Решение № 171 от 14.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002101095 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 244 от 03.11.2022г. по гр.д. № 42/2022г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260457 от 23.10.2021г. по гр.д. № 2776/2020г. на Врачански районен съд за отхвърляне на иска за делба, предявен от Т. Й. В. и И. З. Н.-Д. против Ю. П.

Д. относно апартамент - самостоятелен обект с идентификатор *****. по КККР на [населено място] в сграда, построена от ЖСК “К.“, на [улица], ет.4, ап.10, с площ 97,49 кв.м.

Касационната жалба е подадена от ищците Т. Й. В. и И. З. Н.-Д.. Поддържа се, че изводите на съда за придобиване идеалната част на Т. Й. В. по давност са неправилни, тъй като по делото не е доказано с какви действия съсобственикът Ю. Д. е променил държането на нейните части във владение.

Ответникът по касационната жалба Ю. Д. я оспорва .

Касационното обжалване е допуснато с определение №3772 от 28.11.2023г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правен въпрос, свързан с придобиването по давност на съсобствен имот, а именно: с какви действия съсобственикът следва да демонстрира намерението да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик; под каква форма следва да се изяви промяната на намерението за своене.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е иск за делба на апартамент в [населено място]. Жилището е закупено от 1 ищцата Т. В. и ответника Ю. Д. с нотариален акт от 29.10.2004г. за сумата 11 324 лв., като към този момент Ю. Д. е в брак с ищцата И. Н.-Д.. Бракът е сключен през 1996г. и е прекратен през 2011г. Ответникът Ю. Д. претендира липса на съсобственост поради придобиване на имота изцяло с негови лични средства, както и поради изтекла придобивна давност.

За доказване възраженията на ответника са събрани доказателства, от които е видно, че Ю.

Д. е бил член-кооператор в ЖСК “К.-2“ отпреди брака и е напуснал през 2005г. като на негово място е приета сестра му С. Д., за което тя му е заплатила 20 000лв. през 2004г. За прехвърлянето на членствените права и за заплащането на сумата 20 000лв. са събрани както гласни доказателства - показанията на С. Д., В. А. и С. Д., така и писмени доказателства разписка от 06.10.2004г. за получени от ответника 12 000лв. от сестра му, данни за извършен банков превод на 8 000лв. от сметка на С. Д. по сметка на Ю. Д. на 07.10.2004г.

Свидетелката С. Д. сочи, че с платените от нея 20 000лв. брат й закупил процесния апартамент и извършил подмяна на дограмата в него. В същата насока са и показанията на други двама свидетели, посочени по-горе. Тези доказателства не са оспорени от ищците и насрещни доказателства от тях не са ангажирани. Поради това въззивният съд е приел, че плащането на цената на жилището действително е извършено с лични средства на ответника Ю. Д., получени от продажбата на членственото му право в ЖСК, което е лично имуществено право по смисъла на чл. 20, ал.1 СК/отм./. Установено е също, че малко след закупуването на процесния имот, през 2005г. ищцата И. е заминала да живее в Италия, а 2-3 години след нея заминала и ищцата Т., заедно с роденото от брака на Ю. и И. дете. Според свидетелите, след заминаването на ищците за Италия в имота останал само Ю. и единствено той го ползва. Показанията на свидетелите по отношение на заминаването на ищците в чужбина се подкрепят от представените по делото нотариално заверени декларации от 29.05.2006г. и от 30.05.2008г., пълномощно от 29.05.2006г., удостоверение за присвояване на данъчен идентификационен номер от 22.04.2008г., издадено от италианските власти.

При тези фактически обстоятелства съдът е посочил, че имотът е придобит възмездно в съсобственост между Ю. Д. и Т. В. при равни права, по време на брака на Ю. Д. с И. Д..

Съдът е приел за основателно възражението за преобразуване на лично имущество по отношение на придобитата от Ю. Д. 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. Установено е плащането на цялата покупна цена от него с лични средства от продажба на членственото му право в ЖСК, за които е опровергана презумпцията на чл. 19, ал.3 СК за съвместен принос. Събраните писмени и гласни доказателства еднопосочно и безпротиворечиво установяват, че ответникът е продал на сестра си членствените си права в ЖСК „К.“, при което получените от нея 20 000 лв. непосредствено преди сключването на договора за покупко-продажба от 29.10.2004г. са използвани за плащане на покупната цена на спорния апартамент. Съдът е уточнил, че пълна трансформация на лично имущество съществува единствено в имуществените отношения между ответника Ю. и ищцата И., така че уваженото възражение на ответника не засяга придобитата от ищцата Т. В. 1/2 ид.ч. По силата на договора тя е придобила собствеността, без значение дали цената е заплатена с нейни средства или с такива на ответника. Следователно по отношение на спорния имот е 2 възникнала съсобственост при равни права единствено между ищцата Т. В. и ответника Ю.

Д..

