № 12944/01.04.2026 г. в частта относно разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3