Определение № 67 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. София, 15.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Н.а

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000503392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 31.07.2023 г., подадена по пощата на 28.07.2023 г., на синдика на „Ню Геймс“ АД срещу разпореждането от 6.07.2023 г. по т. д. № 2866/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел предявеният иск по чл. 135 ЗЗД за недопустим. Сочи се, че ищецът не е атакувал валидността на процесния договор за цесия, нито е отричал нейното основание. Поддържа се, че противно на приетото от съда липсата на основание на сделката не винаги водела до нейната нищожност, а можело да доведе и до други последици – унищожаемост, разваляне на договора, възражение за неизпълнен договор и др. Твърди се и, че цесията може да има различни основания, вкл. и да бъде безвъзмездна, като наличието на основание се презюмира /чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът „Табако Трейд“ ООД в писмения отговор на процесуалния му представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от синдика на „Ню Геймс“ АД с искова молба от 30.12.2021 г. срещу „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ и „Табако Трейд“ ООД, с което са предявени: 1) искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на три договора за цесия от 26.02.2020 г., с които първият ответник е прехвърлил на втория 1 ответник вземания, и 2) искове за връщане в масата на несъстоятелността на всичко, което е получил „Табако Трейд“ ООД във връзка със същите договори.

В исковата молба се твърди, че спрямо „Ню Геймс“ АД на осн. чл. 630, ал. 1 и 2 ТЗ е открито производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособност 27.02.2020 г., по молба на кредитор от 21.04.2020 г. На 26.02.2020 г. ответниците сключили три договори за цесия, с които „Ню Геймс“ АД прехвърлило на „Табако Трейд“ ООД вземане спрямо „Български пощи“ АД в размер на 1 470 642,11 лв., вземане спрямо „Лафка Маркет“ АД в размер на 695 623,16 лв. и вземане спрямо „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ЕООД в размер на 1 850 425,73 лв. В договорите било записано, че вземанията се прехвърлят като „даване вместо изпълнение“ – срещу погасяване в съответната част на парични вземания на цесионера спрямо цедента. Твърди се, че тези насрещни вземания на цесионера не били доказани – по възникване, съществуване, размер и изискуемост, поради което извършеното цедиране било недействително. Твърди се, че единствената облигационна обвързаност между ответниците била по силата на договор от 23.12.2014 г., изменен с допълнителни споразумения от 14.11.2017 г. и 2.07.2018 г., като на това основание ответникът „Табако Трейд“ ООД предявил вземания по реда на чл. 685 ТЗ в производството по несъстоятелност на другия ответник, които вземания не били приети от синдика, срещу което било подадено възражение и процедурата не била приключила. Тъй като погасяването на същите вземания било уговорено като насрещна престация по договорите за цесия, то реално цедентът не бил получи насрещна престация. Поради това с цесиите първият ответник намалил активите си, увреждайки кредиторите на несъстоятелността.

В отговора на исковата молба от 4.02.2022 г. ответникът „Табако Трейд“ ООД наред с другото е оспорил и допустимостта на исковете по чл. 135 ЗЗД поради липса на правен интерес, доколкото ако исковете бъдат уважени, то и уговорената в договорите за цесия редукция на задълженията на цедента спрямо цесионера ще бъде отменена и със същата сума ще се увеличи пасива на масата на несъстоятелността, с което ще се увредят кредиторите. Поддържа се и, че в договорите за цесии е уговорено даване вместо изпълнение, което принципно не може да бъде атакувано по реда на чл. 135 ЗЗД, а освен това то поражда действие от събиране на прехвърленото вземане съобразно чл. 65, ал. 3 ЗЗД, което до момента не било сторено, а и цесиите не били съобщени на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В допълнителната искова молба от 2.03.2022 г. ищецът е заявил, че има правен интерес от предявените отменителни искове, който при конститувните искове се презумирал.

Делото е разгледано в открити заседания на 4.11.2022 г., 2.12.2022 г., 3.02.2023 г. и 17.02.2023 г., в последното от които е обявено за решаване. В първото заседание на 4.11.2022 г. е изготвен доклад по чл. 146 ГПК, в който е извършено следното разпределение на тежестта на доказване: 1) по исковете по чл. 135 ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже, че процесните договори за цесия увреждат кредиторите на несъстоятелността, както и, че е налице знание у двамата ответници за увреждане на кредиторите на несъстоятелността; и 2) 2 по обусловените искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ – в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил плащания във връзка с цедираните му процесни вземания и размера на получените суми.

С обжалваното разпореждане от 6.07.2023 г. съдът е отменил определението, с което е даден ход на устните състезания, и е върнал исковата молба и е прекратил производството.

