Решение № 778 от 14.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20235300102359 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът П. С. С., ЕГН **********, от гр. ***, със съд. адрес: гр. ***, чрез адв. Я. Д., е предявил срещу Прокуратурата на РБ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и на имуществени вреди в размер на 9 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 04.08.2021 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че с Постановление от м.01.2011 г. е привлечен като обвиняем по ДП № 1/2009 г., пр.пр.№ 1464/2009 г. на ОП – Пловдив, за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1, чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК и по чл.

282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, т.“б“ от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4 000 лв.

Впоследствие с Постановление от 26.05.2011 г. обвиненията са изменени по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК; чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК; чл.

313, ал. 1 от НК и чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, т.“б“, вр. чл.

26 от НК, за извършени престъпления в периода 2007 – 2009 г. в качеството 1 на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – *** на Община ***.

По внесения в съда на 23.12.2011 г. обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 949/2011 г. на ОС – Стара Загора, като с разпореждане на съдията – докладчик от 09.01.2012 г. делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура – София, където е образувана пр.пр.№ 98/2012 г.

На 01.02.2012 г. е внесен обвинителен акт и е образувано н.о.х.д.№ 67/2012 г. на СНС, 6 с., като с Присъда от 07.02.2014 г. ищецът е признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати му обвинения.

Оправдателната присъда е протестирана от прокуратурата и е отменена изцяло с Решение № 33/15.10.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 146/2014 г. на АСНС, като делото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С постановление от 17.11.2014 г. на Спец.П – София наказателното производство по ДП № 1/2009 г. на ОП – Пловдив (ДП № 1467/2009 г. на ОП Пловдив, пр.пр.№ 98/2012 г. на Спец.П – София) е разгледано по компетентност за престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. посл., вр. ал. 2 от НК и е частично прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление, а за престъпленията по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК; чл. 313, ал. 1 от НК, чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, т.“б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е изпратено по компетентност на ОП – Пловдив, като е образувано сл.д.№ 241/2015 г. на ОСО, пр.пр.№ 7737/2015 г. на ОП – Пловдив.

На 13.07.2016 г. и на 17.08.2017 г. на ищеца са предявени отново обвинения за извършване на посочените по-горе престъпления, като с Постановление от 04.08.2021 г. на ОП – Пловдив наказателното производство по сл.д.№ 241/2015 г. на ОСО, пр.пр.№ 7737/2015 г. на ОП – Пловдив, е прекратено на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл.

243, ал. 2 от НК.

Повдигането на обвинения за извършване на множество тежки умишлени престъпления по служба, производството по които впоследствие е прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление, причинило на ищеца сериозни имуществени и неимуществени вреди. През цялото време на наказателното производство бил изключително разстроен и притеснен както 2 от воденото наказателно преследване, така и от широкото му медийно отразяване, което засегнало тежко възрастните родители на ищеца, а също и съпругата и децата му, като синът му за дълъг период от време преустановил контактите си с него. Накърнили се честта и достойнството на ищеца, бил опозорен и злепоставен, като воденото наказателно производство компрометирало завинаги името му. Иищецът непрестанно бил принуден да участва в различни процедури и да отделя време и средства за организиране на защитата си. Бил изключително подтиснат и подложен на неимоверен стрес, вследствие на което станал депресивен, страдал от безсъние и кошмари, получавал хипертонични кризи. Някои от колегите, приятелите и познатите на ищеца се дистанцирали от него, съмнявайки се в добросъвестността му.

Воденото наказателно производство срещу ищеца му причинило и сериозни финансови затруднения и се наложило да взема заеми, за да осигури необходимите средства за плащане на паричната гаранция и на адвокатски хонорари.

От привличането на ищеца като обвиняем до прекратяване на наказателното производство изминали повече от 10 г., през които той живеел в непрестанни ежедневни притеснения за съдбата си, за семейството си и за обществената и професионалната си дейност.

Ето защо счита, че е налице основанието на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и затова моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и обезщетение за понесените имуществени вреди в размер на 9 000 лв. – платено адв. възнаграждение на АД „***“ по н.о.х.д.№ 67/2012 г. на СпНС и по в.н.о.х.д.№ 146/2014 г. на АСпНС, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство на 04.08.2021 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Прокуратурата на РБ – София, бул. Витоша 2, с адрес за призоваване: Пловдив, пл. Съединение 2, чрез ОП – Пловдив, е подал 3 отговор, в който заявява, че искът е допустим, но е недоказан и неоснователен както по основание, така и по размер.

Относно претендираните вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, за което наказателното производство е прекратено частично с постановление от 17.11.2014 г. на СпП – София, прави възражение за погасяване по давност на претенцията, тъй като до завеждане на ИМ е изтекъл общия 5-годишен давностен срок.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди, тъй осъществената адвокатска защита по посочените дела на специализираните съдилища от 2012 г. и от 2014 г. също е погасена по давност.

