Решение № 420 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100109177 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, във чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, представлявана от Д.Н.-И. и С.Л.С. – изпълнителни директори, чрез юрк.Д.

Д. - пълномощник срещу Л. А. Б. ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. във чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата 78 464,51 лв., представляваща част от изискуема и непогасена главница по Договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главницата от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 91 972,46 лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.09.2011 г. до 09.08.2022 г., сумата 2 005,48 лв. обезщетение за забава за периода от 11.08.2013 г. до 09.11.2022 г., сумата 120 лв., представляваща заемни такси - такса изискуемост, и сумата 152,97 лв. представляваща такса за подновяване на ипотека.

Банката ищец претендира присъждане на разноските направени в заповедното производство за държавна такса от 3451,31 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 61086/2022 г. на СРС, ГО, 123 състав. Претендират се присъждане на разноски сторени в настоящото производство.

Ищецът обосновава правния си интерес от проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК 1 по ч.гр.д. № 61086/2022 г. по описа на Софийски районен съд, срещу която длъжникът е възразил своевременно.

В исковата молба се твърди, че на 10.09.2003 г. между ищеца „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя М.П.Б. (К.) и ответника Л. А. Б., в качеството на солидарен длъжник, бил сключен Договор за кредит на ново строителство на жилищна сграда и Допълнително споразумение към същия от 13.04.2005г., по силата на който банката ищец отпуснала на кредитополучателите Л. А. Б. и М.П.Б. (К.) кредит в размер на 110 000 лв. със срок за погасяване на кредита от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване чрез месечни анюитетни вноски, като съгласно Раздел III, т. 5 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски е 16-то число. Кредитът бил усвоен на етапи за извършени различни видове строителни дейности, съобразно приетата от кредитора количествено-стойностна сметка, осигуряваща окончателно завършване на обекта, съгласно раздел III, т. 4.2. от Договора, както следва: 1-ви етап 60 000 лв. - изграждане на сградата в груб вид до покривна плоча; П-ри етап - 20 000 лв. - покривна конструкция, мазилки, замазки, шпакловки, електро и ВиК изграждане;

III-ти етап - 30 000 лв. - настилки, облицовки, външна мазилка, електро и ВиК изграждане. Сочи се, че за предоставения кредит е договорено кредитополучателите да заплащат възнаградителна лихва в раземер на 12,75 %.

Сочи се още, че съгласно раздел V от Договора за кредит за ново строителство на жилищна сграда, за обезпечение на отпуснатия кредит е учредена договорна ипотека върху следните недвижими имоти: Недвижим имот представляващ апартамент 27 с площ от 91.56 кв.м., ведно с избено помещение I- 7 с площ от 13,06 кв.м. и 2,97 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. Пазарджик ул.

“****; Недвижим имот представляващ УПИ- незастроен в квартал 378 А по плана на гр. Пазарджик, с площ от 320 кв.м.; Недвижим имот представляващ самостоятелен обект в масивна четириетажна административна сграда, находяща се в гр. Пазарджик ул. **** представляващ офис 104.

Твърди се, че на 13.04.2005 г. между кредитополучателя и съдлъжника и „Банка ДСК“ АД е подписано допълнително споразумение към Договора за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г., с което кредитът е предоговорен и по отношение на дълга от 110 113,65 лв. е уговорено длъжниците да заплащат фиксирана лихва в размер на 6,5 % за период от 1 /една/ календарна година, като след изтичане на срока длъжниците заплащат лихва в размер, определян периодично от банката и в зависимост от обявените от банката условия, на които кредитополучателите отговарят.

Ищецът навежда твърдения, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията от над 90 дни, на основание Раздел VI, т. 20 от Договора за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, Банката е 2 упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е уведомен чрез изпращане на уведомление с изх. № 01-2006150/31.03.2022 г., което е връчено лично на Л. Б. на 19.04.2022 г. чрез служител на Министерство на правосъдието ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвор гр.

Пазарджик. Банката ищец твърди, че към датата на настъпване предсрочна изискуемост на кредита - 10.08.2022 г. не са погасени 122 бр. погасителни вноски, включващи главница и лихва, подробно описани в исковата молба.

Сочи, че поради тази причина „Банка ДСК“ АД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение в СРС, въз основа на което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 5158 от 14.02.2023г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 61086/2022 г. Въз основа на издадения ИЛ, „Банка ДСК“ АД подала молба за образуване на ИД при ЧСИ М.А., per. № 884 с район на действие ОС-Пазарджик, вследствие на което било образувано ИД № 106/2023 г. Твърди, че с разпореждане № 85244 от 10.07.2023 г. по ч.гр.д. № 61086/2022 г. по описа на СРС е указано, че „Банка ДСК“ АД следва да депозира установителен иск за вземането си срещу Л. А. Б., тъй като е постъпило възражение от длъжника. Моли исковата претенция да бъде уважена.

