Решение № 32 от 08.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Членове:

Светла В. Даскалова

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора Р. Н. Т. като разгледа докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело № 20223100201148 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции във връзка с изпратено по подсъдност от ВКС на Окръжен съд-Варна Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Република Австрия - Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, за признаване на решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин В. Т. от гр.Варна.

В съдебно заседание прокурорът предлага да се откаже признаване на решението, тъй като са налице основанията по чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС – липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговата правна квалификация, невъзможност да бъде установена самоличността на засегнатото лице и непълнота по отношение възможността за преценка за давността.

Засегнатото лице В. Т. не се явява, нередовно призован, тъй, като не е намерен на посочения адрес. Видно от докладната записка Т. никога не е пребивавал на адреса посочен в удостоверението. Същият се представлява от служебен защитник адв. П. П., който споделя изцяло становището на прокурора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение от 16.03.2020г., влязло в законна сила на 14.05.2020г., на несъдебен орган в издаващата държава 1 Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, Австрия е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 70 евро на българския гражданин В. Т..

Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като депозираното удостоверение на български език е непълно, което е основание за отказ за признаване на решението за налагане на финансова санкция, поради следните съображения:

На първо място непълнотата се изразява в това, че в б. "Ж" т.2 от удостоверението не са описани обстоятелствата, включително място и време, при които е извършено нарушението, за което е наложена финансовата санкция, както и неговата правна квалификация. Това е основание за отказ, тъй като не е удостоверено съдържанието на удостоверението по изискуемия от закона надлежен начин, а така също не е ясно за какво точно нарушение е наложена финансовата санкция на българския гражданин, като съдът не е в състояние да извърши преценката дали са налице всички предпоставки за признаване на решението, включително и тези по чл. 30 ал.1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

На следващо място непълнота на удостоверението представлява и липсата на достатъчно данни за установяване самоличността на засегнатото лице. В удостоверението то фигурира с две имена, дата и година на раждане и адрес в гр.Варна. Ноторно известен факт е, че самоличността на българските граждани се установява с ЕГН, който е уникален за всяко лице. При направена проверка в НБД се установява, че не съществува лице с имена В.

Т., още по-малко с посочената дата и година на раждане. В тази връзка съдът отложи делото, като отправи молба до издаващата държава да предостави допълнителни данни за лицето, но отговор до настоящият момент не е получен. В този смисъл съдът отново е в невъзможност да извърши преценката дали са налице всички предпоставки за признаване на решението, включително и тези по чл. 30 ал.1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът намира, че е налице и хипотезата на чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство.

Издаденото решение, с което е наложена финансова санкция на В. Т., както бе посочено погоре е влязло в сила на 14.05.2020г. Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години ако наказанието е глоба. В българското законодателство този двугодишен срок е изтекъл на 14.05.2022г. В приложеното удостоверение от австрийска страна, липсват каквито и да е доказателства относно прекъсването на давностния срок, т. е. да са предприети действия спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Предвид това обстоятелство не е налице хипотезата на чл. 82 ал. 3 от ЗАНН относно приложението на абсолютната погасителна давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС, поради което и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл. 16 ал.7 т. 2 от ЗПИИРКОРНФС, съдът РЕШИ:

НЕ ПРИЗНАВА Решение от 16.03.2020г., влязло в законна сила на 14.05.2020г., на несъдебен орган в издаващата държава - Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, Австрия, с което е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 70 евро на българския 2 гражданин В. Т..

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава Bezirkschauptmannschaft Wels- Land, Австрия, (посредством посоченото в удостоверението лице за контакт) за непризнаването на решението за налагане на финансова санкция.

Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд - гр. Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3