Решение № 202 от 25.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000120 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му са три на брой жалби.

Първата от тях е с вх. № № 268788 от дата 27.09.2021 г. на Сз ОС.

Подадена е от „К. - Т.К.К.” АД, ЕИК *********, гр. С.З. с предишно наименование „Т.К.К.” АД против постановеното от С. окръжен съд по т. дело № 318 от 2019 г. решение № 260306 от 01.09.2021 г. поправено с решение № 260090 от 03.08.2022 г. в частта, с която се:

- ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 г. между „Т.К.К.” АД, ЕИК ********* и „Х.Б.У. - К.“ ЕООД, ЕИК ******** преобразувано чрез прекратяване без ликвидация и вливане в „Б.“ ЕООД, извършено по реда на чл.262 от ТЗ.

- ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.К.К.” АД, ЕИК *********, гр. К. против „Б.” ЕООД, гр. К., ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение в размер на 180 699,87 лв. за нарушение /неизпълнение/ на чл.28 от Договора за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 г., изразяващо се в разрешаване ползването на водопровода от лице, което не е съдружник - „З. 1 ****“ ООД, без съгласието и въпреки противопоставянето на „Т.К.К.” АД.

- ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.К.К.” АД, ЕИК *********, гр. К. против „Б.” ЕООД, гр. К., ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение в размер 5 000 лв. съставляващи част от общо дължимите на 180 699,87 лв. за нарушение/неизпълнение/ на чл.26 от Договора за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 г., изразяващо се в разпореждане с участието на „Х.Б.У. - К.“ ЕООД в Договора за гражданско дружество, извършено чрез осъщественото преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението в частта прогласяваща нищожността на договора и се иска обезсилването й. Излагат се и доводи за неправилност на решението в частта отхвърляща двата осъдителни иска, иска се отмяната й и постановяване на друго уважаващо същите.

Втората жалба е с вх. № 269584 от 02.11.2021 г. на Сз ОС.

Тя също е против постановеното от С. окръжен съд по т. дело № 318 от 2019 г. решение № 260306 от 01.09.2021 г. поправено с решение № 260090 от 03.08.2022 г. Подадена е от „Б.” ЕООД, гр. К., ЕИК *********. С нея решението се обжалва в частта, с която „Б.” ЕООД, гр. К., ЕИК ********* се осъжда да заплати на „Т.К.К.” АД, ЕИК *********, гр. К. сумата от 60 233, 29 лв. представляваща компенсаторно обезщетение за даденото от „Т.К.К.” АД /стойността на реконструкция на водопровода от помпената станция до Сондаж №К-3 в гр.К./ по нищожен Договор за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 г. между „Т.К.К.” АД и „Х.Б.У. - К.“ ЕООД, преобразувано чрез прекратяване без ликвидация и вливане в „Б.“ ЕООД, извършено по реда на чл.262 от ТЗ .

В нея се оспорват изводите на съда касаещи вземането на ответника предмет на направеното от него възражение за прихващане. Говори се за недопустимост, респ. неправилност на решението. Иска се то да бъде обезсилено с произтичащите от това законни последици, респ. отменено и постановено друго отхвърлящо иска поради погасяване на претендираното с него вземане чрез прихващане.

Първоначално по тези две жалби е било образувано в.т. дело № 681/2022 г. по описа на ПАС.

2

Същото е приключило с акт отменящ постановено от С. окръжен съд по т. дело № 318 от 2019 г. решение № 260090 от 03.08.2022 г. в частта имаща характер на определение, с която е оставено без уважение искането на „Т.К.К.” АД, ЕИК *********, гр. К. за постановяване на допълнително решение и делото е било върнато за постановяване на такова. Съответно производството по споменатите по- горе две въззивни жалби е било прекратено и те са били върнати на Сз ОС за изпращането им за разглеждане от ПАС след приключване на производството по чл. 250 от ГПК.

Това е станало с постановяването на решение № 260122 от 12.12.2022 г.