Липсват данни за датата, на която е влязло в сила прекратителното постановление от 04.08.2021 г., а от там и досежно началната дата, от която следва да се присъди и обезщетение за забава.

Оспорва претенцията на ищеца като силно завишена по размер и не отговаряща на чл. 52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата.

Твърди, че воденото наказателно производство е било с фактическа и правна сложност и като обвиняеми заедно с ищеца са били привлечени още 10 лица, чието процесуално поведение също е повлияло върху продължителността на производството.

Освен това, публичните личности, заемащи различни ръководни позиции в централната и в местната власт, за разлика от частните лица, се изложени на много по-голям медиен интерес именно във връзка със заеманата от тях длъжност, като няма данни Прокуратурата на РБ неправомерно да е предоставяла невярна или манипулативно информация за воденото наказателно производство срещу ищеца.

Наред с това, следва да се вземе предвид и воденото срещу ищеца през същия период друго наказателно производство по ДП № ЗМ-488/2010 г. на ОД на МВР – Стара Загора, за вредите от което той вече е обезщетен.

Ето защо ответникът моли на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да бъде освободена от отговорност или тя да бъде намалена съобразно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК относно присъждане на адвокатско възнаграждение.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по 4 съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл.

235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите за безспорни фактически обстоятелства, както и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ДП № 1/2009 г., пр.пр.№ 1464/2009 г. на ОП - Пловдив е образувано на 18.03.2009 г., въз основа на постановление от същата дата на Главния прокурор на РБ, с което се разрешава разследването да бъде извършено в друг район, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С Постановление от 31.01.2011 г. настоящият ищец П. С. е привлечен като обвиняем по ДП № 1/2009 г., пр.пр.№ 1464/2009 г. на ОП – Пловдив, за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, чл. 313, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, б.“б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4 000 лв.

Впоследствие с Постановление от 26.05.2011 г. обвиненията са изменени по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК; чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК; чл. 313, ал. 1 от НК и чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, б.“б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за извършени престъпления в периода 2007 – 2009 г. в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – *** на Община ***.

На 23.12.2011 г. е изготвен и внесен в ОС – Стара Загора Обвинителен акт по ДП № 1/2009 г., пр.пр.№ 1464/2009 г. на ОП – Пловдив, с който са повдигнати обвинения на общо 11 обвиняеми лица, в т.ч. и на настоящия ищец П. С. С., ЕГН **********, който е обвинен в извършване на престъпления по: чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК; чл. 313, ал. 1 от НК; чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 321, ал. 3, пр. последно, вр. ал. 2 от НК.

Образувано е н.о.х.д.№ 949/2011 г. на ОС – Стара Загора, като с разпореждане на съдията – докладчик от 09.01.2012 г. делото е прекратено и е 5 изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура – София, където е образувана пр.пр.№ 98/2012 г. на СПС.

На 01.02.2012 г. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано е н.о.х.д.№ 67/2012 г. на СНС, 6 с., като с Присъда от 07.02.2014 г. настоящият ищец П. С. е признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати му обвинения. Оправдателната присъда е протестирана от прокуратурата и е отменена изцяло с Решение № 33/15.10.2014 г. по в.н.о.х.д.

№ 146/2014 г. на АСНС, като делото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С постановление от 17.11.2014 г. на Спец.П – София наказателното производство по ДП № 1/2009 г. на ОП – Пловдив (ДП № 1467/2009 г. на ОП Пловдив, пр.пр.№ 98/2012 г. на Спец.П – София) е разгледано по компетентност, а за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. посл., вр. ал. 2 от НК е частично прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление.

За престъпленията по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК; чл. 313, ал. 1 от НК, чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, т.“б“, вр. чл. 26, ал.

1 от НК преписката е изпратена по компетентност на ОП – Пловдив, като е образувано сл.д.№ 241/2015 г. на ОСО при ОП - Пловдив, пр.пр.№ 7737/2015 г. на ОП – Пловдив.

С Постановление от 15.01.2015 г. на ОП – Пловдив наказателното производство е било частично прекратено, поради изтекла давност за наказателно преследване по отношение на настоящия ищец П. С. за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, като делото е внесено в съда и е образувано н.о.х.д.№ 36/2015 г. на ОС – Стара Загора.

С Разпореждане № 1064/24.08.2015 г., потвърдено с Определение № 602/19.11.2015 г. по в.ч.н.д.№ 481/2015 г., АС – Пловдив, съдебно производство за втори път е прекратено, поради допуснато съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза, и делото е върнато на ОП – Пловдив, където е разделено с Постановление от 30.11.2015 г., като по отношение на П. С. и др. лица разследването се реализира в рамките на сл.д.№ 241/2015 г., пр.пр.№ 7737/2015 г. на ОП – Пловдив.