Решение № 74 от 26.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20222001000174 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивната жалба на „БИЛДИНГС 07“ ЕООД против Решение № 67/27.03.2022 г., постановено по т. д. № 273/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което предявения от въззивника против С.

С. Р. иск за заплащане на сумата от 214 384 лв., представляваща неустойка по чл. 8 от предварителен договор за извършване на строителство и покупкопродажба на недвижими имоти, сключен между страните на 01.11.2018 год. , изчислена като двойния размер на извършените от дружеството СМР за доизграждането на жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Г****“ № 37, намалена със стойността на установените, по реда на чл. 207 ГПК, ремонтни работи за отстраняване на констатираното некачествено неизпълнение и предявения при условие на евентуалност иск за заплащане на сумата от 107 192 лв., представляваща стойността на изпълнените от „БИЛДИНГС 07" ЕООД строително монтажни работи, както и сумата от 60 000 лв., представляваща двойния размер на извършените СМР за първи етап от предвиденото по договора строителство (по чл. 8 от договора), ведно със законната лихва върху дължимите суми от момента на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, ведно с направените по разноски по делото, са отхвърлени като неоснователни и в тежест на въззивника са 1 възложени сторените от въззиваемия - ищец деловодни разноски пред първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба се поддържа, че Решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочва се, че изпълнението по процесния предварителен договор от 2018 година е уговорено на етапи, като след достигането на първия етап от изпълнителя, възложителят е следвало да прехвърли собствеността на апартамент номер едно. Страните нямали спор, че етап едно е извършен от изпълнителя като възложителят не е прехвърлил уговореното право на собственост. С оглед спазването на договорените срокове и условия за прехвърляне правото на собственост на посочения обект и при неизпълнение на това задължение, в чл. 8 от договора било предвидено прекратяването му и възникване на задължение за продавача да възстанови в двоен размер извършените строително-монтажни работи. Въпреки изричните уговорки, окръжният съд приел, че такова задължение не е възникнало, като приел че задължението за прехвърляне на собствеността е изискуемо едва след изграждане на сградата в груб строеж.

Счита се, че в обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е определил съдържанието на правоотношенията между страните като възприетата правна конструкция противоречи на конкретни клаузи в договора. По този начин изпълнителят бил лишен от предвидените в него права и неоснователно му е вменена отговорност за липса на кредиторово съдействие.

Твърди се, че решението противоречи на правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД като относно липсата на яснота за падежа на задължението на ответника да сключи окончателен договор, съдът не е изяснил действителната воля на страните по него.

Позовавайки се на клаузите на чл. 2 от процесния договор, въззивникът настоява, че страните са уговорили след изграждането на всеки един от етапите на строителство да се прехвърли правото или на собственост или на строеж върху описания обект в съответната степен на завършеност. По повод на това било налице неизпълнение от страна на задълженията на ответника въззиваем за прехвърляне на уговорените права.

2

Твърди се, че неизпълнението от страна на въззиваемия е виновно. След сключване на договора от месец ноември 2018 година до юни 2019 година въззивникът ищец извършил строително-монтажните работи на обекта, но въпреки водените разговори, поради липсата на плащане е преустановил работа. На уговорената среща пред нотариус Феодора Иванова, състояла се на 23-ти януари 2020 година, съгласно съставени от нотариуса протокол ответникът се явил без да е подготвен за изповядване на сделката, като е декларирал, че му е връчен в оригинал акт образец 19. При липсата на възражения за извършените строително-монтажни работи на тази среща се поддържа, че работата е приета, но въпреки това ответникът отказал да се яви на 7 февруари 2020 година в кантората на същия нотариус. В уведомление от 6 март 2020 година ответникът - въззиваем С. Р. прекратил договора с твърдения за неизпълнение от страна на изпълнителя, с което потвърдил, че няма намерение да изпълни породеното задължение за прехвърляне на собствеността. На 26 май 2021 година на дружеството е била връчена покана от въззиваемият ответник, в която същият признал, че дължи но в по-нисък на размер, като предложил разсрочено плащане на отделни вноски и поставил допълнителни условия.

Твърди се, че възраженията на въззиваемия са противоречиви. По повод твърдяното от него неизпълнение се е позовал на липсата на завършена в груб строеж сграда като условие за прехвърляне на собствеността върху предвидения обект, като се настоява, че предвид условието за прехвърляне на договорения имот в съответствие със степента на завършеност е следвало да бъде прехвърлено правото на строеж върху обекта. На основание чл. 2, ал. 5 от договора и поради неизпълнение на задължението въззивникът е преустановил извършването на строително-монтажни работи, като е посочил, че ще продължи след прехвърляне на съответните права.

Настоява се, че през юни 2019 година е положена последната плоча на сградата според което и, ако работата не е била спряна на посоченото основание е могло да бъде завършена до 30-ти септември 2019 година.

Оспорва се възражението в отговора на исковата молба, че изпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността е било обективно невъзможно, в която връзка се позовава на установеното от техническата експертиза изменение на проекта, с което е предвидено на първи 3 жилищен етаж изграждането на апартамент. Единственото възражение на въззиваемия ответник към този момент е било че сградата не е завършена в груб строеж, като е било ясно, че е в ход посоченото изменение на проекта.

По този начин възражението че изпълнението е било обективно невъзможно според въззивника е неоснователно.