С него е ОТХВЪРЛЕН искът за осъждането на „Б.” ЕООД, гр. К., ЕИК ********* да заплати на „Т.К.К.” АД, ЕИК *********, гр. К. обезщетение в размер на 60 233, 29 лв., като част от общо дължимите 180 699, 87 лв. равняващи се на тройния размер на равностойността на вложените от ищеца по договора 60 233, 29 лв., което се претендира поради неизпълнението на чл.27 от договора, изразяващо се в разпореждане с извършените от „Х.Б.У. К.“ ЕООД вноски (трасето на съществуващия водопровод с водопроводна арматура /тръби, съединяващи части и други/, както и неговите отклонения), извършено чрез осъщественото преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник.

Недоволен от това решение е останал „Т.К.К.” АД, ЕИК *********, гр.

К. и е подал въззивна жалба вх. № 260099 от 17.01.2023 г.

В нея се излагат доводи за неправилност на решението иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.

Всяка от страните изразила становище за неоснователност на изходящите от другата жалби.

Съдът след като се запозна с решенията предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

С исковата молба станала причина за образуване на т. дело № 318/2019 г. по описа на Ст ОС от страна на „Т.К.К.” АД против „Б.“ ЕООД са били предявени три обективно съединени осъдителни иска базиращи се на доводи за неизпълнение на задължения от страна на ответника по сключен на 26.

02.2016 г. договор за гражданско дружество между „Т.К.К.” АД и преобразуваното чрез прекратяване без ликвидация и вливане в „Б.“ ЕООД 3 търговско дружество „Х.Б.У. - К.“ ЕООД.

С първия се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение от 180 699, 87 лв. равняващо се на тройния размер на равностойността на вложените от ищеца по договора 60 233, 29 лв.

Пораждането в патримониума му на това вземане се свързва с уговорка в чл.

29 от договора, че при неизпълнение на определени задължения от единия съдружник, то другия има право на обезщетение равняващо се на тройния размер на внесеното за общо ползване имущество. По отношение на самото неизпълнение е посочено, че то следва от уговорка в чл. 28 от договора за гражданско дружество и се изразява в разрешаване ползването на водопровода от лице, което не е съдружник - „З. - ****“ ООД, без съгласието и въпреки противопоставянето на „Т.К.К.” АД.

С вторият иск се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв., като част от общо дължимите 180 699, 87 лв., равняващи се на тройния размер на равностойността на вложените от ищеца по договора 60 233, 29 лв. Пораждането в патримониума му на това вземане се свързва с уговорка в чл. 29 от договора, че при неизпълнение на определени задължения от единия съдружник, то другия има има право на обезщетение равняващо се на тройния размер на внесеното за общо ползване имущество. По отношение на самото неизпълнение е посочено, че то следва от уговорка в чл. 27 от договора за гражданско дружество и се изразява в разпореждане с извършените от „Х.Б.У. - К.“ ЕООД вноски (трасето на съществуващия водопровод с водопроводна арматура /тръби, съединяващи части и други/, както и неговите отклонения), извършено чрез осъщественото преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник.

С третият иск се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв., като част от общо дължимите 180 699, 87 лв., равняващи се на тройния размер на равностойността на вложените от ищеца по договора 60 233, 29 лв. Пораждането в патримониума на ищеца на това вземане се също свързва с уговорка в чл. 29 от договора, че при неизпълнение на определени задължения от единия съдружник, то другия има има право на обезщетение равняващо се на тройния размер на внесеното за общо ползване имущество. По отношение на самото неизпълнение е посочено, че то следва от уговорка в чл. 26 от договора за гражданско 4 дружество и се изразява в разпореждане с участието на „Х.Б.У. - К.“ ЕООД в Договора за гражданско дружество, извършено чрез осъщественото преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник.

