Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1514 от 07.12.2011, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1582/2005
Вид
Решение № 1514
Подписан
07.12.2011
Състав
СВЕТЛА ВЕЛИЧКОВА ПЕНЕВА, МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 07 декември 2011 г.

ВАРНА

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА

ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕН СЛАВОВ

РОСИЦА СТАНЧЕВА при участието на секретаря А.И., като изслуша докладваното от съдия Светла Пенева въззивно дело № 1582 по описа за 2005 година на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от Т.К.Т. като единствен наследник на починалия в хода на производството негов брат А. К.

Д. против решение от 10.06.2005 г., постановено по гражданско дело № 8877 по описа за 2003 г. на десети състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на А. Д. срещу В.Н.Ф. и З.Й. Д. за предаване владението върху ¼ идеална част от втория етаж на сградата, находяща се в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м при граници: имоти с №№ V-3,4; ІІІ-22; V-1, представляващо имот пл.№ 3 в квартал 4 на осми подрайон на град Варна – ул.

Драгоман № 19, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за втория етаж; в частта, с която е отхвърлен иска на А. Д. срещу В.Н.Ф. за заплащане на сума в размер на 10 000 лева, представляваща припадащата се на ищеца част, в качеството му на съсобственик на ½ идеална част, от получаваните наеми за процесния имот за периода месец март 1995 г. – месец януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 от Закона за собствеността /ЗС/; в частта, с която е отхвърлен иска на А. Д.срещу З.Й. Д. за заплащане на сума в размер на 5 000 лева, представляваща припадащата се на ищеца част, в качеството му на ползвател на ¼ идеална част, от получаваните наеми за процесния имот за периода месец март 1995 г. – месец януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 във връзка с член 111, алинея 1 от ЗС.

В жалбата и в последващи многобройни изложения се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение.

Иска се отмяна на обжалваните части на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

Срещу решението е депозирана в срок и въззивна жалба от В.Н.Ф. и З.Й. Д. в частта му, с която същите са осъдени да предадат владението върху ¾ идеални части от втория етаж на сградата, находяща се в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м при граници: имоти с №№ V-3,4;

ІІІ-22; V-1, представляващо имот пл.№ 3 в квартал 4 на осми подрайон на град Варна – ул. Драгоман № 19, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за втория етаж, на основание член 108 от ЗС. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което изцяло да бъде отхвърлена исковата претенция. В съдебно заседание поддържат жалбата си и подробно изразеното по нея становище чрез пълномощника си. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

С влезли в сила определения № 677 от 20.02.2009 г. и

№ 1003 от 23.03.2009 г., постановени по настоящото дело, на основание член 203, алинея 1 от ГПК /отменен/ е прекратено въззивното производство по жалбата на Т.Т. като наследник на А. К. Д. против решение от 10.06.2005 г., постановено по гражданско дело № 8877/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание член 108 от ЗС за ¼ идеална част от втория жилищен етаж на сградата в град Варна – ул. Драгоман № 19, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание член 30, алинея 3 от ЗС за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща припадащата се на ищеца част, в качеството му на съсобственик на ½ идеална част, от получаваните наеми за процесния имот за периода месец март 1995 г. – месец януари 2004 г.

Видно от молбата на Т.К.Т. /лист 377 от въззивното дело/, депозирана в деловодството на Окръжен съд – Варна на 11.03.2009 г. е, че същият оттегля изцяло въззивната си жалба по делото – „както за ¼ идеална част от втория етаж, така и исковете за сума 10 000 лева, представляваща припадащата се част в качеството на съсобственик на ½ идеална част от получаваните наеми за процесния етаж в периода март 1995 г. – януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 от ЗС, така и иска за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща припадащата се част в качеството на ползвател на ¼ идеална част от получаваните наеми за процесния етаж в периода март 1995 г. – януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 във връзка с член 111, алинея 1 от ЗС.