С исковата молба е наведено искане да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза със задачи подробно описани в исковата молба. Направено е и искане за приобщаване ч.гр.д. № 61086/2022 г. по описа на СРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л.

А. Б., в който предявените искове са оспорени по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че е ответникът е страна по сключен Договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2023г. и Допълнително споразумение към същия от 13.04.2005 г. Съгласно Раздел III, т. 6 от Договора за възражение за недължимост на предявените суми, поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т.10 от ЗЗП, тъй като поставят изпълнението на задълженията на Банката в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от нейната воля и позволява на кредитора да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Прави възражение и за изтекла погасителна давност за кредит за ново строителство на жилищна сграда, за предоставения кредит е договорено кредитополучателите да заплащат възнаградителна лихва в размер на 12,75 %.

Наведено е възражение, че поради изтекъл давностен срок взенанията на ищеца за вноски от № 1 до 82, вкл., с период на възникване до 16.07.2018 г., са погасени по давност.

В отговора е релевирано възражение, че клаузите на чл. 6 и чл. 20 от Договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г., както и т. 1.2 от Допълнително споразумение към договора от 13.04.2005 г. са нищожни, поради 3 тяхната неравноправност и нарушение на правилата за добросъвестност. Изложено е твърдение, че цитираните клаузи при действието на Общи условия не са индивидуално уговорени, тъй като същите са били предварително изготвени и като потребител, ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Счита, че посочените клаузи са неравноправни. В отговора на исковата молба е направено искане да бъдат допуснати допълнителни въпроси по поисканата от ищеца съдебносчетоводна експертиза със задачи конкретно поставени. Да бъде изискано цялото кредитно досие в оригинал по отпуснатия кредит, в това число всички предоставени и подписани от него или трети лица документи касаещи отпускането, усвояването и погасяването на кредита в оригинал. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и претендира присъждането сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищцовата банка чрез пълномощника си юрк. Д. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК .

Ответникът редовно призован не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и доводите и възражениятана страните, намира за установено следното: от фактическа страна:

От приложеното в препис ч.гр.д.№ 61086/2022 г., по описа на СРС, ГО, 123 с-в, се установява, че по заявление вх.№243633/ 10.11.2022г. на „БАНКА ДСК“ АД, въз основа от извлечение от счетоводните книги за сметка №6059926 /1.11.2022г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5158 /14.02.2023г., срещу длъжниците Л. А. Б. /последният ответник в настоящото производство/ и М.П. К., да заплатят на кредитора „БАНКА ДСК“ АД /ищец в исковия процес/ сумата от 78 464,51 лв. главница по Договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главницата от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 91 972,46 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.09.2011 г. до 09.08.2022 г., сумата 2 005,48 лв. обезщетение за забава за периода от 11.08.2013 г. до 09.11.2022 г., сумата 120 лв., представляваща заемни такси-такса изискуемост, и сумата 152,97 лв. представляващи такса и разноски за подновяване на ипотека, като е присъдил и сторените по делото разноски, а именно: сумата от 3454.31 лева - внесена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. В Заповед за изпълнение на парично задлължение №5158/ 14.02.2023г. е отразено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги за сметка №6059926 /1.11.2022г. по 4

Договор за кредит от 10.09.2003г. и Допълнително споразумение от 13.04.2005г. с кредитополучател Л. А. Б. и съдлъжник М.П. К., с краен падеж 16.09.2023г., обявен за предсрочно изискуем на 10.08.2022г.

На 15.02.2023г. на основание чл.418, ал.2 ГПК и Заповед за изпълнение на порично задължение №5158 /14.02.2023г. по ч.гр.д.№ 61086/2022 г. на СРС, е издаден и изпълнителен лист срещу длъжниците Л. А. Б. и М.П. К. /л.16/. На 18.04.2023г. в срока и по реда на чл. 414, ал.2 ГПК, ответникът Л. Б. е подал възражение срещу заповедта. С разпореждане №85244 /10.07.2023г. на заповедният съд е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на вземането, т.к. солидарният длъжник Б. е подал възражение в срок. Съобщението с указанията по чл.415, ал.1 ГПК и разпореждане №85244 /10.07.2023г. е връчено на заявителя на 21.07.2023г.

На 11.08.2023г. „БАНКА ДСК“ АД е депозирала в СГС искова молба вх.№74917 от 11.08.2023г. с предявен по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване съществуване на вземанията предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5158 /14.02.2023г.

По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, ч е с Договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003г. ищецът „БАНКА ДСК“ АД, в качеството на кредитор се е задължил да предостави на Л. А. Б. и М.П. К., в качеството на кредитополучатели паричната сума в размер на 110 000лв. за ново строителство на жилищна сграда, находяща се в гр.пазарджик, ул.