Решение № 291 от 06.09.2023, Районен съд - Червен бряг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. гр. Червен бряг, 06.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100134 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК В РС – Червен бряг е постъпило искова молба от взискателя по ч.гр.д. № 758/2022 г. по описа на ЧРС – „***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** с ЛНЧ ***, заедно с *** с ЛНЧ *** – Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв.

С. В. М. – САК, със съдебен адрес: *** (с предишно наименование „***“ ЕАД) срещу П. Г.

Т., с ЕГН ********** и адрес: *** за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. В исковата молба се твърди, че на *** г. е сключил с ответницата П. Г. Т. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от *** г., с който последната е избрала абонаментен план Тотал+ 40.99 лв. с промоционален месечен абонамент в размер на 36.99 лв., със срок на действие от 24 месеца, като срока на договора изтича на 30.10.2021 г. На същата дата /*** г./ между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на които на ответницата било предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy А10 32GB Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 6.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 6.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Като абонат на дружеството ответникът получил мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена. На същата дата /*** г./ между страните бил сключен и договор за лизинг на базови аксесоари с телефонен номер 359897267110 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.27 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Твърди се още, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги 1 на обща стойност 337.09 лв., както и дължими лизингови вноски за период 05.11.-04.12.2020 г. в общ размер на 91,40 лв. фактурирани за пет последователни отчетни месеца, а именно: за месец юли 2020 г., за месец август 2020 г., за месец септември 2020 г., за месец октомври 2020 г. и за месец ноември 2020 г. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги била ангажирана договорната му отговорност чрез едностранно прекратяване на индивидуалните договори за ползваните абонаменти, считано от 05.12.2020 г. Във връзка с прекратяване на договора на ответника била начислена неустойка в размер на 236.20 лв., формирана, както следва: неустойка в размер на 122.50 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, и неустойка за ползване на устройство Samsung Galaxy А10 32GB Dual Blue в размер на 113.70 лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от абоната цена при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 758/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг. Тъй като ищецът получил указания за предявяване на иск за установяване на вземането, моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане.

Претендира присъждане на разноските в исковото производство. Ангажира писмени доказателства.

След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК процесуален представител на ответницата е връчено съобщение, като й е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, с който се оспорват част от претендираните суми, а именно тези за начислената неустойка с доводи, че липсват каквито и да е данни страната да е уведомявана за предсрочното прекратяване на договорите.

ИЩЕЦА – „***, редовно призован, представляващия и процесуалния представител не се явяват. В писмено становище заявяват, че поддържат иска Претендират разноски.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. С. Б. от ПлАК не се явява в съдебно заседание. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното: На *** г. между „***“ ЕАД в качеството на оператор и П. Г. Т. в качеството на потребител е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който операторът се е задължил да предостави на потребителя мобилни услуги за номер 359897267110. С декларация-съгласие от същата дата потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се задължава да 2 ги спазва. На *** г. между „***“ ЕАД и П. Г. Т. е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което потребителят е избрал стандартен месечен абонамент в размер на 40.99 лв. и промоционален месечен абонамент в размер на 36.99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, 10 000 МВ на месец мобилен интернет на максимално достижима скорост в БГ и зона ЕС в размер на и 300 минути към зона, със срок на действие от 24 месеца, като срока на договора изтича на 30.10.2021 г. На същата дата между „***“ ЕАД в качеството на лизингодател и П. Т. в качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство Samsung Galaxy А10 32GB Dual Blue, а лизингополучателят се е задължил да заплати на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 6.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 6.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. За предоставените мобилни услуги „***“ ЕАД е издал на потребителя: фактура № 7306566883/05.07.2020 г. за отчетен период от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г. на стойност 95.89 лв. с ДДС, фактура № 7307850526/05.08.2020 г. за отчетен период от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г. на стойност 168.96 лв. с ДДС, фактура № 7309262097/05.09.2020 г. за отчетен период от 05.08.2020 г. до 04.09.2020 г. на стойност 51.61 лв. с ДДС, фактура № 7310657592/05.10.2020 г. за отчетен период от 05.09.2020 г. до 04.10.2020 г. на стойност 6.00 лв. с ДДС и фактура № 7311963580/05.11.2020 г. за отчетен период 05.10.2020 до 04.11.2020 г. на стойност 16.43 лв. с ДДС. Като абонат на дружеството ответникът получил мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена. На същата дата /*** г./ между страните бил сключен и договор за лизинг на базови аксесоари с телефонен номер 359897267110 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.27 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Ответницата е потребила и не е заплатила мобилни услуги на обща стойност 337.09 лв., както и дължими лизингови вноски за период 05.11.-04.12.2020 г. в общ размер на 91,40 лв. фактурирани за пет последователни отчетни месеца, а именно: за месец юли 2020 г., за месец август 2020 г., за месец септември 2020 г., за месец октомври 2020 г. и за месец ноември 2020 г. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги била ангажирана договорната му отговорност чрез едностранно прекратяване на индивидуалните договори за ползваните абонаменти, считано от 05.12.2020 г. Във връзка с прекратяване на договора на ответника била начислена неустойка в размер на 236.20 лв., формирана, както следва: неустойка в размер на 122.50 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, и неустойка за ползване на устройство Samsung Galaxy А10 32GB Dual Blue в размер на 113.70 лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от абоната цена при предоставянето 3 му, съответстваща на оставащия срок на договора. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата били обединени и била издадена Фактура № 7313265780/05.12.2020 г. на стойност 664,69 лв. с вкл. ДДС. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 758/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна: Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани мобилни услуги, неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, обосновало правния интерес на ищеца от образуване на настоящето дело, като исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

По иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги: Основателността на този иск предполага между страните по делото да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, ищецът-оператор да е предоставил мобилни услуги на потребителя през исковия период и да е настъпил уговореният срок за плащане.

Съществуването на тези правнорелевантни факти не се оспорва от ответницата. Сключен е договор за мобилни услуги с „***“ ЕАД и последният е изпълнил поетото задължение да й предостави мобилни услуги. Последното се установява и от издадените от ищеца фактури за месечно потребление, неоспорени от нея, които установяват реалното потребление на мобилни услуги от телефонен номер ***. Поради това в тежест на ответницата се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните допълнителни услуги. Ответницата не твърди, нито сочи доказателства да е заплатила същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на ползваните мобилни услуги, установени с представените по делото фактури.

По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги: За уважаване на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по договора. Съгласно сключения на *** г. между страните договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него от *** г. в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни 4 абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. Заплащането на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия. По същество предсрочното прекратяване на договора представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. В този смисъл разпоредбите на чл. 19б и чл. 75 от Общите условия не предвиждат едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дават право на оператора да прекрати договора. Ищецът не твърди, нито по делото има доказателства ответникът да е уведомен писмено за разваляне на договора за мобилни услуги преди изтичането му на 03.10.2021 г. Исковата молба и приложенията към нея, а дори и заповедта за изпълнение са връчени на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК след изтичане на този срок, поради което не могат да предизвикат правните последици на развалянето. Следователно процесният договор за мобилни услуги не е предсрочно прекратен преди изтичане на 24-месечния срок, както твърди ищецът, респективно не е осъществен фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Поради това претенцията за неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.