Не е налице произнасяне на съда по оттеглянето на въззивната жалба, касаеща частта от решението по иска за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща припадащата се част в качеството на ползвател на ¼ идеална част от получаваните наеми за процесния етаж в периода март 1995 г. – януари 2004 г. на основание член 30, алинея 3 във връзка с член 111, алинея 1 от ЗС. В тази връзка следва да се съобрази изявлението на Т.Т. в съдебно заседание, проведено на 07.11.2011 г., с което същият заявява, че се е отказал от жалбата, обжалват само ответниците по иска. С оглед на това негово изрично заявление съдът го е вписал като въззиваема страна с оглед разглеждането на делото само по въззивната жалба на ответниците. С оглед на това настоящият състав на въззивния съд намира, че на основание член 203, алинея 1 от ГПК /отменен/ следва да прекрати производството по въззивната жалба на Т.К.Т. и досежно тази част на обжалваното решение.

В исковата си и последващи уточняващи молби ищецът твърди, че е собственик на ½ идеална част от втория жилищен етаж на сградата в град Варна – ул. Драгоман № 19, който е придобил по замяна през 1980 г. преди брака му с ответницата З.Й., а върху другата ½ идеална част от процесния имот има запазено право на ползване съобразно нотариален акт /НА/ № 29 от 19.08.1992 г. Сочи, че целият втори етаж е зает от наематели, настанени от ответника В.Ф., и иска освобождаването и предаване на владението.

Ответниците оспорват исковете, като твърдят, че процесният имот е изцяло индивидуална собственост на В.Ф. съобразно извършени в негова полза транслативни сделки от страна на ищеца и ответницата. Не се оспорва, че ищецът има учредено право на ползване върху ¼ идеална част от втория етаж, но се излага, че същият ползва самостоятелно третия етаж съобразно учреденото му право на ползване върху ¼ от него. Сочи се, че поради обстоятелството, че целият втори етаж се отдава под наем, то А. Д. получава припадащата му се ¼ част от наемите. Твърди се, че ищецът не е отправял покана за заплащане на обезщетение за ползване на втория етаж, за да бъде то дължимо.

Видно е от влязлото в сила решение по бракоразводното дело между А. К. Д. и З.Й. Д., че след развода същата ще носи предбрачното си фамилно име З..

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 188, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс /отменен/, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от А. К. Д., заместен в хода на процеса поради смъртта му от Т.К.Т., при условията на обективно и субективно съединяване следните искове:

1/ По член 108 от ЗС за предаване владението на

½ идеална част върху описания по-горе недвижим имот при наведени твърдения за придобиването му в лична собственост чрез замяна, обективирана в НА № 10 от 17.11.1980 г., том ІV, н.д. № 3139/1980 г. на варненски нотариус /ВН/;

2/ По член 108 от ЗС във връзка с член 56 и член 111 от ЗС за предаване владението върху другата ½ идеална част върху описания по-горе недвижим имот в качеството му на притежател на ограничено вещно право на ползване, учредено на А. Д. с НА № 29 от 1992 г.

За основателното провеждане на ревандикационния иск в тежест на ищеца е да установи наличието на предвидените в член 108 от ЗС предпоставки: че е собственик на твърдяното придобивно основание и че ответниците владеят спорния имот без основание. Посочените факти трябва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на спора

Няма спор между страните по следните факти:

1/ Че бракът между А. К. Д. и З.Й. Д. е сключен на

28.02.1983 г. и е прекратен чрез развод с влязло в сила решение, постановено на 09.04.2004 г. по гражд.д. № 942/2003 г. на Районен съд – Варна;

2/ Че с НА № 29 от 19.08.1992 г., с който А. К. Д. със съгласието на съпругата си З.Й. Д. е продал на В.Н.Ф. 1/8 идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м, находящо се в град Варна - ул. Проф.А.Златаров /сега Драгоман/ № 19 , съставляващо парцел № 3 по плана на 8 подрайон, ведно с 1/2 идеална част от жилищна сграда, разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място, продавачите са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си;

3/ Че фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците.

Съгласно приложеното заверено копие на НА № 10 от 17.11.1980 г., том IX, дело № 3139/1980 г. на ВН /лист 25 от първоинстанционното дело/ А. К. Д. е прехвърлил на Е. П. в замяна недвижим имот - 6/13 идеални части от вилно място, цялото с площ от 1300 кв.м, находящо се в град Варна – местност Траката № 4, съставляващо парцел IV-1632 по плана на града, ведно с целия втори етаж от построената сграда и едно избено помещение, а последната е прехвърлила на А. Д. в замяна свой недвижим имот - ¼ идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м, находящо се в град Варна - ул.

