Определение № 345 от 11.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 234/2025
- Вид
- Определение № 345
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.229 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345 гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500234 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК вр. чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес с. Ряхово, *********, чрез пълномощник - адвокат Л. Л., преупълномощен от адвокат А. В., срещу Определение № 277/06.03.2025г., постановено по гр.д. № 571/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което съдът е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради разглеждано в друг съд дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на спора, а именно адм.дело № 274/2023г. по описа на Административен съд-Велико Търново. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на обусловеност между двете дела /посоченото адм. дело и образуваното по предявени срещу „РУБИШИПС ТРАНСПОРТ“ ООД в условията на евентуалност искове по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД/. Посочва се, че съдебното установяване на обстоятелството дали починалият Г. Д. Д. е бил обвързан с трудов договор с трето за спора лице /“Ривър Сервиз“ ООД/ и дали събитието се квалифицира като трудова злополука не би могло да обуслови правилното решаване на спора по гр.дело № 571/2024г., доколкото твърдението, че събитието е трудова злополука не се поддържа от ищците като правопораждащ факт или от ответниците, като правоизключващо възражение. Счита, че връзка на преюдициалност не съществува и поради направеното от ответника по исковете възражение за съпричиняване/изключване на отговорността му с твърдения, че пострадалото лице самоволно и без възлагане се намирало 1 на мястото на инцидента, тъй като сам по себе си фактът на липсата на трудов договор не може нито да потвърди, нито да отрече извод за съпричиняване и/или изключване на отговорността на екипажа на увреждащия кораб, съответно на техния възложител на работа.
Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на по-нататъшния му ход.
В законоустановения срок насрещната страна „РУБИШИПС ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК 201795482, със седалище и адрес на управление град Русе, *********, не е подала отговор на частната жалба и не е заела становище по нея.
Съдът, като съобрази изложените в частната жалба доводи и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – ищците по делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за неговото обжалване. Поради това същата подлежи на разглеждане.
Производството по гр.д. № 571/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по искова молба на А. С. Д. и Д. Г. Д. срещу „РУБИШИПС ТРАНСПОРТ“ ООД с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, при условията на евентуалност чл.50 от ЗЗД, с твърдения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син – Г. Д. Д., настъпила на 09.02.2023г. при тежко произшествие на вътрешен воден път, причинено от нает и работещ по възлагане от ответника екипаж на моторен кораб /м/к/ АННА, собственост и експлоатиран от ответното дружество. С отговора на ИМ ответното дружество е релевирало възражение, че пострадалият самоволно и без право се е намирал на борда на м/к СОЛИСТ в деня на инцидента – без нареждане от собственика на пристанището или в изпълнение на служебните си задължения, с което допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и то в степен и обем, изключващи вината на който и да е служител и/или представител на ответника, респ. отговорността на последния. Направено е искане за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради наличието на висящ преюдициален спор в друг съд - в Административен съд-Русе по оспорване на издадения акт за признаване на злополуката като трудова и в Районен съд-Русе по предявени от ищците срещу „Ривър Сервиз“ ООД искове с правно основание чл.200 от КТ.
С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по адм.дело № 274/2023г. по описа на Административен съд-Русе, приемайки, че решението по последното ще има значение за правилното решаване на разглеждания от него спор с оглед твърденията на ищците в ИМ и възражението на ответника в отговора на същата за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, съдът спира делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното 2 решаване на спора. Предпоставка за спиране на производството на соченото основание е наличието на друго дело, решението по което има значение за правилното решаване на спора, висящ пред съда, постановил спирането. Връзка на преюдициалност между делата съществува, когато необходима за допустимостта или основателността на претенцията предпоставка е предмет на оспорване/установяване в друго производство. На спиране подлежи обусловеното дело. Съдебната практика е константна, че връзката на обусловеност между двете дела, вън от формалния критерий за предметните и субективните предели на СПН по преюдициалното дело, се определя и от значението на разрешените със СПН въпроси спрямо предмета на правния спор по второто дело, очертан не само от правните основания на предявения иск, но и от защитните възражения на ответника.
В настоящия случай, както бе посочено по-горе, в исковата си молба ищците са изложили, че процесният инцидент е настъпил на 09.02.2023г. в района на частно пристанище със специално предназначение „Ривър сервиз-Русе“, разположен на десния бряг на река Дунав, където пострадалият е работил като общ работник при „РИВЪР СЕРВИЗ“ ЕООД. Ответникът „РУБИШИПС ТРАНСПОРТ“ ООД, от своя страна, оспорил иска с твърдения, че не е налице противоправно виновно поведение на нито един служител на дружеството, на който е била възложена работа, както и направил възражение, че пострадалият самоволно и неправомерно се е намирал на м/к „Солист“ в деня на инцидента – без да му е било наредено от собственика на пристанището или в изпълнение на служебни задължения. С оглед на изложеното, изясняването на въпроса трудова ли е злополуката, което ще обоснове съответно извод дали пострадалият е пребивавал правомерно по трудово правоотношение или не на територията на инцидента, е от значение за изхода на спора по гр.д. № 571/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе.
Релевираните от ответната страна възражения са част от спорното право и съдът дължи обсъждането им по същество, защото засягат основателността на претенцията, респ. размера на дължимото обезщетение. Направени своевременно в срока за отговор на исковата молба, те стават част от предмета на делото, доколкото са свързани с установяване на основанието и размера на отговорността.
Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 277/06.03.2025г., постановено по гр.д. № 571/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по адм.дело № 274/2023г. по описа на Административен съд-Русе, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4