Решение № 108 от 12.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Несебър, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101259 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор ***, подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. *** против ***, гражданин на Р.***, род. на ***. с Булстат-*** със заявен адрес на територията на Р.България в съответната административна служба - регистър БУЛСТАТ - ***.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника в качеството на собственик на СОС с идентификатор № ***, представляващ ***, в посочения по-горе ***, със заявена партида с аб.№ *** за водоснабден обект да бъде осъдена да заплати на ищеца обща сума от 69,75лв. по издадени фактури за периода 24.06.2022г.-25.11.2024г. с отчетен период по фактури 04.02.2021г.-05.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.11.2025г. до изплащане на задължението, както и сумата от 18,44лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 25.07.2022г. до 02.11.2025г.-датата на подаване на исковата молба в до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими, но неоснователни. Исковете се оспорват по основание и размер. Изтъква се липсата на приложени доказателства досежно наличието на облигационно правоотношение между страните, като се навежда, че за това е необходимо сключването на писмен договор между страните, какъвто липсва. Твърди, че 1 ответникът не е изпълнил задълженията си като не е извършил предоставяне на ВиК услуга, респ.такава не е потребявана от ответника. Доколкото издадените фактури са по една годишно, то се твърди че ищецът в нарушение на чл.8, т.6 от ОУ се позовава на нередовно отчитане. Навежда, че липсват доказателства приложените към исковата молба фактури да са били връчвани на ответницата, респ.тя да е било уведомявана за задължения към ищеца, поради което последната не е изпаднала в забава, тъй като не е била поканена от кредитора. Счита, че претендирания размер е неправилно изчислен, респ.претенцията е недоказана по размер, тъй като се претендират вземания за период преди ответницата да е станала собственик на имота. Тъй като ответницата е придобила имота на 06.06.2022г., съгласно приложената справка от АВ, то претендираните суми за потребление за периода 04.02.2021г. до 05.06.2022г. не се дължат от нея. Сторено е възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.111, б.в“ ЗЗД. Моли ,предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не са сторени доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***г. по описа на нотариус с рег.№ *** на Нотариалната камара/ л.61,62 по дело/ на 06.06.2022г. ответника по делото е закупила СОС с идентификатор № *** по КККР на гр.Несебър с административен адрес в гр.Несебър, съвпадащ с посочения по-горе.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество на името на собственика на имота с аб.№ ***. От справкаизвлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № ***/с потребител ответника *** са правени отчитания на 04.02.2021г. и 27.05.2022г., като за този период е отчетено количество от 15куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 4,54куб.м.; на 01.11.2022г. с отчетено количество от 4куб.м. и начислени от разпределение 0,83куб.м., на 05.04.2023г. с отчетено количество от 0куб.м. и от разпределение 0куб.м., на 03.11.2023г. с отчетено количество от 6куб.м. и начислени от разпределение 0,78куб.м., на 07.05.2024г. с отчетено количество от 0куб.м. и от разпределение 0куб.м. и на 05.11.2024г. с отчетено количество от 3куб.м. и от разпределение 0,21куб.м.. Отбелязано е, че при всички отчитания водомерът е „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества са издадени фактура № ***г. на стойност от 7,85лв.; фактура № ***г. на стойност от 17,38лв.; фактура № ***г. на стойност от 28,46лв., фактура № ***г. на стойност от 16,06лв./л.19-л.22 по дело/.

Ищецът твърди, че за посочените суми по фактурите не е извършено плащане от 2 потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с решения на КЕВР, както следва: Решение № Ц46 от 30.12.2020г., Решение № БП-Ц-17/29.07.2022г., Решение № Ц-32/30.12.2022г. и Решение № Ц-29/22.12.2023г./л.11-л.18 по дело/.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

3

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт, считано от датата на придобиване на собствеността – 06.06.2022г., от която дата участва в ползите и тежестите на имота.

В конкретния случай се претендира от ищеца ответницата да бъде осъдена да заплати сума от 7,85лв., остатък от общо задължение от 53,96лв. по фактура № ***г. с отчетен период 04.02.2021г. – 27.05.2022г., както и за сума от 3,25лв.-мораторна лихва за периода 24.07.2022г.-02.11.2025г.. Безспорно в посочения период ответницата не е била собственик на процесния имот/няма твърдения и доказателства да е била ползвател/, поради което не носи отговорност за разходите за потребени ВиК услуги.

Ето защо претенцията по отношение вземането по тази фактура следва да бъде отхвърлена, като недоказана по своето основание.

По отношение задълженията по останалите фактури, следва да се посочи, че в конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

4

При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода. За това искът за главницата е основателен и доказан по размер, но частично, първо с оглед наведеното възражение по първата фактура № ***г. с отчетен период 04.02.2021г. – 27.05.2022г., и второ с оглед наведеното от особения представител възражение за изтекла погасителна давност касателно претендираното вземане по втората фактура № ***г. на стойност 17,38лв. за потребени ВиК услуги за периода 28.05.2022г.-31.07.2022г. и сумата от 6,44лв.-мораторна лихва за периода 25.11.2022г.-02.11.2025г..

Действително както се установява задължението е възникнало, но е погасено по давност, тъй като се касае за вземания за периодични плащания, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Не се възприема и от настоящия съдебен състав становището на ищеца, че давността започва да тече от датата на издаване на фактурата за потребената вода, обосновано с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество. Това становище е неоснователно, тъй като правните норми, които уреждат института на погасителната давност, включително началния й момент, имат императивен характер, като на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тази разпоредба е нормативен израз на принципа, че началото на погасителната давност е моментът, в който възниква правото на иск в материален смисъл. Настоящият съдебен състав споделя становището, че не може да се допусне началният момент на погасителната давност да зависи от волята на носителя на субективното право, защото по този начин би се създала възможност за отлагането й/какъвто е настоящия случай/, а законодателят не допуска тя да бъде скъсяване или удължавана по желание на страните по правоотношението. Още повече, че в конкретния/и пореден случай/ ищецът е нарушил чл. 33, ал. 1 от общите условия, който предвижда издаването на ежемесечни фактури както при наличие на консумация, така и при служебно начисляване. След като ищецът не е начислил служебно суми на основание чл. 23, ал. 3 от общите условия, съответно не е издавал фактури, то той не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение. С правилото на чл. 33, ла. 2 от ОУ се дава възможност на кредитора да определи падежа на задължението, като издаде фактура, но тази разпоредба не следва да се тълкува в разрез с хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД/ при тълкуване в противоречие следва да се съобрази разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗНА като се приложи нормата от по-висок ранг/.

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a352044-d30d-4565-a8a8-0452dd976420