Проф.А.Златаров /сега Драгоман/ № 19, съставляващо парцел № V-2,3 от кв.4, по плана на 8 подрайон на града, ведно с жилищна сграда, разположена на втори етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/4 идеална част от подобренията в дворното място.

На основание член 13, алинея 2, изречение първо от

Семейния кодекс /СК/ от 1968 г., който понастоящем е отменен, имотът е станал лична собственост на А. Д., тъй като ищецът и З.Й.З. са сключили граждански брак на 28.02.1983 г.

Видно от НА №

41 от 07.03.1983 г., том III, дело № 791/1983 г. на ВН /лист 26 от първоинстанционното дело /А. К. Д. е продал на съпругата си З.Й.

Димчева следния свой собствен недвижим имот - 1/8 идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м, находящо се в град Варна - ул. Проф.А.Златаров /сега Драгоман/ № 19, съставляващо парцел № 3 по плана на 8 подрайон, ведно с 1/2 идеална част от жилищна сграда, разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място.

Към момента на тази сделка е действал СК от 1968 г.

/понастоящем отменен/. При неговото действие разпореждания на единия съпруг с личното си имущество спрямо другия съпруг са допустими, въпреки че това не е изрично посочено. Това становище обаче е възприето както от доктрината, така и от съдебната практика. В този смисъл е Постановление № 4 от 03.08.1983 г. на Пленум на ВС, в което се казва, че доколкото за този вид разпореждания няма уредба в член 13 и член 14 от СК от 1968 г., се прилагат общите правила на Закона за задълженията и договорите. Съгласно член 9, алинея 1 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на закона и на морала. Член 14, алинея 2 от СК /1968 г./ не позволява съпрузите да се разпореждат с бъдещия си дял от съпружеската им имуществена общност или с част от него както в полза на трети лица, така и в полза на другия съпруг. Пленумът на Върховния съд с постановление № 5 от 1972 г., точка 6, е дал разяснения в смисъл, че са нищожни договорите между съпрузи, чрез които се намаляват имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях. Трябва да се приеме, че и договорите, сключени между съпрузите, с които се прехвърля имущество - съпружеска имуществена общност, или бъдещият дял на единия в полза на другия съпруг срещу задължение за издръжка и гледане, са нищожни. Договорите за разпореждане от единия съпруг с имущество - негова индивидуална собственост, не са уредени в СК от 1968 г., освен ограничението по член 13, алинея 5, с което се изисква, ако имуществото е жилище на семейството, прехвърлянето да може да стане със съгласието на другия съпруг, а при липса на такова - с разрешение на районния съдия, когато сделката е в интерес на децата и семейството. Други ограничения за разпореждане от всеки от съпрузите с имущество - негова индивидуална собственост, в законите не се съдържат. Няма законови ограничения и за разпореждане в полза на другия съпруг. В член 15, алинея 1, точка 1 от Закона за собствеността на гражданите изрично е указано, че сделките между съпрузи за прехвърляне на право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти - индивидуална собственост на единия от тях, се извършват без посредничеството на общинския народен съвет. Това показва, че съпрузите могат да сключат помежду си договори за разпореждане с имущество - индивидуална собственост на единия от тях. В ЗС, раздел V „Ограничения на собствеността” също не се съдържат разпоредби, забраняващи разпореждане от единия съпруг в полза на другия с имущество - негова индивидуална собственост. Ако съпругът прехвърли идеална част от лично имущество на другия съпруг, между двамата ще възникне обикновена съсобственост в идеални части. Но ако съпругът прехвърли на другия съпруг лично имущество по възмезден способ, какъвто е настоящия случай, то, за да стане това имущество лична собственост трябва да е придобито само срещу лични средства по смисъла на СК. Такива доводи не са наведени от ответницата З.З., поради което и настоящия състав на съда приема, че така придобитата идеална част от имотите е станала съпружеска имуществена общност /СИО/ между А. и З. Д..