Решение № 212 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора и И. Б. А. като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600543 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане от осъдения Р. Л. Н. чрез негов процесуален представител за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 7843/2024г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 10 състав, отмяна на постановеното по него определение от 01.08.2024г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд.

Искането е с правно основание чл. 422, ал.1, т.5 НПК. В него се депозират твърдения за нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви чрез непосочване изрично на периодите на задържане по отношение на Н. и изтърпяната част от групираните наказания при приложение разпоредбите на чл. 59 НК и чл. 25, ал.2 НК. Според искателя първостепенният съд не е посочил източниците, послужили му като основа за направените фактически и правни изводи при обособяване на отделните кумулируеми групи. Излагат се пространни доводи за неправилна преценка на решаващия съд относно най-благоприятното по отношение на Н. групиране на наложените му наказания.

1

В съдебно заседание пред настоящия състав процесуалният представител на осъдения - адв. Й. Т., моли да бъде уважено депозираното искане.

Акцентира на липсата на мотиви в определението на районен съд при достигане до направените правни изводи, както и непосочване на източниците, формирали позицията на съда. Поддържа изцяло изложените в искането съображения.

Осъденият Р. Н. - редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и не изразява личната си позиция по искането.

Прокурорът от Апелативна прокуратура - София моли искането за възобновяване да не бъде уважено и първоинстанционното определение оставено в сила.

Апелативен съд - София в настоящия си състав след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно.

Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – осъдено лице, спрямо което е извършено групиране на наложени му наказания и е депозирано в шестмесечен срок от влизане в сила на акта, с който е финализирано производството по делото, чието възобновяване се претендира.

Искането е депозирано на 01.04.2024г., а с решение № 255/27.03.2025г. по ВНЧД № 5161/2024г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 12 въззивен състав е потвърдено определение от 01.08.2024г. по НЧД № 7843/2024г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 10 състав. Този акт не подлежи на касационен контрол.

Искането за възобновяване на наказателното дело, разглеждано от този съдебен състав, е трето подред и наказателното производство има нелека процесуална съдба.

В рамките на НЧД № 14514/2020г. по описа на Софийски районен съд Наказателно отделение, 147 състав, съдът се е произнесъл с определение от 01.02.2021г. по предложение на прокурор при Софийска районна прокуратура и молба от защитник на осъдения Р. Н. с правно основание чл. 306, ал.1, т.1 НПК, групирайки наложени на последния наказания. С решение № 2

246/13.07.2021г. на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 5 състав производството по делото било възобновено, постановеното на 01.02.2021г. определение - отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. В своето решение възобновилият съдебен състав е указал да бъдат взети предвид всички налични спрямо Р. Н.

14 осъждания, а не само последните три, наказанията по които съдът е групирал.

След възобновяване на делото е било образувано НЧД № 10837/2021г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 106 състав.

Отстранявайки констатираните от Апелативен съд - София пропуски, с определение от 21.12.2021г. първоинстанционният съд е извършил групиране на наказания, наложени на Р. Н., по най-благоприятния за осъдения начин и е достигнал до извод, тъждествен с този, обективиран в определението от 01.02.2021г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 147 състав.

Този акт е потвърден с решение № 67/03.02.2024г. по ВНЧД № 1202/2022г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 3 въззивен състав. По искане на адв. Т., с решение № 179/29.05.2024г. Софийски апелативен съд Наказателно отделение, 3 състав е възобновил въззивното и първостепенното производство, отменил е постановените по тях актове и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, съзирайки допуснато от първия съд съществено процесуално нарушение, изразимо в изготвяне на мотивите към определението от 21.12.2021г. в последващ темпорален период, а не към датата на постановяването му.

След поредното възобновяване на наказателното дело е образувано НЧД № 7843/2024г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 10 състав, по което е постановено определение на 01.08.2024г. С него е извършено групиране на наложените по отношение на Р. Н. наказания. Този съдебен акт е потвърден с решение № 255/27.03.2025г. по ВНЧД № 5161/2024г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 12 въззивен състав. Именно влезлият в сила акт на Софийски районен съд е обект на претенции от страна на осъдения като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на закона, също рефлектирало върху правата на Н..

Всъщност сезиращото настоящия

3 състав искане възпроизвежда дословно съдържанието на въззивната жалба, стартирало производството пред Софийски градски съд - Наказателно отделение, 12 въззивен състав, по възраженията в която контролиращата инстанция изчерпателно се е произнесла.

