Решение № 751 от 03.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000503515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение 104 от 02.10.2024 г., постановено по т. д. № 259/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд /СОС/, състав на този съд, е осъдил „Бул Инс” АД с ЕИК:

831830482, гр. София, бул. „Д. Баучер“ 87 да заплати на В. А. А. с ЕГН: ********** и на А.

А. А. с ЕГН: ********** /и двамата с адрес ***/ на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, болки и страдания, получени от загубата на сина им А. А. А., при ПТП, настъпило на 06.07.2023 г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/02/122003696715 относно лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №********, ведно със законната лихва върху сумата от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане, като исковите претенции са отхвърлени до пълно предявените им размери от по 200 000 лв. за всеки от тях. При този изход в производството е разпределена и отговорността за разноски по чл. 78 ГПК за страните в процеса и е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на двамата ищци.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали всички страни в производството, които го оспорват със самостоятелни въззивни жалби, които са редовни и допустими. От съдържанието им може да се установи, че се изразява недоволство само от приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, т.е. намира се, че обезщетенията за неимуществени вреди са несправедливи. Но докато ищците, считат че претърпените болки и 1 страдания следва да се обезщетят със сумите от по 200 000 лв., колкото са посочили и в исковата си молба, то от страна на застрахователното дружество намират, че сумите от по 100 000 лв. за всеки от ищците отговарят на критерия по чл. 52 ЗЗД, поради което СОС бил присъдил завишени по размери обезщетения.

С оглед изложеното, въззивниците правят искания към САС, както следва – физическите лица-ищци – да се увеличат обезщетенията до сумите от по 200 000 лв., а от страна на „Бул Инс“ АД – същите да бъдат намалени до сумите от по 100 000 лв. ведно със съответните последици от това – присъждане на мораторни лихви за забава върху главниците, съдебно-деловодни разноски и възнаграждения за един адвокат при условията на чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби, с които страните ги оспорват като неоснователни.

За сумите от по 100 000 лв. обезщетения за претърпени болки и страдания от двамата ищци, решението на СОС е влязло в сила като неатакувано от никой в тази му част.

Пред втората инстанция са събирани нови доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, а именно – заключение по назначена съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/ и разпит на свидетел за претърпените от ищците болки и страдания от процесния пътен инцидент, свързан със загубата на сина им.

Софийски апелативен съд, след преценка на изложените твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото, приема следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023г., около 20:30 ч., на околовръстен път II- 82 и II-62, в близост до метанстанция е настъпило ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №******** – П. Р. А., който поради движение несъобразена с пътните условия, на десен завой, при суха пътна настилка, загубил управление над автомобила и напуснал пътното платно в ляво по посока на движението си, вследствие на което леката кола се преобръща няколко пъти извън пътното платно.

В пряка причинно-следствена връзка с така описаното застрахователно събитие била причинена смъртта на пътника, возещ се на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №******** – А. А. А., ЕГН: **********, син на ищците, който починал на място. В последствие починал и водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №******** – П. Р. А..

Твърди се, че за настъпилото на 06.07.2023г. ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №68/04.2023г. от служител на МВР при РУ - Самоков, както и че във връзка със същото е било образувано ДП № 39/06.07.2023 г. по описа на ОД на МВР - София.

В исковата молба се излага още, че по отношение на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №********, управляван от П. Р. А. е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗД „Бул Инс“ АД, полица 2

№BG/02/122003696715, с начална дата на покритие 21.12.2022г. и крайна дата на покритие 20.12.2023г.

Твърди се, че ищците съобразно разпоредбата на чл.380 КЗ, на 18.09.2023г., депозирали писмени застрахователни претенции пред ЗД „Бул Инс“ АД за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП вреди, но и до момента застрахователят не бил определил и/или изплатил такова. Ищците считат, че ответникът дължи и лихва за забава, от датата на изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ.

Ищците твърдят, че като пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, търпят следните неимуществени вреди - болки и страдания:

Твърдят, че поради внезапната смърт на техния син А. за тях са настъпили тежки вредни последици изразяващи се в душевни и психически болки и страдания. Определят загубата на сина им като най-тежкия момент в живота си. Не минавало ден, през който да не тъгуват за детето си. Изключително болезнено приемали внезапната смърт на сина си и тази травма, считат, че не биха могли да преживеят и преодолеят с времето, тъй като са изгубили найскъпия за тях човек-техния син, на когото са разчитали и който е бил тяхната опора в живота, който се е грижил за тях , помагал е в домакинството и бита, споделял радостите и тревогите им, за когото са имали бъдещи планове, надежди и мечти.

