Присъда № 2 от 11.02.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 263/2024
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 ал. 2 пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 42б ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42б ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 143 ал. 1 · Семеен кодекс
Мотиви към присъда с рег. №2/11.02.2026 г., постановена по н.о.х.д.
№263/24 г. по описа на РС- К..
Районна прокуратура – гр. К. с обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу подсъдимия М.П.Б., ЕГН ********** с адрес за призоваване : гр. К., за това че за периода от 15.06.2018 г. до 30.06.2022 г., в с. Д., община К., след като е бил осъден с решение № 297 от 25.05.2017 г., постановено по гр. д. № 518/ 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Я., влязло в законна сила на 25.05.
2017 г., да издържа свой низходящ, а именно - да заплаща на детето си М.М.Б., действащ чрез неговата майка и законен представител П.А.А., месечна издръжка в размер на 300 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 49 пълни месечни вноски на обща стойност 14 564 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 пр. 3 от НК.
Подсъдимият М.П.Б., ЕГН ********** редовно призован се явява в проведените открити съдебни заседания сочи, че действително не е плащал редовно дължимата издръжка на своя син, навежда твърдения, че има намерения да ги погаси.
РП - гр. К. отправя искане да се осъди подсъдимото лице, доколкото по делото се установи, че същият не е заплащал издръжка на своя малолетен син.
Частния обвинител- М.М.Б., действащ чрез своята майка и законен представител П.А.А., заедно с упълномощения повереник- адв. М.- отправят искане да се осъди подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.П.Б. и П.А.А. са живеели на семейни начала през периода 2012 г. – 2014 г. От съвместното си съжителство двамата имат родено едно общо дете – М.М.Б., ЕГН **********. След 2014 г. двамата прекратили съжителството си, а през 2017 г. постигнали споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на детето си.
Споразумението било утвърдено с решение № 297 / 25.05.2017 г., което е постановено по гр. д. № 518 / 2017 г. по описа на Я.ския районен съд.
Решението е влязло в сила на същата дата – 25.05.2017 г., като родителските права върху детето М.М.Б., ЕГН ********** са предоставени на майката П.А.А., а бащата е бил задължен да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 01.01.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Подсъдимият М.П.Б. , е бил запознат с решението, като плащал епизидионично издръжка на своя син, чрез неговата майка до 2019 г. От месец май 2019 г. до месец юни 2022 г., подсъдимият Б. не е заплатил 37 пълни броя вноски и една непълна, като общият размер на дължимата издръжка за този период е в размер на 11388 лева.
Установи се, че за периода от 15.06.2018г. до 15.04.2019г., подсъдимият е бил заплатил 11 пълни броя месечни вноски и една непълна такава, в общ размер на 3176 лева.
1
Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства: показанията на свидетеля П.А.А., обясненията на подсъдимото лице, приета по делото съдебно – счетоводна експертиза на в. л. Г.А., както и от приложените писмени доказателства: удостоверение за раждане на М.М.Б., решение № 297 / 25.05.2017 г. на РС – гр. Я., което е постановено по гр.д. № 518 / 2017 г., свидетелство за съдимост, преписи от преводни нареждания и др.
Съдът намира, че от показанията на свидетелката П.А., която е и частен обвинител по делото, могат да се установят факти и обстоятелства свързани с предмета на доказване по делото, касаещи период, какви плащания са били извършвания от страна на подсъдимия в инкриминирания период, както и какъв е бил размер на съответните плащания. Показанията на свидетелката се подкрепят и допълват от приобщените по делото писмени доказателства, като същите не са в противоречие и с обясненията, които са дадени от страна на подсъдимото лице по делото.
Подсъдимият не оспорва обвинението от неговата фактическа страна, като в своите обяснения излага твърдения за това, че е бил в невъзможност да заплаща дължимата издръжка за определен период от време, доколкото не е имал доходи за това.
По своята същност, съдът кредитира в цялост както свидетелските показания, така и дадените обяснения от страна на подсъдимото лице.