Приел е, че процесните договори за цесия са каузални сделки, чието основание е погасяване в съответната част на задължения на цедента спрямо цесионера по договор от 23.12.2014 г.

Приел е, че искът е основан на твърдението, че този погасяван дълг не е съществувал към момента на цесията, нито по-късно, от което следвало, че се въвеждало твърдение за липсата на основание на договорите за цесия, което водело до тяхната нищожност съобразно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Прието е, че доколкото искът по чл. 135 ЗЗД по необходимост предпоставя твърдение за неговата действителност, то тези твърдения водели до неговата недопустимост, като на разположение на синдика са всички защитни средства спрямо нищожен договор, каквито не са предмет на настоящото дело.

Впоследствие и във връзка с искане на ответника „Табако Трейд“ ООД по реда на чл. 248 ГПК е допълнено разпореждането от 6.07.2023 г., като на ответника са присъдени разноски в размер на 12 600 лв.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на делото са отменителни искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от синдик по реда и в срока на чл. 649, ал. 1 ТЗ. Исковете са конститутивни, като те са допустими, когато: 1) са предвидени в закона /чл. 124, ал. 3 ГПК/, 2) са предявени от легитимирано лице – кредитор или друго оправомощено лице, и 3) налице е правен интерес от търсената правна промяна.

Процесуалната легитимация на кредитора е типична, поради което е достатъчно твърдението за такова качество /т.е. за притежанието на конкретно вземане срещу длъжника/, а установяването на липсата на това качество води до неоснователност на иска.

Легитимацията може и да е нетипична – от процесуален субституент, т.е. от лице, на което законът изрично предоставя подобно процесуално право, каквото представлява синдика на лице в несъстоятелност, който при исковете по чл. 649 ТЗ упражнява материални права на кредиторите на несъстоятелността. Що се отнася до правния интерес, то при конститутивните искове такъв интерес е налице винаги, освен ако търсената правна промяна вече е настъпила поради други юридически факти или ако тази промяна се поглъща от други правни последици. По тази причина се приема, че липсва интерес от отменителен иск, ако атакуваното правно действие е непротивопоставимо на ищеца на друго основание /напр. предходно наложени обезпечителни мерки/ или ако по съдебен ред е установена липсата на правен ефект на атакуваното действие /нищожност/ или отпадане с обратна сила на правния ефект /унищожаемост, разваляне/. Други обстоятелства не влияят на правния интерес за предявяване на отменителните искове.

3

В конкретния случай не се твърди и установява атакуваните договори за цесия да са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Ню Геймс“ АД на друго основание или да е обявена по съдебен ред спрямо същите лица нищожността на тези договори или те да са унищожени. По тази причина няма основание да се приеме, че липсва правен интерес за предявяването на тези искове, нито че те са недопустими на друго основание.

В тази връзка изложените от СГС съображения са ирелевантни към допустимостта на предявените искове. Вярно е, че относителна недействителност може да бъде обявена спрямо действителни договори, но липсата на тази предпоставка е относима към основателността на исковете, освен ако недействителността не е предходно установена със СПН. Евентуално установената при разглеждане на отменителните искове нищожност не е основание за отпадане на правния интерес и не води до недопустимост на същите, независимо по чия инициатива съдът е разгледал този въпрос – на страна по делото или служебно.

Същевременно, съдът не може да прекратява производството с доводи, че самият ищец е навел в исковата молба твърдения, които като резултат водели до нищожност на атакуваните договори. Независимо от доводите ищецът не е поддържал, че договорите са нищожни, а напротив – със същите фактически твърдения е обосновавал наличието на основание по чл.

135 ЗЗД. Ако според съда тези твърдения водят до друг правен резултат, то тогава може да се приеме, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, което налага това противоречие да се отстрани по реда на чл. 129 ГПК, а не директно да се прекратява производството по реда на чл. 130 ГПК. Не е невъзможно след подобно уточняване на исковите претенции да се окаже, че са предявени както искове за нищожност, така и евентуални отменителни искове. Отделен е въпросът, че в доклада по чл. 146 ГПК съдът не е разпределял тежестта на доказване за обстоятелството, заради което е приел липса на основание на договорите за цесия /съществуването на дълга, за чието погасяване са били сключени договорите/.

С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени. Следва да се отмени и акцесорното определение по чл.

248 ГПК, тъй като при отговорността за разноски е обусловена от резултата от основния спор.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 6.07.2023 г. по т. д. № 2866/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството.

ОТМЕНЯ определението от 31.10.2023 г. по т. д. № 2866/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5