Определение № 2210 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2210 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501883 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Геопс-Бокс“ ЕООД, ЕИК 207762368, чрез адв. Г. Б., против Определение № 6359/15.05.2025г. по гр.д.№ 16077/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е допълнено Определение № 5189 от 16.04.2025 г. по гр.д. № 16077/2024 г. по описа на РСПловдив, V гр.с., в частта за разноските, като е осъдено на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК „ИП – Метал 2020“ ЕООД, ЕИК 206197777, да му заплати на сумата от 1000 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, изразяващо се в депозиране на отговор на исковата молба по гр.д. №16077/2024 г. по описа на РС-Пловдив. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се осъди „ИП – Метал 2020“ ЕООД да му заплати сумата в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна „ИП – Метал 2020“ ЕООД, чрез адв.В. К., е депозирала писмен отговор, че частната жалба е недопустима, тъй като „Геопс-Бокс“ ЕООД не е представил по делото Списък за разноските по чл.80 от ГПК, а при условията на евентуалност поддържа, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения 1 едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана. Не се възприема възражението на „ИП – Метал 2020“ ЕООД за недопустимост на частната жалба поради неприлагане на списък за разноските по чл.80 от ГПК, тъй като в случая е приложима хипотезата на чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК – допълване на съдебния акт, с който е прекратено производството по делото, в частта за разноските, а не е било налице искане за изменение на разноските по чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК.

Пред Районен съд - Пловдив от „ИП – Метал 2020“ ЕООД против „Геопс-ГВ“ ЕООД и „Геопс-Бокс“ ЕООД е заведена искова молба с правно основание чл.135 от ГПК.

Ответникът „Геопс-Бокс“ ЕООД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил изцяло предявения иск. Претендирани са разноски в размер на 1800 лв. /с вкл.ДДС/, съобразно приложения ДПЗС /на л.58/.

С Молба с вх.№ 44018/16.04.2025г., подадена от „ИП – Метал 2020“ ЕООД, с управител ***, е направено изявление за оттегляне на предявения иск и за прекратяване на производството по делото.

С Определение № 5189/16.04.2025г. на Районен съд -Пловдив е прекратено производството по делото поради оттегляне на исковата молба. В мотивите е записано, че с Молба с вх. № 44018/16.04.225 г. е заявено оттегляне на исковете, което е допустимо. Районният съд се е позовал на чл. 232 от ГПК, затова че ищецът може да оттегли исковата молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

Молбата за оттегляне на исковата молба е била подадена от легитимирано лице, като е изразено изрично волеизявление за оттегляне, преди делото да е било насрочено за първо съдебно заседание. Определението за прекратяване на делото не е обжалвано.

От „Геопс-Бокс“ ЕООД е подадена Молба с вх.№ 45055/22.04.2025г., с която е направено искане на осн. чл.248 от ГПК за допълване на постановеното Определение № 5189/16.04.2025г. за прекратяване на производството в частта за разноските, направени по делото в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения ДПЗС и заплатено по банков път, видно от преводно нареждане /на л.60/.

От насрещната страна „ИП – Метал 2020“ ЕООД не е депозиран 2 писмен отговор по чл.248, ал.2 от ГПК.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че в конкретния случай, процесуалният представител на ответника е представил своевременно доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за заплащане на сумата по банков път. Съобразно, обаче, изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. В Решението на СЕС е посочено, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 от ДФЕС.

Тези описани постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното Решение чл. 101, § 1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

3

В процесния случай е депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба, като не са били извършвани други процесуални действия и не са заявявани такива.

Предвид горното и да се избегне достигането до несправедлив и икономически необоснован резултат, Районният съд е формирал правен извод, че справедливо се явява възнаграждението от 1000 лв., предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер по чл.9, ал.

1, който служи като ориентир при определяне на справедлив размер. Изрично е посочено, че в този размер е включен и ДДС.

С подадената частна жалба от „Геопс-Бокс“ ЕООД са направени възражения, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване па делото. Въпреки това, постановеното Определение № 5189/ 16.04.2025, с което производството е прекратено не съдържа произнасяне по въпроса за разноските, което е наложило да бъде направено изрично искане за допълването му по реда на чл. 248 от ГПК.

Молбата е била връчена на представител на „ИП - МЕТАЛ 2020“ ЕООД, но в законоустановения срок не е постъпило становище, респективно не е налице възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, на осн.чл.78, ал.5 от ГПК.

Въпреки това Районният съд е намалил размера на възнаграждението и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 1000 лв. вместо претендираните 1800 лв., позовавайки се на изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г., постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Цитираното решение касае, обаче, единствено въпроса дали установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата са обвързващи за съда, но не и въпросът дали и кога съдът дължи произнасяне относно размера на адвокатското възнаграждение.

На следващо място, поддържа, в тази връзка, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6, ал. 2 от ГПК обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Нещо повече, произнасяйки се, без да е налице възражение за това, съдът е нарушил не само принципът на диспозитивното начало, но и принципът на състезателно начало, тъй като съобразно чл. 8, ал. 2 от ГПК именно страните посочват 4 фактите, на които основават исканията, респективно възраженията си.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., следва да се посочи, че регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази насока е и постановеното Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о.

В случая, обаче, следва да се има предвид, че след постановяване на Определение № 5189/16.04.2025г. на Районен съд -Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на исковете и е било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв./с вкл.ДДС/, от страна на „Геопс-Бокс“ ЕООД е подадена молба по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК.

Препис от молбата по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК е връчена на „ИПМетал 2000“ ЕООД, чрез пълномощника адв.В. К., но в указания едноседмичен срок не е бил депозиран писмен отговор, нито е постъпило възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Съобщението за връчване на молбата по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК е приложено на л.106, като същото е получено лично от адв.К. на 30.04.2025г. и е редовно оформено.

Съгл. разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК: „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.“ В случая, не е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение възнаграждение. Ето защо, не е дoпycтимo cъдът дa нaмaлява cлyжeбнo paзмepa нa зaплaтeнoтo aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe, при липса на изpичнo иcĸaнe oт нacpeщнaтa cтpaнa пo чл.78, aл. 5 от ГΠK.

С оглед на постановените горецитирани решения на СЕС по 5 преюдицалните запитвания, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения не са обвързващи за съда, както и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, която нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС, включително, когато предвидените минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, но само в случай на своевременно постъпило възражение от другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

В тази насока са основателни доводите, направени с частната жалба, че при липса на възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение следва да намерят приложение принципът на диспозитивно начало в гражданския процес, въведен с чл.6, ал.2 от ГПК и принципът на състезателното начало, въведен с чл. 8, ал. 2 от ГПК и в такъв случай, съдът да не извършва служебно намаление на адвокатския хонорар.

Обжалваното определение ще следва да бъде изменено в частта за разноските като размерът на адвокатското възнаграждение ще бъде завишен от 1000 лв. на 1800 лв. /с вкл.ДДС/, съгласно приложения ДПЗС /на л.58/ по делото за адв. Г. Б..

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 6359/15.05.2025г. по гр.д.№ 16077/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., постановено на осн.чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК, в частта, с която не са увеличени разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение над присъдените 1000 лв. до пълния претендиран размер от 1800 лв./с вкл.ДДС/; като вместо това постановява Допълва на осн.чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК Определение № 6359/15.05.2025г. по гр.д.№ 16077/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с, като –