В отговора на исковата молба, ответникът не е оспорил обстоятелството, че е правоприемник на „Х.Б.У. - К.“ ЕООД с оглед осъществена процедура по чл. 262 от ТЗ. Оспорени са обаче останалите правни и фактически твърдения в исковата молба и на тази база дължимостта на исковите суми.

В тази връзка на първо место е възразено, че процесният договор за гражданско дружество е нищожен поради противоречието му на закона и липса на съгласие.

Противоречието на закона се извежда от разпоредбата на чл. 51а, ал. 2 от ЗОС действаща към момента на сключването му. Посочено е, че съгласно същата общината и търговски дружества с повече от 50 % общинско участие в капитала могат да участват в граждански дружества или да сключват договори за съвестна дейност само с лица определени по реда на чл. 33-39 от Закона за публично –частното партньорство. В случая едноличен собственик на капитала на „Х.Б.У. - К.“ ЕООД била Община К., а процедурата по чл. 3339 от ЗПЧП не била проведена.

Ответникът твърди и че не била спазена и разпоредбата на чл. 21, ал.1, т. 8 от Наредба № 19 на Общински съвет К. предвиждаща, че решение за участие в други дружества следва да се вземе от Общински съвет К., който упражнява правата на Едноличния собственик на капитала. В случая такова решение липсвало, което правило договорът сключен в нарушение на закона, а и при липса на съгласие.

Освен възражение за нищожност на договора за гражданско дружество в отговора е посочено, че от страна на ответника в качеството му на правоприемник на „Х.Б.У. - К.“ ЕООД не е извършено или допуснато нарушение на порцесиня договор за гражданско дружество.

В тази връзка се твърди, че водопроводът описан в договора е само част от цялата водопроводна мрежа притежавана от „Х.Б.У. - К.“ ЕООД към момента на сключването му, по която се е отвеждала минерална ода от Сондаж № К-3 , с. О. до крайните потребители на минерална вода. Твърди се, че ищецът е извършил реконструкция само на частта от мрежата отвеждаща 5 минерална вода до неговия обект-хотел К.. На другата част, която не била предмет на договора ремонтът бил извършен от ответника, респ. влялото се в него дружество.

Твърди се също, че той никога не е давал изрично или мълчаливо съгласие за присъединяване на обект на трето лице-„З. - ****“ ООД.

По отношение на вливането на „Х.Б.У. - К.“ ЕООД се сочи, че с него не е извършено разпореждане с участието в гражданското дружество, нито пък с внесените за общо ползване активи.

Изразено е и становище за прекомерност на претендираните обезщетения, а и е оспорено твърдението, че ищецът е извършил реконструкция на водопровода на стойност 60 233, 29 лв.

В ДИМ на първо место е оспорено, че вложеното от ищеца е само за реконструиране на частта от водопровода осигуряваща собственото му водоползване. Уточнено е че вложените разходи касаят цялото трасе на водопровода, по което се отвежда вода до всички ползватели.

Посочено е също, че в исковата молба се говори за договор за гражданско дружество поради това, че така бил наименуван документът, в който страните обективирали волята си. Определяне характерът на договора, т.е. дали е такъв за гражданско дружество, съвместна дейност, изработка и т.н. според ищеца било въпрос на правна квалификация на база уговорките в него. Изразено е категорично становище, че същият не е нищожен поради противоречието му със закона или липса на съгласие. В тази връзка е посочено, че липсата на решение на ЕСК не било обстоятелство, което да повлияе на валидността на сключения договор с оглед приетото в т. 1 от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че според ТЗ единствените ограничения в представителната власт на управителя на дружество с ограничена отговорност били предвидени в чл. 141, ал.2 от ТЗ. Изразено е и становище, че процесната сдЕ. е търговска и по тази причина се подчинява на правилата предвидени в чл. 293 и 301 от ТЗ. В тази връзка се твърди, че ответникът, а преди това праводателят му са приемали изпълнението на ищеца по този договор, потвърждавали са го и са изпълнявали същия със съгласието или знанието на ЕСК.