Ищците твърдят, че раждането на сина им А. е бил един от най-щастливите моменти в живота им. Бил много желано дете, отгледано с много любов и грижа. След като завършил образованието си синът им А. започнал работа и помагал за осигуряването на семейния бюджет и прехраната на семейството. Отношенията между тях били топли и близки, основани на взаимна обич и привързаност. Между ищците и синът им съществувала много силно изградена емоционална връзка, поради което той споделял с тях всичките си планове и цели. Приемал съветите им за всичко, което му предстояло да вземе като решение или да избира в живота си.

Твърдят, че след смъртта на сина им, техният живот загубил смисъл, бил съпроводен от мъка, отчаяние и печал. Постоянно ги измъчвали натрапчиви мисли и обвинения, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Доказателствата в първата инстанция са били писмени, гласни, както и заключения по допуснати и изслушани съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ и съдебна медицинска експертиза /СМЕ/.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери 3 спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

Решението на СОС не е обжалвано в осъдителните му части за сумите от по 100 000 лв. главници по обезщетенията за неимуществени вреди за двамата ищци. Поради това, пред въззивния съд не се спори относно наличието на двете групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента:

(1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в качеството на застрахован/, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди/. Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

И тъй като първоинстанционното решение е валидно и допустимо, съдът следва да се произнесе единствено по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Пред настоящата инстанция са събрани допълнителни доказателства, а именно - съдебнопсихологическа експертиза /СПЕ/ и разпит на свидетел за претърпените от ищците болки и страдания.

По приетата без възражения от страните СПЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентна, в.л. К. сочи, че повече от година и половина след загубата на детето, А. А.

„бяга в работата“ и предпочита да запълва времето си с нея, идеализира образа на загиналия си син, което в известна степен пречи на взаимотношенията му с останалите живи членове на семейството – например телефонира по няколко пъти на съпругата си, за да се увери, че всичко е наред, понеже му се струва, че тя се бави в кабинета на психолога по-дълго от обичайното. Що се отнася до В. А., при нея се наблюдава „пасивно-протестна“ реакция със склонност към соматизиране в ситуации с емоционално пренапрежение. Не може още да приеме случилото се, неудовлетворена е и протестираща. Наблюдават се сериозни психосоматични страдания, свързани с невъзможността да „преработи“ психотравмата от загубата на сина си.

В.л. К. заключава, че внезапната смърт на сина им, се е отразила на ищците до степен, че пълно възстановяване и връщане към обичайното семейно функциониране е невъзможно.

От разпита пред апелативния съд на свидетеля Б. М. /брат на ищцата/ се установява, че преди смъртта на А. А., тримата живеели заедно, ходели на екскурзии, почивки, посещавали театри. Сестра му отслабнала, загубила интерес към живота. Липсата на сина им продължавала да тежи много на родителите и да се усеща от тях.

Поради събраните пред въззивния съд доказателства се налага извод, че обезщетенията са присъдени в занижени размери от първоинстанционния съд. Не е преценено достатъчно пълно нито младата възраст на починалия, нито социално-икономическите условия в 4 страната пред 2023 г. /когато е настъпило злощастното събитие/ като отправна точка за преценката за справедливост на обезщетенията по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Приетата пред САС съдебно-психологическа експертиза и показанията на св. М. сочат, че болките и страданията са повече от съществени и преживеният от внезапната загуба на сина им шок продължава да съпътствува двамата родители.

Макар и поначало, СПЕ и показанията на разпитания пред втората инстанция свидетел да навеждат към това, че майката В. продължава да страда повече в сравнение с бащата и в този смисъл да следва да получи по-високо обезщетение, то съдът в настоящия си състав счита, че родителите са обичали по сходен начин детето си и са се грижили за него, респ. еднакво е било и неговото отношение приживе към тях – съобразно гласните доказателства от двете инстанции. Не би било, в този смисъл, обосновано и справедливо да се присъждат различни по размер обезщетения на двамата родители, доколкото и двамата преживяват изключително тежко загубата на сина си.

Поради това, САС намери, че ищците следва да бъдат обезщетени със суми от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева за всеки от тях ведно с мораторната лихва върху главниците, считано от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане. Ето защо, въззивната жалба на В. А. и А. А. е частично основателна, а тази на „Бул Инс“ АД – неоснователна.