Възражението за придобиване на частта на Т. В. по давност съдът също е намерил за основателно. Посочил е, че за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение и тези действия да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В случая е установено, че след закупуването на имота през 2004г. страните живеели заедно в него, но около 2-3 години след това двете ищци напуснали страната и трайно се установили да живеят в Италия, а ответникът останал в имота и заживял самостоятелно в него и го стопанисвал изцяло. Последвал и развод между съпрузите. При тези данни съдът е счел, че установената от ответника Ю. Д. самостоятелна власт върху имота, постоянното живеене в него със знанието и без възражение на другия съсобственик Т. В., липсата на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имота и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, следва да се приемат за действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. В този смисъл съдът е препратил към мотивите на т.1 от ППВС №6/74г. и е посочил, че тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни, възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Не е необходимо дори отношенията между съсобствениците да са се влошили и да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другия съсобственик във владение за себе си. Съществено е, че действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост, са изявени пред другия съсобственик по начин, че да може да разбере, че имота се свои изцяло от ответника, който упражнява и фактическа власт върху него. По тези съображения въззивният съд е приел, че ответникът е придобил по давност частта на ищцата Т. В. от имота и е станал негов изключителен собственик, поради което искът за делба подлежи на отхвърляне.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Правният въпрос е: с какви действия съсобственикът следва да демонстрира намерението да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик; респ. под каква форма следва да се изяви промяната на намерението за своене. В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 50087 от 19.10.2022г. по гр.д. № 3914/2021г. на II г.о. и Решение № 74 от 24.06.2015г. по гр.д. № 6277/2014г. на I г.о. се приема, че съсобственикът, който владее цялата вещ, е необходимо да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност; действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици; тези действия следва да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им.

3

По касационната жалба.

Въззивното решение е постановено в отклонение от горепосочената практика. Не могат да бъдат възприети и не кореспондират с доказателствата изводите на съда, че е установена от Ю. Д. самостоятелна власт върху имота, че той постоянно живее в него със знанието на другия съсобственик Т. В. и че при липсата на спорове относно ползването на имота и на претенции по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, следва да се приеме, че са налице действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си.

Поддържаната от ответника теза, че е установил самостоятелна фактическа власт върху жилището още от самото му придобиване през 2004г. не е подкрепена от доказателствата и е отречена от съда. Съдът е приел за установено от свидетелските показания, че след закупуването на жилището в него са живели тримата съделители, заедно с малолетната дъщеря на съпрузите. След заминаването на ищците в чужбина за жилището се грижи касаторът, който живее постоянно в София, но при идванията си във В. ползва имота.

Видно е от споразумението при прекратяване на брака между Ю. и И., че спорното жилище е прието за семейно такова; посочено е, че местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете и на майката е в това жилище, 1/2 ид.ч. от което е придобита по време на брака (т.4 от споразумението) и че жилището се предоставя за ползване на майката, заедно с детето Т., родено 1997г. (т.6 от споразумението). По делото е установено също така, че от страна на Т.

В. са заплащани данъци за жилището. При тези фактически обстоятелства и съгласно разясненията в Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК, за да започне да тече придобивна давност в полза на ответника за частта на съсобственика Т. В. е било необходимо от негова страна да бъдат извършени ясни и недвусмислени действия, с които да манифестира пред невладеещия съсобственик, че превръща държането на частта му във владение. Такива доказателства не са ангажирани по делото. Свидетелите сочат единствено, че при връщанията си в града Ю. Д. ползва жилището, което не е достатъчно, за да установи намерението му за своене спрямо чуждите идеални части. Никой от свидетелите няма конкретни впечатления за отношенията между двамата съсобственици, нито сочи някакви конкретни действия, които биха могли да се квалифицират като демонстриране на намерение за своене и отблъскване правата на неползващия имота съсобственик.

Не могат да бъдат споделени наведените от ответника в отговора на въззивната и на касационната жалба доводи, че демонстрирането на намерението за своене е било обективно невъзможно и позоваването на практиката на Върховния касационен съд в тази насока. В случая страните се познават (те са тъща и зет) и пребиваването на Т. В. преимуществено в чужбина не обуславя такава невъзможност.

Житейски нелогични и в разрез с доказателствата са твърденията на ответника, че не знае къде живеят тъща му и бившата му съпруга (заедно с дъщеря му) и не е имал връзка с тях. Твърди се във въззивната жалба на Т. В., че тя е пребивавала в България от 01.01.2011г. до 09.10.2014г., след това от 09.05.2016г. до 26.11.2017г., като писмените доказателства за това не са приети от въззивния съд поради забраната на чл. 266 ГПК. От показанията на свидетелите, посочени от ответника, е установено, че дъщеря му, която живее с майка си и баба си, е била в 4

България, а от решението за прекратяване на брака е видно, че и съпругата му е била в страната. Още повече, в споразумението, подписано от двамата съпрузи на 15.11.2011г. и одобрено от съда, се сочи, че по време на брака е придобита 1/2 ид.ч. от жилището, което е признание, че другата половина не е притежание на съпрузите, респ. само на единия от тях.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a321a7c-62f7-4c80-b292-85658aea7cce