Едва в последното съдебно заседание по делото въззивникът е въвел възражение, че изпълнението на последния етаж не е извършено от въззивника, като счита че поради настъпила преклузия това възражение не следва да бъде съобразявано от съда.

Твърди се, че са неоснователни възраженията на въззиваемия - ответник за прихващане с насрещни задължения на въззивника, произтичащи от същия договор, тъй като липсва виновно неизпълнение от страна на въззивното дружество.

Поддържа се, че въззивникът е изпълнил надлежно и точно задълженията си като изградил напълно първи етап от строителството и частично втори и трети етап. Стойността на извършените строителномонтажни работи е в размер на 108 670 лв., стойността за укрепване е в размер на 564 лв. и 914 лв. - за отстраняване на констатирано некачествено изпълнение. Относно стойността на строително-монтажните работи се позовава на заключението по назначената техническа експертиза за обезпечаване на доказателства.

Твърди, че изпълнението е в съответствие с изготвения проект и дружеството не дължи обезщетение за извършеното скосяване на тавана. В производството по обезпечаване на доказателствата са установени стойностите на недостатъците, поради което стойността по второто заключение на вещото лице не следва да бъде възприемано. Поддържа се искане да бъдат възприети стойностите определени в заключението на вещото лице по обезпечителното производство.

Оспорва се наличието на задължение за заплащане на неустойка, като се твърди, че липсва виновно неизпълнение от страна на въззивника. В тази връзка се позовава на чл. 8 от договора и отказа на въззиваемия да изпълни задълженията си по чл. 2 от същия договор.

Счита за безспорно условието на чл. 2, ал. 5 от договора за 4 продължаване извършването на строително-монтажни работи, а именно изпълнението на задължението от страна на възложителя да прехвърли договорения апартамент. Поради виновно неизпълнение на това задължение от негова страна се оспорва и наличието на основание за прекратяване на договора от него.

Поддържа се възражение, че по евентуалния иска съдът е определил неправилно квалификацията като такава на договорно основание, вместо посоченото от въззивника правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 107 192 лв. поради разваляне на договора и съответно на отпаднало основание. При неяснота на твърденията съдът следвало да даде указания. В такава насока счита, че в тази връзка е налице нарушение на указанията по точка 2 от тълкувателно решение № 1 от 9-ти декември 2013 година на ВКС по тълкувателно дело едно 2013 година. Иска се разглеждане на евентуално предявеният иск от въззивната инстанция след промяна на дадената от първата инстанция квалификация и при даване на указания в тази връзка.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на ново с което пищовите претенции да бъдат уважени като основателни и доказани.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника С. С. Р. чрез пълномощника адвокат Р. С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Относно възраженията за неправилно тълкуване волята на страните по договора се подчертава условието на чл. 1, ал. 2 от договора, че изпълнителят ще стане собственик на отделни обекти в сградата след построяването й.

Настоява се, че няма уговорка за прехвърляне на правото на строеж и волята на страните по договора не е била такава като задължението на въззиваемия като възложител възниква с построяването на жилищната сграда, а не на първия етап от строителството.

Твърди се, че изпълнението на задължението за прехвърляне на собственост върху апартамент на първия етап от строителството е обективно невъзможно, като в издаденото разрешение на строеж към момента на 5 подписване на договора такъв обект не е съществувал в одобрения проект.

Задължението на строителя е било да изпълни сградата в груб строеж до 30ти септември 2019 година, в който срок въззивното дружество не е престирало в изпълнение, както и в предоставения от въззиваемия допълнителен срок съгласно разпоредбата на чл. 87 ЗЗД.

По повод посочената кореспонденция между страните с нотариални покани изявленията пред нотариус се твърди, че въззиваемият е бил добросъвестен, но въззивникът не се възползвал от допълнително предоставената възможност и неизпълнението е удостоверено надлежно по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. По настояване на самия въззивник също е установено, че към 21-ви февруари 2020 година сградата е недовършена без покрив и без ограждащи стени, от което следва несъмнено липсата на възможност за прехвърляне на обекти в сградата съгласно текста на закона.

Относно заключението изготвено по молбата за обезпечаване на доказателства, депозирано ч. гр. д. № 4473/2020 година се подчертава, че е било оспорено от ищеца - въззивник, поради което същият не би могъл да се позовава на него. Заключението по това дело установявало, че сградата не е построена към 6 ноември 2020 година, съответно 4 месеца след крайния срок за предаване е несъмнено неизпълнението на задълженията на въззивника като изпълнител. Поддържа се становище, че неизпълнението в качествено отношение и в срок е безспорно установено като в хода на делото не е било представено нито едно доказателство за извършване на СМР именно от въззивника.

Относно твърдението за въведено в последното съдебно заседание възражение се коментира, че се касае за извод, следващ от събраните по делото доказателства и обобщение на цялостното процесуално поведение на въззивника.

От правна страна се поддържа, че тълкуването на договор от страна на въззивника и условието по чл.1, ал. 2 е превратно, като понятието готови обекти следва да се разбира съгласно описанието в чл. 8 от раздел 2 на договора. Подчертава се липсата на задължения за прехвърляне на правото на строеж, като условие за прехвърляне на собствеността върху обекта е построяването на жилищната сграда, т.е. при подписването на акт образец 15, какъвто липсва.