Настоящият състав преценява като некоректни доводите в искането, насочени към немотивираност на първоинстанционния съдебен акт. Съставът на Софийски районен съд е изложил обстойни и убедителни аргументи касателно финалната си позиция, стъпвайки на относимите към предмета на делото писмени източници на информация, каквито са справката за съдимост на Р. Н., информация за негови задържания и изтърпени наказания, както и всички други писмени материали, намиращи се в кориците на делото. В този смисъл несъответни на обективната действителност са декларациите на искателя, че решаващият съд не е посочил източниците, които е ползвал, за да постанови своя акт. Изричното отбелязване на библиографска справка не е сред задължителните изискуеми реквизити на съдебния акт, а от разглежданото определение напълно ясно се възприема волята на съда при формиране на фактическите му и правни изводи. Претенциите от процесуалния представител на осъдения, че непосочването на конкретните времеви периоди, през които Р. Н. е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода при приложението на нормите на чл. 59 НК и чл. 25, ал.2 НК от съда, са получили нееднократен отговор, както от състав на Софийски апелативен съд, така и от два въззивни съдебни състави. Освен че настоящият състав на Апелативен съд се солидаризира с така изразената позиция, той и не намира основание за упреци към първия съд заради непосочване на конкретните темпорални отрязъци, а дори адмирира подобен подход, тъй като органите по изпълнение на наказанията - в частност прокуратурата и ГД „Изпълнение на наказанията“ са тези, които притежават най-подробна и актуална информация за престоя на едно лице в арестните помещения или в пенитенциарните заведения и по възможно най-коректен начин биха изчислили този престой, стига да е налице акт на съд, визиращ прилагането разпоредбите на чл. 59 НК и чл. 25, ал.2 НК по конкретни наказателни производства. Именно подобна е ситуацията в настоящия случай и както бе отбелязано, конкретното отграничаване на времевите отрязъци на приспаднатото от съда задържане на Р. Н. и изтърпяното в цялост или част от наложените му наказания, не лишава съдебния акт от мотиви.

4

Използвайки извънредния процесуален способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, Р. Н. и неговият процесуален представител отново излагат доводи по същество на спора, вече получили своя отговор както от първия, така и от второстепенния съд. Докато възражения от подобен характер са коректно съдържими във въззивна жалба, то напълно идентични такива в искане за възобновяване на наказателно дело биха били неуместни, освен ако не са поставени в светлината на нарушение на материалния закон, довело до твърдяно нарушение на процесуалните правила от страна на решаващия съд.

Единствено поради това и съставът на Апелативен съд в настоящото производство им дължи отговор. Запознаването на този съдебен състав с всички относими към предмета на делото писмени доказателствени източници води до негативен отговор на многократните идентични претенции на Н. и неговия защитник и той е тъждествен с този, даден до момента от страна на разглеждалите предложението на прокурора и молбата на осъдения по чл. 306, ал.1, т.1 НПК съдилища.

От събраните и разгледани в хода на първостепенното производство писмени доказателства, анализирани и от въззивния съдебен състав, се установява следното:

По НОХД № 126/1993г. по описа на Районен съд - Видин на Р. Н. е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева. То е постановено с влязла в с и л а присъда на 09.05.1995г. за извършено на 08.12.1990г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.255, т.1 вр. чл. 254 НК.

Р. Н. е осъден и по НОХД № 139/1997г. по описа на Районен съд Несебър, с влязла в сила присъда на 18.06.1999г. за деяние, квалифицирано като престъпление по чл.255, т.3 вр. чл. 252, ал.1, пр.2 вр. чл. 251 вр. чл. 195, ал.2 вр. ал.1, т.4 НК като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години.

С присъда по НОХД № 3561/2003г. на Софийски районен съд Наказателно отделение, влязла в сила на 12.10.2006г., Н. е признат за виновен и осъден за извършено на 17.01.2001г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1, пр.1 НК на наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата е активирано и наложеното му по НОХД № 139/1997г. наказание лишаване от свобода за срок от една година, което е изтърпяно.

С последващ съдебен акт, влязъл в сила на 20.05.2008г. по НОХД № 3558/2003г., Софийски районен съд е постановил присъда, с която Р. Н. е признат за виновен в извършване на деяние на 27.03.2001г. и квалифицирано 5 като престъпление по чл. 210, ал.1 вр. чл. 209, ал.1, пр.1 НК. Определено му е наказание лишаване от свобода за срок от две години.

С определение по дело № И-1614/2008г. на Софийски районен съд е одобрено споразумение, влязло в сила на 23.05.2008г., с което Н. се признава за виновен за извършване на 20.05.2008г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.4 вр. ал.1 НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Със съдебен акт по НОХД № 6337/2004г. на Софийски районен съд, влязъл в сила на 11.10.2008г., искателят е признат за виновен за извършване на няколко деяния за времето от 18.09.1999г. до м. ноември 1999г., квалифицирани като престъпления по чл. 209, ал.1 НК и чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 НК и му е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода /след приложение на чл. 23, ал.1 НК/ за срок от 11 месеца. На основание чл. 23, ал.3 НК е присъединено и наказание глоба в размер на 800.00 лева.

С присъда по НОХД № 3886/2008г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 04.11.2008г., Р. Н. е признат за виновен и осъден за деяния, извършени в различни времеви периоди - от 23.02.2002г. до м. март 2002г., квалифицирани като престъпления по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл.