Решение № 9658 от 29.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9658 гр. София, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20211110137083 по описа за 2021 година

Ищецът ИВ. Л. К. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника „П. защита – електроник“ ООД по силата на трудов договор № 645/08.04.2020 г., на длъжността „патрул, младши инспектор“. На 29.08.2020 г., около 00.15 ч. по време на нощно дежурство претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ – напускайки проверяван обект, не се задействал бутонът за отваряне на входната врата. Ищецът потърсил помощ от различните апартаменти, но никой не му отворил, не могъл да се обади и за помощ, тъй като батерията на мобилната станция, с която разполагал, била паднала, телефонът му останал в служебния автомобил, при което решил да се спусне от отворен прозорец между първи и втори етаж, но паднал на земята, в резултат на което петната му кост се счупила. Това било установено след като ищецът бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“, където била поставена диагноза „фрактура калканен утр. S92.00, счупване на петната кост, закрито“. В следствие на контузията, изпитвал негативни изживявания, включително изключително силна болка в стъпалата и глезените на двата крака, особено при опит за движение, което наложило прием на обезболяващи медикаменти. Около 3-4 месеца не можел да се движи, да извършва най-обикновени ежедневни дейности, придвижването ставало трудно, с помощни средства. Имал нарушения на съня и като цяло на жизнения тонус и цялостно състояние.

Твърди, че все още не се е възстановил напълно и продължава да търпи неудобства – болки в травмираната област, напрежение, стрес. На 15.02.2021 г. изпратил покана до работодателя за обезщетяване на претърпените вреди, но без последици. Моли да се осъди ответникът да му плати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за периода 29.08.2020 г. – 25.06.2021 г. както следва: сума в размер на 18 000 лв. за лишаване от възможността да реализира приходи при управление на таксиметров автомобил за период от 9 месеца, по 2000 лв. месечно; 4860 лв. допълнително трудово възнаграждение, 1 изплащано в брой по допълнителна ведомост, за 9 месеца, по 540 лв. месечно; сума в размер на 540 лв. неполучени ваучери за храна за период от 9 месеца – по 60 лв. месечно; сума в размер на 1930.92 лв. /изм. в о.с.з. на 18.05.2022 г./, изразяваща се в разликата между работната заплата и заплащаното обезщетение за неработоспособност, и обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете.

Твърди по същество – неоснователност на исковете. Твърди пълно съпричиняване на вредите, осъществено при груба небрежност. Не оспорва механизма на настъпване на злополуката. Посочва, че е налице неизпълнение на служебните задължения на ищеца и проявена от него груба небрежност при вземане на решението да скочи от висок прозорец, което е причината за настъпване на инцидента. Оспорва размера на претендираното обезщетение и вредите. Моли за отхвърляне на исковете, в условията на евентуалност – за намаляване на обезщетенията поради проявена груба небрежност при съпричиняване 90%.

Претендира разноски.

С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.

За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 от КТ, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на нормата, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник или служител и ответника в периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпила трудова злополука – увреждането следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; настъпила в резултат на трудовата злополука временна или трайна неработоспособност; претърпени имуществени вреди (претърпени загуби и/или пропуснати ползи) и неимуществени вреди (болки и страдания) и техния размер; причинна връзка между трудовата злополука и вредите. На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, ако се докаже, че са в причинна връзка с трудовата злополука. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че 2 ищецът е работил при ответника – „П. защита – електроник“ ООД, на длъжност „патрул, младши инспектор“, въз основа на трудов договор, сключен на 08.04.2020 г.

От приложена декларация на ИВ. Л. К. от 8.4.2020 г. се установява, че същият е запознат с длъжностната си характеристика, инструкциите за работа, графика, правилника за вътрешния трудов ред.

Според връчената му на 8.4.2020 г. длъжностна характеристика, основните задължения на длъжността на ищеца са: осъществява своевременно инспектиране на охраняваните обекти, неутрализира действията на нарушители, запазва целостта на местопроизшествието, управлява безаварийно и се грижи за поверения му автомобил, грижи се за правилната експлоатация, съхраняването и поддръжката на автомобила и оборудването, свързочните и помощни средства, носи униформено облекло по време на дежурството, спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Видно от личен картон за униформено облекло, при постъпване на работа на ищеца са предоставени посочените облекла.

Установява се от представените извадки от Книги за начален и периодичен инструктаж, че на 9.4.2020 г. на ищеца е проведен начален инструктаж за безопасност и инструктаж на работното място за безопасност и здраве при работа.

Представени са графици за работа за месеците юни, юли и август 2020 г. относно смените на служителите, видно от които на 28.08.2020 г. ищецът е бил нощна смяна.

Установява се по делото и настъпването на трудова злополука с ищеца при изпълнение на работата при ответника. С влязло в сила разпореждане № 29910 от 30.11.2020 г., злополуката, станала с ищеца на 29.08.2020 г. при проверка на алармен сигнал на охраняван обект и напускането на същия през отворен прозорец на стълбищна площадка, при което работникът получил счупване на петната кост, е приета за трудова.

Съгласно протокол № 63 от 17.11.2020 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 29.08.2020 г., последицата е временна неработоспособност. В същия протокол е посочено, че инцидентът се е случил изцяло по вина на И.К., който не е спазил „Правилника за вътрешния трудов ред“, „Инструкция за работа на екипите от сектор електронна защита“, „Инструкция за работа със свързочните средства, позивните и докладите“, „Инструкция за оглед и инспекция на обекта“, както и поради неправилната му преценка на опасностите в конкретния случай. Посочено е също, че работодателят не е осигурил необходимите организация и средства, както и не е предоставил на служителите, вкл. на ищеца необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.

При наличието на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилото увреждане на здравето на ищеца във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.

3

От представената епикриза се установява, че на ищеца е поставена окончателна диагноза – фрактура калканен утр. S92 счупване на петната кост, закрито.

Съгласно представените болнични листа, ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност от 29.08.2020 г. до 12.06.21 г.

При извършени прегледи в периода 05.10.2020 г. – 16.04.2021 г., ищецът се оплаквал от болки в петите, като към 25.05.2021 г., съгласно отразеното в медицински протокол на ЛКК № 0002421, болковият симптом в дясна пета и глезенна става, продължавал да е налице.

По делото са приложени пътна книжка от Мегатакси 2000 ЕООД и отчети за юли и август 2020 г. относно дейността на ищеца като таксиметров шофьор.

Видно от представената покана за доброволно плащане на обезщетение относно злополуката, ищецът е заявил спрямо работодателя и извънсъдебно претенцията си.

От представения снимков материал е видно, че достъпът до охранявания обект е бил с карта, а изходът – с бутон на вратата.

От приетите по делото медицински документи и заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил счупване на двете петни кости, като медикобиологичният характер на уврежданията е трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок повече от 30 дни. Механизмът на получените увреждания е падане/скачане от високо. През периода на лечение, ищецът е изпитвал болки и страдания, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет и е трябвало да се използват обезболяващи медикаменти, но с уточнението, че чувството за болка има и субективен характер и необходимият прием на обезболяващи следва да се преценява индивидуално. Относно степента на затрудняване и ограничаване на движенията на долните крайници – през първите четири месеца от лечението ищецът е следвало да спазва ограничен двигателен режим, без натоварване на долните крайници. Възстановителният период на ищеца е продължил 10 месеца, като през първите четири месеца е имал нужда от чужда помощ при хигиенно-битовото си самообслужване. При прегледа на 28.01.2022 г. ищецът се оплакал от болки в дясната пета и дясната глезенна става, които болки се усилват при физическо натоварване и смяна на времето. Вечер глезенната става имала отток, т.к. по цял ден ищецът се намирал в колата, посочено е още, че не можел да кляка нормално. Бил е установен и ограничен обем движение на дясно ходило в глезенната става при повдигане на ходилото нагоре от 15 градуса, при норма 20 градуса. В експертизата се посочва, че е възможно последиците от получената травма да останат за постоянно. Към датата на извършения с експертна цел медицински преглед, счупванията на двете петни кости са зарастнали напълно. Съгласно експертното заключение, съществува възможност при физическо натоварване и при промяна на времето ищецът да чувства болки в областта на счупванията на двете пети. Към момента на извършения преглед от 04.01.2021 г., счупванията са зараснали до степен, позволяваща започване на процес на натоварване и раздвижване, което следвало от това, че е било назначено провеждане на рехабилитация и физиотерапия.

4

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. /брат на ищеца/, С., Владимиров, Лилов. От показанията на свидетеля К. се установява, че при посещаване на ищеца в болницата на 29.08.2020 г., краката на последния били със силни отоци, пожълтели, посинели, подути, като ищецът изпитвал силни болки и пиел болкоуспокояващи. След изписването на ищеца от болницата, се наложило близките му да го обгрижват и съдействат при придвижването с инвалиден стол, помощ при хранене, закупуване на медикаменти. Посочва, че по лекарска препоръка ищецът трябвало да лежи и да не се движи в период от три-четири месеца, като изпитвал болките, които продължават и към момента. В последствие започнал да се раздвижва, но с голямо затруднение, като трудностите продължават и в момента.