По делото е приобщена и ССЕ, която съдът като достатъчно обоснована пълна и ясна намира, че следва да се кредитира в цялост. Въз основа на заключението на вещото лице, както и въз основа на останалите материали от доказателствената съвкупност по делото, съдът може с категоричност да установи какви са точно фактите по делото, които разкриват в пълнота неговия предмет.
Съдът намира, че приложените писмени доказателства, касаещи извършени плащания от страна на подсъдимото лице, във връзка с определената издръжка, която същият дължи на своя син, следва да се кредитират в цялост. Същите не са оспорени от страните по делото, като наред с това, не противоречат на останалите материали от доказателствената съвкупност, напротив, допълват ги до такава степен, за да е възможно да се изведе един категоричен извод от страна на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183 ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по – малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото задължения лице.
Престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да 2 издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най – малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по – нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в СК.
Подсъдимият е ***** и *****, следователно годен субект на наказателно преследване. Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал.1 от НК е достатъчно и необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Достатъчно и необходимо е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ.
Необходимо е да е налице влязло в сила решение – в случая такова е налице, като след влизане в сила на осъдителното решение, подсъдимият съзнателно не е изплатил дължимите вноски в размер на два или повече месеца. В такъв смисъл е и константната съдебна практика.
Безспорно по делото е обстоятелството, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението визиран в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК, тъй като е осъден с влязло в сила на 25.05.2017 г. решение № 297 / 25.05.2017 г., постановено по гр.д. № 518 / 2017 г. по описа на РС – гр. Я., да издържа свой низходящ – М.М.Б., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 11388 лева, за 37 пълни и една непълна вноска, дължими за периода от 15.05.2019 г. до 30.06.22 г.
Съгласно чл. 143 ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение на родителите / по аргумент от чл. 143 ал. 2 от СК /. Това означава, че за посочения период до настъпване на законно основание за изменяването й или прекратяването й, подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най – важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Съдът намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им - т.е. действал е виновно, при условията на пряк умисъл като форма на вината - по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК.
Това е така, защото деецът по чл. 183 ал. 1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждал е 3 и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Налице е умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасните последици. Осъзнавал е факта на влязлото в сила съдебно решение, както и произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирал това свое задължение.
Съдът намира, че не се доказа от фактическа страна по делото подсъдимият да не е заплащал дължима издръжка за периода от 15.06.2018 г. до 15.04.2019 г., в общ размер на 11 пълни и една непълна вноска, в общ размер на 3176 лева, така както е посочено в обвинителния акт.
При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като за периода от месец 15.05.19 г. до 30.06.22 г., включително в село Д., община К., обл. София област, след като е бил осъден с влязло в сила на 25.05.2017 г., решение №297/2017 г., постановено по гр.д.
№518/2017 г. по описа на РС- Я., да издържа свой низходящ – детето си М.М.Б., действащ чрез неговата майка и законен представител П.А.А., да заплаща месечна издръжка в размер 300 лева, като съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 37 пълни броя месечни вноски и една непълна месечна вноска на обща стойност 11388 лв.
В останалата част на обвинението, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, по обвинението, че за периода от месец 15.06.18 г. до 15.04.19 г., включително в село Д., община К., обл. София област, след като е бил осъден с влязло в сила на 25.05.2017 г., решение №297/2017 г., постановено по гр.д.
№518/2017 г. по описа на РС- Я., да издържа свой низходящ – детето си М.М.Б., действащ чрез неговата майка и законен представител П.А.А., да заплаща месечна издръжка в размер 300 лева, като съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 пълни броя месечни вноски и 1 непълна месечна вноска на обща стойност 3176 лв.
При определяне и индивидуализация на наказанието:
След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определи, че за изпълнение в най- пълна степен на целите на наказанието следва да се наложи на подсъдимия наказание „пробация“.
Размера на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл.
54, ал. 1 НК, следва да бъде за срок от „шест месеца” т.е. към минималния такъв, предвиден в общата част на НК за това престъпление, като спрямо него следва да се приложат пробационните мерки по чл. 42а, ал.1, и ал.2, т.1 и т.2 НК- „задължителна регистрация по настоящ адрес и явяване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.